Митко Лишев

Дарик е първият пристан в развитието ми като журналист. Започнах работа в радиото през есента на 2007 г. Възможността пред мен се откри много изненадващо и десетина дни по-късно вече бях в ефир. 
Никога няма да забравя първото си заставане зад микрофона в ролята на водещ на сутрешен блок. В нощта преди дебютното ми „Дарик кафе” не мигнах, а минута преди ефир се чудех какво предпочитам - да говоря по радиото или да скоча през прозореца на студиото… Добре че избрах първото!
Времето бързо трансформира притеснението от живото предаване в любов към ефира и ще бъда вечно признателен на съдбата, че ме направи част от голямото семейство на Дарик. Обикнах радиожурналистиката от една страна и истинската свобода на словото и действията, която усетих в Дарик, от друга. Струва ми се, че тази обич ще остане завинаги вътре в мен. 
Иначе, да си кажа, че обичам спорта, а целият ми съзнателен живот е белязан от футбола. На практика Царят е част от мен. Моята страст, може би. 
Естествено, имам и други гънки в мозъка, и се интересувам от доста теми, предимно глобални и хуманни. Малкото мечти, които съм имал, не са се сбъднали, но пък пътят на преследването им ми осигури алтернативни източници на положителни емоции и много вдъхновение. 
Заклеймявам негативизма, интригите, злобата и оправданията. Ценя много неща, но най-вече креативността, добротата, възпитанието, несломимия дух и умението да се прощава. Считам живота за твърде интересен и се прекланям пред силата и мощта на природата.

Списък с аудио