40 до 40 - Гергана Станкова

Продължаваме да ви запознаваме с новите 40 до 40.

Днес на гости в "Следобедният блок" гостува Гергана Станкова - създател на бранда „Шевица“. Той представя нови аксесоари, вдъхновени от старите български шевици. Колекциите й вече са няколко и отразяват загадъчността на различни елементи на българската шевица, в различни цветови нюанси. От скоро се е заела и с изработването на 3D бижута с мотиви от българската шевица.

Представям Ви поредния член на нашето общество- Гергана Станкова. Живяла в Прага 4 години, където учи графичен дизайн, а в момента работи като арт директор в рекламна агенция. Тя е създателят на бранда Шевица”. Добре дошла. Много ми е приятно.

Гергана: Здравейте! Благодаря за поканата.

В това изречение, с което Ви представих, какво можем да допълним още, с което да се представите на нашите слушатели?

Гергана: Какво още? Майка съм на 2-годишно дете. В процес съм на напускане на прекрасната си работа, за което ми е все още мъчно на моменти, за да мога известно време да се занимавам само с Шевица”.

Какво представлява бранда Шевица”?

Гергана: “Шевица започна много емоционално и без никакъв дългосрочен план да се превръща в постоянната ми работа. Даже ми е трудно да казвам, че е работа. Представлява една идея, която отдавна ми се върти в главата за алтернативни, малко по-дизайнерски български сувенири, които изхождат да разглеждат нашия фолклор малко по-сериозно и малко по-задълбочено. Едновременно с това да го интерпретират малко по-смело, да не стои там, където е бил около 100 години вече на едно и също място.

Може би продължаваме да го правим, но ето Шевицаправи разликата.  Как се държим с фолклора си?

Гергана: Струва ми се, че не само с фолклора, но и каквото и де е наследство, което имаме, ние не смеем да го пипнем, да не го променим, да не го развием, да не го объркаме по някакъв начин. Защото то така ни е дадено и така трябва да го опазим за следващите като всяко наследство. Първо, то не е просто наследство, а е нещо живо.  Като всеки един занаят и шевиците са такива и е жалко да стоят в някаква капсула при положение, че допреди 100 години не е било така. Те постоянно са се развивали. Второ, нека бъдем по-смели и нека има усещане за самоирония за нещата, които правим, защото те са безкрайно ценни, но едновременно с това са наши. Това ни дава право да ги пипаме и да ги променяме.

Не можем да си представим хем да сме леко иронични,  хем искрено да си го харесваме и да си го обичаме. Трябва едното да се избере в случая и може затова се получава това разминаване.

Гергана: Все много на сериозно се взимаме сякаш.

Твърде на сериозно.  Колко артикула има до този момент бранда Шевица”?

Гергана: За сега са около 25.

Какво представляват най-вече?

Гергана: Основно са шалове. Избрах да правя шалове с принт, защото аз съм графичен дизайнер. На мен ми идва най-естествено да се занимавам с двуизмерна среда. Така че след файла, който отварям на компютъра, най- естественото друго поле ми е двуизмерно парче плат. Едновременно с това, когато започвах да правя сувенирите не исках да са от този тип сувенири, които стоят по рафтовете и периодично се изчистват от праха, а се носят. Защото самите шевици са създадени, за да бъдат носени. Те не са създадени, за да бъдат кърпичка, сгъната на 4, прибрана в някой скрин.

Кои бяха първите свидетели на това, което се случва?

Гергана: Хората около мен- съпругът ми, родителите ми, колегите ми, които всъщност ми подариха домейн за сайта, вместо да ми се карат, че малко се занимавам със странични неща, вместо с текущите задачи в работата, и много приятели. Те бяха хората, които страшно много ме подкрепиха. Благодарение и на тях не се отказах.

От колко време вече съществува Шевица”?

Гергана: Мисля, че това е третата година. Заедно с една година, в която събирах и разработвах първите модели.

