Четвъртата радио дискусия от поредицата Клуб на визионера е на тема „Социални иновации”. Преди повече от година един от представителите в първото издание на проекта „40 до 40” на Дарик радио Георги Камов представи проекта си „Дестинация номер едно”, в който очертава визия за развитието на България именно като лидер в социалните иновации. Но какво представляват социалните иновации - отделен сектор или просто по-устойчиви и ориентирани към обществото и неговите нужди иновации?

Какво означава социално предприемачество и защо все повече стартиращи бизнеси избират модел, чийто основен елемент е решаването на определени социални проблеми? Кои са добрите примери и какво предстои в България по тези тема? В следващия разговор на тези въпроси отговарят Кристиан Митов и Илия Тодоров.

Нека представим първо Кристиан Митов. Разкажи ни накратко за своя бизнес.

Кристиан Митов: Аз се срещам с туристи, които посещават София и искат да научат повече за нашата столица. В момента ръководя два отделни проекта - „Сдружение 365”, което организира безплатната обиколка на София и Sofia Event House, чиято основна дейност  е вечерна обиколка на София по различни ресторанти.

Вярно ли е, че във вестник New York Times е излязла статия, свързана с твоята  дейност?

Кристиан Митов: Абсолютно вярно. От New York Times бяха преди две години в София. Развеждахме ги из столицата с цел да се информират какво може да се направи в града в рамките на 36 часа. Искахме да предизвикаме интерес у чужденците и да обогатим представата им за страната ни.

Сега да представим Илия Тодоров, който е основател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Каква е вашата социална кауза?

Илия Тодоров: Борим се на различни фронтове. Искаме да се случат някои промени в законодателството, които не търпят отлагане. Правим различни кампании и инициативи и си партнираме с неправителствени организации и министерства с цел намаляване на жертвите по пътищата. Другата ни дейност е насочена към хора, пострадали на пътя или загубили близки при катастрофа. Опитваме се да им окажем морална подкрепа, да им дадем съвет.

Според теб увеличават ли се или намаляват жертвите на пътя?

Илия Тодоров: През последните пет години имаше обнадеждаваща статистика. Намаляха жертвите.

Смяташ ли, че благодарение на вас, на образователни кампании и рекламни билбордове катастрофите намаляват и шофьорите стават по-внимателни на пътя?

Илия Тодоров: Определено това оказва положително влияние. Едната част от проблема е свързана със самото поведение на шофьорите зад волана. А другата - доколко се следи автопаркът. Много са факторите, от които зависи безопасността на пътя.

Според вас има ли условия за развитие на социално предприемачество в България?

Илия Тодоров: Не бих казал, но има доста организации, занимаващи се с подобна дейност. Те наблягат повече на онези социални дейности, които носят облаги на обществото. Трудно е тук да имаш собствен устойчив бизнес, който да се развива сам.

Можеш ли да дадеш примери за социални бизнеси?

Илия Тодоров: Първият пример, за който се сещам, идва от далечна Индия. Там дори в малките села има по един-двама доктори. Двама млади инженери например са изобретили уред, помагащ при раждане. Този уред се задвижва с крак и може да реагира бързо при проблеми при раждането. Цената на този уред не е висока и местното население може да си я позволи. Така се помага на цялото общество, а и се отразява благотворно на икономиката. Ето един пример за устойчиво социално предприемачество.

Кристиан, сещаш ли се за такъв пример в България? Не мислиш ли, че твоят бизнес е подобен?

Кристиан Митов: Моят бизнес е все още в зародиш. Идеята на тези безплатни обиколки е, че на края на срещата туристът може да остави толкова, колкото прецени. Ако му е харесало, може да остави символично дарение. Това стимулира развитието на подобен вид обиколки и в други градове. Такива обиколки има вече във Варна и в Пловдив. Вярваме, че по този начин се стимулира развитието на местния туризъм.

Вие сте направили десетки кампании с цел да се ограничат жертвите на пътя. Това не е ли също социален проект, насочен към бизнес средата?

Илия Тодоров: Да, така е. Мога да ви разкажа за нов наш проект - услугата спешно здравно досие, която вече съществува в други държави. Представлява следното: всеки потребител получава пластика с база данни на електронен и хартиен носител, като включва медицинските показатели, необходими при оказване на първа помощ, телефони за контакт с близките. Данните сочат, че всяка година в България загиват между 60 и 80 души, защото не им е оказана адекватна лекарска помощ. Това не е по вина на екипите от Спешна помощ, а поради факта, че не са имали достатъчно данни за здравословното състояние на пациента. Картата се съхранява в жабката при документите. Тя има индивидуален код, който може да бъде въведен в базата данни чрез интернет. Ако няма достъп до интернет, има и други варианти. Този код се диктува на кол център и оттам операторът съобщава необходимите данни на лекаря.

Колко струва тази услуга?

Илия Тодоров: Първоначалната инвестиция включва и изработката на самата пластика. Цената е 30 лева. Поддръжката е по-евтина.

Как би описал средата, в която правите този социален бизнес?

Кристиан Митов: Туризмът в София среща трудности. Например - нашата азбука определено затруднява туристите, липсва качествена информация за София и околностите й. Но има и хубави неща: това, което много хора забелязват, е, че повечето млади българи говорят английски. Също така - археологическите разкопки, които са показани добре и определено будят интерес у туристите. В „Сдружение 365” успешно си сътрудничим със Столична община, която ни помагат в различни проекти. Организирахме няколко изложби съвместно с организация „Стара София” като „София преди синята зона” и снимки от стара София преди автомобила  до наши дни.

Срещата с институциите приятна ли е - помагат ли, подкрепят ли ви или не ви оказват съдействие?

Илия Тодоров: Понякога има трудности в общуването, но в много случаи срещаме подкрепа и разбиране. Зависи от конкретния човек на дадена позиция. С КАТ се разбираме много добре, с определени общини също. Това ни помага да си вършим работата и поетите задължения.

Виждате ли смисъл да останете да работите тук или мислите, че ще намерите повече възможности навън?

- Аз оставам тук. Една от причините са преживяванията и опитът, които съм имал в други държави. Живял съм седем години в Германия. Това е една хубава страна, но на мен ми е по-уютно в България. Мога да развивам нови идеи и концепции тук, у дома.

- Аз също искам да остана и да се развивам в България. Взех това решение, още когато записах право. Стана ясно, че няма как да отида и да завърша другаде. Харесва ми тук, защото вярвам, оптимист съм и имам примера на успели хора, които ми дават надежда, че всичко е възможно.