Станаха ясните новите 40 талантливи, иновативни и успели българи до 40-годишна възраст. Днес ви запознаваме с още двама от тях. 

Това са Марио Мишев и Иван Кънчев - създатели на сдружение "Българска история". Те още като ученици създават facebook страницата "Българска история", която към днешна дата наброява 201 000 последователи.Благодарение на тях и усилията на колегите им, се предприеха значими стъпки към това българската история да се превърна в достъпна и увлекателна наука, като доказателство за успеха е младата аудитория, която сайтът и инициативите покрай него успяват да привлече. стартирали са инициативата "Да обиколим българските училища", която се състои в посещения на екипа в различни училища из цялата страна и изнасяне на презентации пред учениците на тема българска история. До моментът екипът е успял да посетите над 80 училища, като всяко едно посещение не струва никакви разходи на учебното заведение.

Вие, от „40 до 40“ правите живота ни по-хубав, по-интересен. Но да видим дали заедно можем да променим общия ни живот. Ще гласувате ли тази неделя ?

Марио: Според мен това не подлежи на обсъждане, що се отнася до избора на цивилизования гражданин.

Ще гласувате и за местни избори и за референдума за електронно гласуване, нали ?

Марио: Абсолютно да.

Иван: Най-вече за референдума.

Защо за едни млади хора като вас е важно това ?

Иван: Специално за  референдума е много важно да се гласува и да се покажа, че е важно политиците да се допитват до народа. Те обаче показват тяхната заинтересованост от подобни възможности, с цялата работа около провеждането на този референдум.

Бих искала с вашето гостуване да дадем вдъхновяваща надежда. Кои сте вие и как започна всичко ?

Марио: Към днешна дата сме 22-годишни студенти. Аз и Иван изучаваме различни специалности, но не сме историци, въпреки факта, че се занимаваме с инициативата „Българска история“. Учим Международни отношения и Политология. Като ученици в 12 клас, във френската гимназия стартирахме едно младежко начинание – направихме една страница във фейсбук на име Българска история. Така всъщност тръгнаха нещета. После това прерасна в уебсайт, инициативи, доброволчество. Това, което ни обединява е да популяризираме на достъпен език българската история.

От къде произлиза този интерес към българската история и защо трябва е важно да знаем за българската история и то разказано интересно, а не скучно, както е в повечето учебници ?

Иван: Със сигурност факта, че се интересуваме от история, се дължи на много комплексни неща, които са ни се случили в живота. При мен, както от семейството, така и от нашия преподавател по история във френската гимназия. Той успяваше да ни заплени и ни разказваше за историята така, както ние в момента се опитваме да го правим по време на нашите обиколки в училищата.

Важна е, защото в крайна сметка българската история е историята на всеки един от нас. Това е историята на нашите баби и дядовци, на нашите прабаби и прадядовци и т.н. Някак е неуважително към собствения ни род ние да не познаваме историята си.

Смятате ли, че света в момента гради някаква нова история ?

Марио: Ние по никакъв начин не се борим с глобализацията. Ние сме млади и модерни хора и я подкрепяме, защото това е бъдещето на света. Но един гражданин на света няма как да бъде пълноценен, ако не се гордее с произхода си и държавата, от която идва. Напротив – гражданите на най-глобално ориентираните държави като Франция и Германия, много държат на своята история, учат се от грешките и успехите й. Смятам, че това е пътят за нас, да станем едно цивилизовано общество.

Иван: Като цяло е много важно да познаваш собственото си минало, защото това ти дава самочувствие не само ако си извън държавата си, но и ако останеш тук.

Как децата, учениците, които посещавате в различни училища, приемат историята, разказана по този начин ?  По-интересно ли им е ?

Марио: Като всяко нещо, представено по по-различен начин, разбира се ги радва. Факт е, че това нещо им липсва. Мога да дам и пример. От 5-6 години в българските училища, Министерството на образованието е предоставило мултимедийни проектори, чиято идея е да правят по-интересни часовете на децата. Имали сме случай, когато посещаваме училище и този проектор се разопакова специално за нас. Това означава, че 5-6 години той е стоял в склад. Когато ние покажем на децата филми, клипове и покажем малко по-различно исторически факти, те се радват и разбира се, че това е начинът – да се възползваш от това, което 21 –ви век ти дава. Това по никакъв начин не трябва да елиминира книгите, не трябва да подценява ролята на учебниците, но трябва да се съобразяваме и с желанията на децата.

Забелязали ли сте коя част от българската история ги вдъхновява най-много ?

Иван: Това в много индивидуално. Но вероятно новата история, когато разказваме за периода на войните за обединение, когато са участвали и техните прадядовци, това им разпалва интереса повече. Аз лични съдя по себе си, но когато дадем подобен пример в клас, виждаме, че ответна реакция.