Каква е посоката на развитие? Какво ще се случва? Още продукти?

Гергана: Това е нещо, което обмисляме тепърва. Не ми се иска да има безкрайно много, все шалове. В момента имам една идея за българските приказки. Нашия фолклор е прекрасен, неизчерпаем източник на вдъхновение. Намислила съм нещо. Не знам кога ще успея да го направя, но това е хубавото с личните проекти, че няма нужда да си поставяш крайни срокове. Когато станат.

Как гледате на попадането си в тази компания, това общество 40 до 40”?

Гергана: Най-вече като изненада, защото нямах представа, че съм номинирана. Страшно много се зарадвах.

Тази възраст 40 какво означава за Вас? Има ли някаква символика?

Гергана: 40- зряла възраст, в която се надяваш, че си си изчистил идеите за това какво искаш да правиш. Отърсил си се от младежките несигурности или посоки, които губят време и енергия. Като цяло, е много хубава възраст. Аз съм на 32 и това ми е любимата възраст дотук.

Сега ще Ви задам няколко въпроса, които са почти лексикони. Най-ценният урок от родителите и тук ще включа и детето Ви..

Гергана: Всъщност, родителите и детето ми ми дадоха най-добрия урок- да бъда отговорна, всеки по своя начин. Това е нещо, което на моменти усещам и като свои недостатък, защото когато имам работа, която не съм свършила, не мога и да спя, което е изморително, но е така.

Ако имаше филм за Вас, как щеше да се казва?

Гергана: Може би, Ентусиазъм”, защото към нещата, които обичам да правя подхождам с ентусиазъм. Така както всеки, но при мен са доста нещата.

На 32 какъв е балансът между опит и ентусиазъм? Намалял ли е ентусиазмът?

Гергана: Все още не, което очаквах да започне да се случва, но все още всичко ми е страшно интересно и ще се опитам да го поддържам това усещане.

То май опира до характер, не до възраст?

Гергана: Вероятно, да. Но и натрупванията си казват вече думата.

Искам да променя…Как довършвате това изречение?

Гергана: Това е доста отговорно изказване. Откакто започнах да работа в Шевицами се променя начина, по който хората възприемат работата си. В смисъл такъв, че много често я имаме за нещо, което трябва да избуташ между 9 и 6 часа, което ни кара да не бъдем чак толкова трудоспособни и внимателни. Това ми се иска да е различно, без да имам идея как да го променя.

Като малка исках да стана?

Гергана: Много неща. Първо, исках да стана ветеринарен лекар, както всички навярно. По едно време, исках да стана боклукчия, защото много ми харесваше как се возят. После исках да стана архитект. Мисля, че намерих много приятно сечение между тези неща.

Как реагираха хората около Вас като разбраха за номинацията Ви?

Гергана: Много приятели се включиха да ми честитят. Като цяло, страхотна подкрепа получих и много, много мила реакция от всички.

Споменахме, че сте живяла 4 години в Прага, изкушаваше ли се да останете там? Защо се върнахте?

Гергана: На този въпрос така и не успях да отговоря. Може би някакъв вид носталгия ни върна. Не съжалявам, защото прекрасно се подредиха нещата тук. Но когато става дума за Прага не става дума просто за чужбина. Прага е фантастичен град и всеки път се връщам. И за посещение и за живеене е прекрасно място.

Може би проектът Шевица”e най-добрият отговор на този въпрос защо се върнахте.

Гергана: Да, мисля, че тази дистанция, която получих като отидох в Прага, учих в Британски колеж, дръпнах се от всичко това, което е било познато тук до онзи момент. Мисля, че и това по някакъв начин е помогнало.

Много Ви благодаря за гостуването.

Гергана: Благодаря и аз.

Гергана Станкова- създателят на бранда Шевица”, част от 40 до 40”. Успех Ви пожелавам.

 

Гергана: Мерси!