Днес, продължаваме да говорим за един от любимите ми проекти в Дарик радио , Проект „40 до 40“. Знаете, Дарик радио търси 40 млади лидери, иноватори в своята област,  до 40 години. Хора, които променят средата около себе си. Сега ще говорим с един представител на журито и любим събеседник – Георги Гавазов.

Георги Гавазов е управляващ директор на Saatchi interactive, нова специализирана агенция за дигитални маркетингови услуги.

Той има дългогодишен опит в рекламния бранш, като последните 4 години е заемал позицията директор "Обслужване на клиенти" в Saatchi& Saatchi. Има магистърска степен от Университета на Изкуствата в Берлин.

Здравей!

Георги Гавазов: Здравейте!

Вече, като човек от журито, който ще избира и ще отсява кандидатурите, които пак са много. В България се оказа, че наистина има много млади хора до 40 години, които правят нещо и за съжаление бяха невидими, непознати до сега. Ние започнахме да разказваме техните истории. Теб какво те впечатли от всичко, което видя от номинациите?

Георги Гавазов: Ти казваш за съжаление, но не е изненадващо, че тези хора са невидими. Аз мисля, че е нормално и това идва от особеностите на нашата медийна среда. Млада е медийната среда в България. Може би съвсем закономерно една голяма част от нея търси лесния път, който е жълт и със скандални неща. Там трудно изпъкват добрите примери, защото те не работят крещейки. Те работят всеки ден спокойно, в своята област с професионализъм и с голяма доза скромност. Има и една група медии, които се използват като бухалки, от които наистина можеш да пострадаш. Мисля, че тези хора го знаят и предпочитат да бъдат встрани от медийното внимание, което в България освен да изкриви образа ти, може съвсем съзнателно да търси да ти навреди. Така че това не е изненада. Аз мисля, че това е подобно по целия свят, но е хубаво, че както по света, така и тук, медии като Дарик търсят начин да покажат тези примери. Защото показвайки ги, ние увеличаваме броя хора и вдъхновяваме други хора, които да ги последват.

Какви са хората в България?  IT сектора като че ли е секторът, който изнася, така да се каже, най-голяма тежест в кампаниите.

Георги: Ами то и на пазара на труда това, което се наблюдава като тенденция, е голямото търсене на IT специалисти. Съответно добри възможности за професионална реализация, за не лоши доходи. На видимата повърхност са IT хората, но аз бих казал, че дори там трябва да разделяме тези IT хора. Защото IT е технология, но какво правиш с нея вече е интересното. Има хора, които правят страхотни неща в областта на образованието. Има няколко проекта, които за мен наистина са способни да променят начина, по който гледаме въобще на образованието и то не само в България. Има много хора, които виждаме и хоризонта им изобщо не е в България, те гледат навън. Това е много хубаво да го виждаме. Като цяло това, което за мен е много интересно е, че хората, ние говорим за до 40, но има хора, които са до 30 и дори до 25 години, които са със страхотно освободено съзнание.

Да, те минават след това през студиото на предаването „Кой говори?“ и наистина съм оставала без думи и без дъх от историите на 20 годишни млади хора, които наистина мислят с мащаб. И няма нищо от това провинциално мислене, което е типично българско. Образованието каза ти. Други сфери?

Георги: Има неща, които се случват в областта на културата и изкуството. Нещо, което този път също е фокус на конкурса. Надявам се да видим, като финалисти, някои от нещата, които съчетават работата в посока развитие на изкуството, на културата и технологиите. Има много интересни български автори, които творят извън рамките. Има хора, по-скоро екипи, които правят трудно определими неща – изкуство ли е, технологии ли е, какво е точно това, което те правят. Като цяло виждаме нещата, които за мен са важни за нас, като нация. Затова се надявам, че образованието ще бъде голям фокус.  IT – аз го разглеждам, като устойчива алтернатива за хората да имат добра професия в България и да произвеждаме продукт, различен от туризъм, който е много зависим от външни фактори продукт. И в крайна сметка, да се развиваме. А културата и изкуството, за мен са нещата, които определят нацията и които остават. След сто години никой няма да помни това, че някой е бил известен бизнесмен и може би е имал поредица от жени, които са били манекенки или певици. Но пък хора, като Евлоги и Христо Георгиеви, които са създали университета, те винаги ще останат и в един момент никой няма да помни, че те са били много големи предприемачи. Може би със спорна по времето си репутация като предприемачи, но това , което те са оставили е абсолютно безспорно и то не е в сферата богатство за децата си.

