Оказва се, че за някои затворените граници не важат. Младите черни лешояди странстват, изминавайки стотици, а понякога и хиляди километри, носейки се по въздушните течения. 

Екипът на “Зелени Балкани”, който работи за връщането на популацията им в България, проследява със специални предаватели защитения вид. Какво се случва с птиците и има ли надежда да се започнат да гнездят отново в страната ни след изчезването им преди повече от 70 години.

Черните лешояди, наричани още картали, се издигат до 4 километра височина и благодарение на 3-метровия размах на крилете си, са в състояние да се реят цял ден и да изминат стотици километри, разказа ръководителят на проекта "Нов живот за лешоядите” на “Зелени Балкани” Ивелин Иванов.

А по време на младежкия им период на странстване черните лешояди изминават хиляди километри. 

 Поводът за разговора ни с Ивелин Иванов бяха забележителните странствания на черния лешояд Сливен, който беше освободен от волиерата на Фонда за дивата флора и фауна в защитена зона Котленската планина през май миналата година. Оказа се обаче, че птицата е загинала, попадайки в резервоар за отпадни води в птицеферма в Украйна. До Украйна Сливен е летял два пъти, изминавайки 4177 километра за 14 дни. За един месец пък, между  8 април и 8 май, карталът е прелетял 6400 километра.

Информация за движението на черните лешояди екипът на “Зелени Балкани” научава от специални предаватели, като поддържа връзка и с колеги от други държави. 

Какво кара черните лешояди да преприемат тези пътувания?  

В живота си не само черните лешояди се сблъскват с опасности. Някои от тях няма как да се предотвратят, но други природозащитниците се опитват да ограничат, обясни Ивелин Иванов. 

 Две от освободените миналата година десет птици са загинали, но добра новина е, че останалите се адаптират успешно.

Добри новини идват от природен парк “Врачански Балкан”. Черните лешояди Рига и Кутелка, които бяха пуснати през март миналата година в района на Сливен са пристигнали там и са намерили площадката за подхранване, научаваме от Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици. Това дава надежда, че загнездят и ще се установят отново на тези територии след изчезването им преди повече от 70 години.  

Площадката за подхранване е изградена още преди 15 години. Тя е част от методиката за възвръщане на лешоядите. Тя вече служи на белоглавите лешояди. Те вече са 50, като има около 10 гнездящи двойки, посочи Георги Стоянов.

Целта е и черните лешояди да започнат да гнездят. Тази година в парк “Врачански Балкан” се отглеждат десет картала, като пет вече са освободени. Пускането в природата е дълъг процес, а от голямо значение е птиците да са спокойни. Георги Стоянов призова хората, които искат да ги видят, да не ги доближават и да се обръщат към представителите на Дружеството за защита на хищните птици.

Дългите полети на черните лешояди са едно от най-впечатляващите неща за тях, отбляза природозащитникът. Рига, например е изминала около 460 километра от “Врачански Балкан” до района на Североизточна България, а сега е в Сърбия.

Чуйте репортажа на Екатерина Катрачева: