Интервюто е част от поредица на Дарик "Предай нататък", в която интервюираната дама определя коя да бъде следващата, с която ще разговаряме.

Маринела Величкова: Името Мая Манолова се свързва с енергия и някаква неспирност. Поток от неща, които се случват. Кога сте спокойна?

Мая Манолова: Когато другите са добре, когато хората около мен са спокойни. Има такива моменти, когато близките, които обичам, са здрави, когато нямат проблеми. Когато работата ми върви. Когато има разбиране за каузите, които защитавам. Когато нещата се случват. Ако забуксува нещо, което ми е важно, няма как да съм спокойна. Или ако някой от близките ми хора има проблем.

Константин Вълков: Кога се предавате, ако се предавате, когато нещо забуксува.

Мая Манолова: Аз съм абсолютно убедена, че ако каузата ти е справедлива, ако целта ти е важна за хората, независимо през какви трудности минаваш, ти ще я постигнеш. Нещата се случват. Трябва търпение. Постоянство. Упоритост. И най-важното - да не се отказваш. Имам примери за неща, които абсолютно без разумно обяснение са се точили много дълго във времето. Пример е законопроекта за заплащане заплатите на работниците. Нещо, което е абсолютно ясно - че когато заработиш заплатата си, трябва да ти я платят. Ако работодателят ти е фалирал, има фонд, който трябва да те компенсира. Но това ми отне ми толкова време - миналата година от април до края на годината, когато бяха приети част от промените. Въпреки това депутатите отказаха да приемат правила за заварените случаи. Това ми причини отново десетки безсънни нощи. Защото според тази промяна например работничките от Дупница нямаше да си получат парите. Опитах всичко. Да видя как мога да заобиколя текстовете, които приеха депутатите. Не се получаваше. И сега отново настоявах, този път през Бюджетната комисия, онзи ден приеха поправките, така че хората от Дупница да си вземат заплатите. Това са заработените заплати, които един италианец, който ги мами няколко пъти, им открадна.

Но пък има и други случаи, в които не че съм се отказала, а просто не съм се преборила с времето. Не съм надбягала времето. Например такъв е случаят с битката ми да спася детските градини в община Исперих. Преборих се за училището, което имаше заповед и от министъра да бъде закрито. То е живо училище, има хора, има деца. Но за детските градини беше решено от Общинския съвет, че ще бъдат затворени. Седем детски градини. Това се случва в момент, в който в държавата се прие, че образованието е приоритет. Основен приоритет. И се казва, че децата задължително трябва да ходят в детска градина, особено тези, за които българският език не е майчин. И ето седем детски градини бяха затворени. Поне две от тях можеха да бъдат спасени. Но просто кметът не е бил подкрепен на изборите от хората от тези две села и той им го върна през закриване на детски градини. Тогава се обърнах към кого ли не. Кметът, областният управител, ръководството на БСП, тъй като има общински съветници от БСП, ръководството на ГЕРБ, на ДПС, министъра. Но докато се борих, реално започна учебната година и детските градини бяха закрити.

КВ: Какъв извод бихте направили за себе си, коя е слабата ви черта, когато водите тези битки?

ММ: Може би усещането, че цялото време на света е мое. Че мога да започна сто каузи, сто кампании, сто инициативи, и да доведа всички тях до победен завършек. Че мога още и още. Просто нямам спирачки. Не успявам да кажа, че съм поела десет ангажимента и не мога да поема още десет. Поемам още десет и после още десет. Ето сега например преди Коледа се събудих с идеята да видя какво не е свършено. Има ли хора, които много са чакали нещо. И първото, което се сетих е случая с една жена и починалият й мъж, а тя не можеше да завърши ин-витро процедурата си. Тогава Министерство на здравеопазването обеща, че ще се промени наредбата, че всъщност ембрионите й могат да бъдат имплантирани с една промяна в текстовете, но се смени екипа в министерството и никой нищо не направи. От друга страна имаше някакви срокове. И се наложи да звънна точно преди Коледа и на ин-витро клиниката, и на жената, за да им кажа, че не съм ги забравила. А всъщност шефът на клиниката ми каза, че е мислил да ги унищожава, защото по наредба е длъжен да го направи. Тогава имах и някакво колебание, защото се намериха хора, които бяха готови да завършат тази процедура, но щеше да е в нарушение на закона и правилата. Въпреки това имах някакво колебание. После си дадох сметка, че не отива на омбудсманът да нарушава дори и несправедливи правила. И в момента променяме правилата.
............

Целия разговор чуйте в прикачения файл

Слушайте поредицата интервюта по Дарик радио. Проектът се осъществява със седействието на Honda.