Георги, аз теб не те представих какво работиш, защото аудиторията на Дарик радио те познава, но в сферата на комуникациите и едно много интересно пространство в София. Моля те, разкажи ми как се развиват нещата около вас? Как вие младите, успелите хора в тази сфера работите тук, в София.

Георги: Аз харесвам много София, напоследък. Трябва да призная, че ми отне години, за да започна да я харесвам. Аз съм от Варна и много харесвам Варна. Но харесвам начина, по който София се развива през последните години и духа, който се появява. Беше доста грозно това, което преди няколко години видяхме, посланието на етикета младите, красивите и успешните, които протестират срещу статуквото.  Но дори да вземем него, в София виждаме една група хора, която никак не е малка за размерите на нашата страна и които са избрали да живеят по правила, които самите ние смятаме, че са добри за нас и ги спазваме доброволно. Много добър, емблематичен пример е начина, по който в София хората започнаха да спират на пешеходните пътеки с колите си. Това не беше благодарение на държавата, не беше благодарение на някакви инициативи на институции. Това се случи, защото критична маса от хора избра да приеме, че хората, които са извън колите им - в очите на много хора по-ниско поставени, защото аз съм в кола, а той не – имат права. И тези хора  завъртяха една снежна топка, така да се каже, и донесоха една промяна. Това е видимо. Вижда се, че в София хората спират вече на пешеходни пътеки, преди няколко години не спираха. Адски много неща са по-трудно видими, но също се случват, точно благодарение на тези хора. Като това да правиш бизнес по правила, които си избрал, да избереш да не се поддаваш на корупционни практики, колкото и да е по-лесно и по-бързо. Сам да си слагаш критерии за успех, които са много по-високи от това, което пазарът иска, да гониш това, да бъдеш част от света.

Значи може, Георги? Това ли ми казваш, че може да си създадеш правила, да работиш, да не си част от корупцията, да не си част от този манталитет?

Георги: Може, аз съм убеден в това, защото го виждам и го живея, и за сега това е един балон или по-скоро количество затворени микро светове, в които живеят хора като нас. Аз съм убеден, че това променя бавно, но сигурно цялата среда около нас и България. Така че, аз не споделям възгледите, че нещата не вървят на добре и че България се развива към лошо. Тя, ако се развиваше толкова зле, колкото всички говорят толкова години, отдавна трябваше да ни няма. Напротив, виждам много позитивни неща, виждам неща, които ме обнадеждават и ми харесва да съм тук, затова и съм в България.

Много интересно. Имах нужда някой да ми продаде надежда, както се казва и да го направим ние на аудиторията на Дарик радио. Георги Гавазов, говорихме си за Проекта „40 до 40“ и той прави точно това – дава надежда, че има такива млади хора, които успяват по някакъв начин. Няма да те питам, ти си член на жури, трябва да си безпристрастен, имаш ли право да ми кажеш какво ще избереш, кой ще номинираш?

Георги: Аз номинирах хора, които по-скоро не бих обсъждал, защото наистина това, може би не е достатъчно безпристрастно, но кой ще спечели за мен няма никакво значение. Защото интересното в този проект е бройката  40, което за страна като нашата, никак не е малко. За мен по-интересното е количеството. Да покажем, че в България има много хора, които заедно променят нещата. Аз не вярвам в идеята, че големите промени идват от един голям лидер, който повлича останалите. По-скоро, винаги има лидери, но критичната маса и множеството хора, които заедно работят, гледайки в една посока – това е нещото, което носи промяна. И аз мисля, че е страхотно, че хората ще видят поне 40 такива души, които са успели или успяващи. Със сигурност, хора с визия и се надявам това да послужи за вдъхновение, най-вече на хората, които са на 16-18 години. Те изобщо не са деца, но от друга страна все още не могат да се развиват самостоятелно, защото още са в рамките на една среда, която те не са избрали сами, може би и консумират едни медии, които също не са избрали сами. Виждайки подобни неща, надявам се да видят, че пътят по който от тук нататък ще вървят, сами го избират.

Това е краят на разговора ни с Георги Гавазов. Благодаря!