Не е лесно да се управлява. Изисква се визия, изисква се мисъл, планиране, да можеш да погледнеш доста по-далеч от утрешния ден, в буквалния смисъл.
Къде ти. Трудно е. Я по-добре с голямата тояга.
В последните дни се наблюдава една стахановска надпревара, кой да предложи по-големи, по-страшни и по-идиотски наказания, затвор, огромни глоби и заплахи от всякакъв вид към всички онези милиони български водачи на МПС.
Всичката Мара втасала, та се захванала за пищова. Защото точно това прави сега властта. Хваща се за законодателния пищов и и се иска да стреля по нас с нови и нови недомислени, необсъдени, набързо съшити с бели конци, законодателни промени. Някои даже в противоречие с Конституцията.
А то не са дупки по пътищата, липса на видима маркировка, условия за аквапланинг, недомислени знаци, липса на контрол, купени книжки, корупция и селящина.
Но кой ти да мисли за това, я по-добре - затвор.
Но не за онези, които допускат калпавите ремонти, дупките и безумните маркировки, корупцията и зле прикрит лобизъм. Тях законодателните инициативи не ги ловят. Пак е объркана перспективата, причините и следствието и се върви по широката магистрала на най-малкото съпротивление.
Тъжното в тази история е това, че така се управлява държавата - на юруш. Днес ще са шофьорските неволи, утре ще е нещо друго, а вдругиден нещо трето. Без особено планиране, ден да мине друг да дойде...
То така дойдоха бежанците, Кримската криза, така останахме без бойна авиация, без БДЖ, без самочувствие и самоуважение, седим си ние с пръст в уста и плюем в пазва зло да ни отмине...
Дано...