Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони…
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.
Caribiana

Не е късно
Мира Дойчинова – irini
Не е късно за малко надежда,
щом прозорец в душата ми свети.
Две ръце се протягат за нежност,
и за теб са, да знаеш, и двете…
Не е късно за обич и прошка.
Щом светът е безкрайно човешки,
ще изтрие през дните и нощите
всеки спомен за минали грешки.
Не е късно да вярваш в доброто.
През житейските бури преминал,
всеки път се изправяш, защото
пламък-вяра в сърцето ти има.
Не е късно. Мигът е прегръдка.
Любовта е най-чистата жажда.
Всеки свят се разделя на стъпки,
и така времената се раждат…
Не е късно… Къде се разбърза?
Има толкова много за всички.
А сърцето ми – с твоето свързано,
иска само да каже : Обичам те.

Не спирай

Ева Корназова

 

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.


Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.


Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.


Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!

Румяна Йорданова Симова(osi4kata)
 
За тайните, които споделихме,
за часовете, отделени за обяди,
за алкохола, който не изпихме,
за добрината, от която ти ми даде…
За твоето приятелство чудесно,
за неоткъснати за мен цветя,
за това, че с теб е интересно
по всяко време на деня….