Той е ценен пример за предприемачество в България. Името му е Адел Закут и попада в проекта "40 до 40" заради няколко смели проекта в различни сфери на бизнеса.

Роден е в Дубай, където стартира първия си бизнес още на 17 години, след това завършва Архитектура в Лондон. Стартирал е бизнеси в България в посока архитектура, дигитални технологии, ресторантьорство и дори производство на бира.

Какво го провокира да се развива в българската бизнес среда, как любовта е отключила смелостта и предприемчивостта му и каква е рецептата за успех на родна земя? За това е следващият разговор с Адел Закут в ефира на Дарик.

Гостува ни поредният шампион от проекта на Дарик "40 до 40" - Адел Закут. В момента е трудно да се открие в България, затова разговорът с него е по телефона. Къде те намирам?

Адел Закут: Здравейте. В момента съм в Лондон. Аз живея между България и Англия.

Адел е на 27 години. Основател е на дигитално-креативното студио Despark.com. Там той изразява своята страст към виртуалното пространство и го комбинира с архитектурата, като основава Openbuildings.com. Да продължавам ли или ти сам ще продължиш своя разказ?

Адел Закут: Нека продължа. Както вече казахте, аз съм архитект по образование, но съм и предприемач. Все още не се занимавам с архитектура, но имам няколко бизнеса. Единият от тях е Despark.com - първата дигитална агенция, която разработва сайтове за мобилни приложения. Това е основният ми бизнес. Имаме много клиенти в целия свят. В Оpenbuildings вече сме около 50 души. Това е уикипедия за архитекти - уебсайт, където можеш да откриеш информация за всякакви сгради, както и за архитектура. Това е Startup компания, която създадохме в Desaprk. Оpenbuildings стана отделна фирма, която получи финансиране от английски инвестиционни фондове.

Третият ни бизнес е Clippings.com - онлайн платформа или онлайн магазин, където можеш да пазаруваш мебели и неща за дома. Купуваш ги директно от млади дизайнери. Искахме да създадем пространство в интернет, където можеш да откриеш дизайнерски стоки, които не се намират в нормалната търговска мрежа. По този начин  предоставяме възможност на млади дизайнери да продават онлайн.

Имам и други два бизнеса, в които участвам. Единият е Boom!Burgers & Steaks - ресторант в София, където предлагаме гурме бургери - нещо, с което сме свикнали в Англия и ни липсваше у дома. Когато се върнах в България, реших да отворя ресторант, където да се предлагат тези вкусни бургери.

Разбрахме, че се занимаваш с много бизнеси, а си само на 27 години. Ръководиш ги от местата, където живееш - от София и Лондон. Как тръгна целият бизнес? Какво се случи първо? Откъде ти идваха идеите?

Адел Закут: Като ученик живеех в Дубай. В училище имахме интересна програма, чрез която учителите ни помагаха да стартираме собствени бизнес идеи. Моят първи контакт с бизнес средата беше, още докато учех. Тогава бях на 17 години. Стартирахме фирма, чрез която искахме да направим туристически гид за Дубай.

Реална ли беше тази фирма?

Адел Закут: Да. Продадохме хиляди CD-та с този гид. Това беше първият ми професионален опит. Там се запознах с Лъчо, с когото днес сме съдружници в много от тези бизнеси.

Лъчо италианец ли е?

Адел Закут: Не, българин е. Когато заминах да уча в Англия Архитектура, се влюбих в едно момиче. Похарчих всичките си пари в опит да й покажа своите чувства. Като свършиха парите, звъннах на баща ми с молба да ми отпусне малко повече. Той ми отвърна, че имам бюджет и че трябва да се оправя с него. И така с Лъчо започнахме да правим уебсайтове, да развиваме проекти.

Рецептата е класическа - образование плюс любов дава щастие и смисъл. Как се развиха нещата? Какво се случи след това? Какво стана с момичето?

Адел Закут: С момичето се разделихме, но на мен ми остана нещо положително за цял живот.

Изхарчи много пари за нея, но натрупа и опит…

Адел Закут: Точно така. След това завърших Архитектура в Англия. Никога не бях живял в България, а винаги съм я обичал и всяко лято си идвах тук.

Къде си роден?

Адел Закут: В Дубай.

Каква е връзката ти с България?

Адел Закут: Майка ми е българка, а баща ми е учил Архитектура в България. Те са се запознали в София.

Това са два напълно различни свята. Беше ли ти трудно да ги съчетаеш?

Адел Закут: През 2010 година се преместих да живея в България. Преди, докато следвах в Англия, си идвах често, защото бяхме стартирали бизнес и тук. Исках да видя как се живее в България. Преместих се тук и имахме растеж във всички бизнеси. Тогава отворихме и ресторанта. Моят бизнес наистина е между България и Англия.

На колко беше, когато стартира първия си бизнес?

Адел Закут: Както вече споменах, на 17 години стартирах първия си бизнес в училището в Дубай. Следващият ми по-реален бизнес беше, след като навърших 18.

На каква възраст дойде в България?

Адел Закут: Дойдох през 2010 година.

Всичко това звучи като приказка на фона на българската действителност. В момента има огромна младежка безработица. Има много млади  хора с потенциал, които искат  и имат желание да работят, но няма свободни работни места. Какво е мнението ти по този въпрос?

Адел Закут: Аз не съм напълно съгласен с това обобщение. Започнал съм от нулата и съм стартирал сам. Ако човек има желание, не бива да го е страх от неуспех. Няма проблем, ако не успееш веднага. Ако стартираш бизнес и той пропадне, не настъпва краят на света. Учиш се от това и пробваш отново. Освен успешните бизнеси съм имал и неуспешни. Много лесно е да си намираш причини да не го направиш. За мен България е доста интересно място за бизнес, защото проблемите, които съществуват тук, са потенциал за развитие. Това е пазар, който трябва и може да се развие.

Ако беше започнал тук, в България, щеше ли да имаш този успех?

Адел Закут: Мисля, че да. Всичко, което съм направил, е било свързано с България. Despark е изцяло свързан с България. Това, което ти е необходимо днес, е един лаптоп и интернет.  Зависи си от човека, от неговото самочувствие и увереност.

Къде стои архитектурата? Спомена, че тя също е твоя любов…

Адел Закут: Моето архитектурно образование беше много различно от това, което се преподава в университета. Когато учиш архитектура, ти се преподава главно теория. Имаш учебници, лекции и теория, която трябва да изучиш. Моето образование беше напълно различно. Всяка година имах проект, който трябваше да изпълня. Бяхме в групи от 12 души с двама преподаватели. Ние си измисляхме проектите. Идеята беше, че се учиш, работейки. Аз се научих как да мисля и как да решавам проблемите. Да разсъждавам върху това как да искам да построя нещо и то да се случи. Едно от нещата, които съм научил в университета по архитектура, използвам и днес в живота си.

Намерил си ключа, който отваря много врати, така ли?

Адел Закут: Не мисля, че е ключ, а по-скоро е подход и рецепта. Искам да бъда архитект и знам, че в някакъв момент това ще се случи.

Адел, мога да кажа, че хора като теб дават упование на всички останали. Да ти пожелая да сбъднеш мечтите и желанията си. Дано един ден можем да видим и построени от теб сгради или други съвременни архитектурни обекти. Доволен ли си от този проект? Мислиш ли, че има смисъл от него?

Адел Закут: Има смисъл. В България има страхотни хора, за които много рядко се говори. Много съм горд от това, че станах част от този проект.