В последното интервю от поредицата, с която ви представяме онези личности, които ще изберат следващите 40, ще споделим ценните уроци на Радосвет Радев, Изпълнителен директор на Дарик радио. Той е юрист по образование, специализирал е Маркетинг и мениджмънт в САЩ. През 1992 година основава Дарик радио - първото и единствено частно радио с национален обхват. От 1990 година е член на Изпълнителното бюро и заместник-председател на Българската стопанска камара. Член е на УС на фондация "Атанас Буров". Заместник-председател на Съвета на директорите на КК "Албена".

Какво прави българската среда подходяща за развитие на предприемачеството, защо българите търсят позитивните новини и успешните личности, и защо трябва да имаме по-малко съмнение в истинския успех на избраните в „40 до 40"? Отговорите на тези въпроси и още много интересни послания за българската действителност и потенциала на младите хора у нас, можете да прочетете в интервюто на Радосвет Радев в ефира на предаването „Кой говори?"

Трудно ли ще бъде да отсеете само 40 от над 200 номинирани във вротото  издание на „40 до 40" ?

Радвосвет Радев:  Дай Боже само такива трудности да имаме. Най-хубавото в това е, че дори членовете на журито, които трябва да са много наясно с номинациите и потенциала на всички тези хора, продължават да се изненадват колко стойностни млади хора има в България.

Какви са критериите за оценка ? На какво би дал предимство и на кое не ?

Всеки от дванадесетте човека от журито участват със своя собствена преценка за това какво е успех, постигнати резултати. Аз лично смятам, че в оценяването трябва да вземем предвид личната жертва и инвестиция, която всеки от номинираните  е направил, лишавайки се от живота, който неговите връстници живеят. Във всяка една от номинациите виждам  кодирана цената на успеха, на усилията и лишенията.

При гостуването си в ефира на Дарик радио, няколко от членовете на журито споделиха, че биха дали преднина на хора, които работят по-скоро за социални проекти и инициативи с принос към обществото ни, а не толкова на предприемачите. Какво мислиш ти за това ?

Според мен, когато  има предприемачество, тогава са възможни и всички останали неща. Тогава  можеш да разгърнеш и добри социални политики и инициативи, можеш да създадеш онези иновативни  инструменти, от които  обществото се  нуждае. Затова обаче трябва и финансова стабилност.  Държавите с добра социална политка, са богатите държави. В тях се създават добре функциониращи социални мрежи, които работят в полза на уязвимите групи от обществото. Тук не визирам само болните или социално слабите, но и  деца, младежи, възрастни хора например.

Проектът „40 до 40" освен  че сам по себе  си е стойностен, започва да живее собствен живот. Какво послание носи този факт ?

Вчера бях на вечеря у  моята 80-годишна майка, която ми каза: „Защо някоя медия не започне да прави емисия само с добри новини ?". Този нейн въпрос е именно в посоката на проекта. Позитивната енергия,  която носят номинираните, а и номиниращите ги, е следствие от умората от лошата новина.  От това самобичуване и самонаказване на всички нас, всеки ден - като държава, като народ.  Мисля обаче, че тези хора ги е имало, просто сега е дошло времето да се огледаме за тях. В обществото безспорно се създаде  един огромен вакуум по отношение на успелите хора.  За   успех се говореше като за нещо, което едва ли не ти се полага по наследство, а ти дори не си се борил за него. В „40 до 40" най-възрастният участник преди 10 ноември е бил на 15 години. И онова подозрение, че той е получил успеха си даром, че някой му е дал някакво куфарче и т.н., вече не съществува.  Хората от „40 до 40" са нова генерация успешни хора, изчистени от  всякакви идеологически и други подозрения и конспирации.

Струва ми се, че в последните години на нас като общество започна да ни става ясно какво е да си успешен наистина. Минали сме през време и на мутри, и на манекенки, и на заливаща чалга култура. Някакси обаче българите търсят вече други модели на подражание.

Може да има и съвсем естествена амортизация на дадена мода. Аз познавам доста  хора, които през последните 25 години са напуснали България. Те са споделяли, че именно тази култура и лошата среда е причината.

Със сигурност си спомняш, когато още преди да има Дарик радио  - в държавното  радио - аз имах една поредица „Пионерството на българина". Тогава дълго време се опитвах да търся истории за успешни българи. На българина много  му действа добре средата да е лоша. Това е неговия катализатор за  пъргав ум, находчивост и изобретателност. Като  гледам,  политическата система ни  обещава  такава среда поне още 25 години, така че още много иновативни хора би трябвало да се появят в България. Дребнобуржоазният комфорт в западноевропейските страни  според мен е подтиснал предприемаческия дух и ентусиазма на много хора. В България има повече енергия за предприемачество.

Какво е успял човек ?

Не смятам, че има комитет, който може да определя успелите хора. Успешните хора са тези, които осъзнават този успех за себе си. Не вярвам, че дори дълбокосправедливия комитет, който избира нобеловите лауреати, успя да излъже целия свят, като връчи на Барак Обама Нобелова награда за мир  само 6 месеца след като бе избран за президент. Дори самият той с доброто си образование и юридически познания е знаел, че не я заслужава и следващите 7 години от управлението му го доказаха.

Ти си човек, който си постигнал много и в най-различни посоки. Кое ти е най-ценно ?

Това е най-лесният отговор - децата ми.

Как си представяш техния успех ?

Тогава, когато те самите могат да определят дневния си ред. Когато не трябва да правят нещо, „защото" или „заради някой". Това е морален егоизъм.