Марио: Понякога ги предизвикваме да се приберат вкъщи и да разпитат бабите и дядовците за историята на техния род. След това ни пишат разпалено „Напишете за моя прадядо, той е бил участник в Балканската война...“. По този начин приемат историята като нещо свое. Това, което им е интересно е непознатото. В часовете по история в училище се акцентира върху определени моменти от българската история и други остават встрани. А понякога точно те могат да са пример към днешна дата.

Как бихте определили българското училище днес ?

Иван: Положението със сигурност е тежко, от много аспекти. От една страна учебниците са написани по един много скучен начин и ако нямаш късмета да попаднеш на учител, който да запали интереса ти, ти просто намразваш този предмет.

Марио: За съжаление, когато се говори за образование, няма много поводи за положително мислене. Това обаче не означава, че хора като нас, които се опитваме да го променяме, трябва да се отчайваме. Напротив – трябва а имаме реален поглед върху ситуацията, да „запретнем ръкави“ и да действаме. А това се случва, когато развиваш неформалното образование, помагаш на учителите да си вършат работата, мотивираш ги.  Това може да се върши, както от неправителствени организации като нас, така и от министерството. Не е толкова трудно да научиш учителите как да повярват в себе си. Това не са само финансовите стимули, а дори се крие в това да се научим да уважаваме повече тези хора. Това са всъщност будителите.

Бих искала да ви задам няколко блиц въпроса. Кой е най-ценният урок, който сте научили от родителите си ?

Иван: Научили са ме да бъде отговорен към това, което върша и към хората, с които работя.

Марио: Да бъда добър и състрадателен човек.

Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...

Марио: „На какво ме научи историята“, защото смятам, че съм научил много от нейните уроци.

Дай ми пример.

Марио: Опитам се да бъда упорит в живота. Имам няколко светли примера в главата си, които винаги ми изникват. Борбени хора. Един от тях е Дан Колов. Това е една трагична история за човек, останал сирак като малък, но цял живот борил се, и буквално и в преносен смисъл, за да стане най-великият български спортист. Когато става достатъчни известен и заможен, подарява цялото си имущество на хората в нужда. Тоест той е запазил всички онези човешки качества, които е имал и когато е бил в не добра житейска ситуация.

Иван, а какъв ще е твоят филм ?

Иван: „С поглед в реалността“. Може би, защото е много важно човек да бъде реалист и аз се опитвам да бъда такъв. Много е лесно да залитнеш в някоя крайност и да загубиш трезвия поглед върху нещата.

Искам да променя ...

Марио : Образователната система. Ние сме си поставили тази цел

Иван: Аз ще кажа и отношението към историята. Тя много често бива подценявана. Нашият екип вярва, че това може да е практична наука. Някой хора я определят като наука за миналото, но примера, който Марио сподели показва, че примера на един човек от миналото могат да му повлияят сега.

Като малък исках да стана...

Марио: Криминалист. В последствие осъзнах, че системата е много по-различна отколкото в една детска представа и много бързо се отказах.

Иван: Аз исках да стана спортен журналист. Да обикалям страната и всички стадиони.

Ще останете ли в България ?

Марио: Човек няма план за живота си, но това, което знам е , че за сега сме тук и не сме и обсъждали възможността да си тръгваме. Искаме тук да променим нещата.

Иван: Аз също оставам тук, за момента. Най-малкото, защото, когато е трудно е по-интересно. А в България в момента е доста трудно.

Пак се връщам на българското училище. Какво поколение расте ?

Марио: Децата с следствие от средата, в която растат – възпитанието, образованието. Когато тази среда не е добра и нещата с тях отиват на зле.

Иван: Много е лесно, когато вече сме пораснали да говорим как поколението след нас не става. Да се сравняваме с това как сме били ние и как е сега. Но, ако позволим да заинтригуваме тези деца, те биха ни изненадали доста приятно.

А какво ще кажете за учителите? Напоследък ставаме свидетели на доста агресия в тази посока.

Марио: Ако преди учителите, свещеника, кмета в едно населено място са били стожери на целия обществен живот. В момента това са едни от най-дискредитираните фигури. Това неуважение не е само от децата, а на родители, на обществото като цяло. Аз изключително много съжалявам учителите, които получават отношение, което не заслужават.

Иван: Ние сме се срещали с много вдъхновяващи хора, които ще помним винаги. Например директора на едно училище в Карнобат, който знаеше името на всеки ученик и неговата лична история.

Как може да ви открие човек ?

Иван: Всеки може да ни пише в социалните мрежи или чрез http://www.bulgarianhistory.org/