Срокът за номинации изтече, но ние продължаваме да ви запознаваме с членовете на журито на тазгодишното издание на "40 до 40". 

Почти всеки ден имаме да ви кажем нещо, свързано с нашия проект „40 до 40“. Знаете, че ви представяхме един по един членовете на журито и продължаваме да го правим. Сега при мен е Илия Гърков - вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“.

Здравейте!

Илия Гърков: Здравейте!

Какво да разкажа за Вас, че сте минен инженер, даже сте започнали от по-далеч, като миньор. След това сте ръководили Рудник „Челопеч“...

Илия Гърков: Да, точно така. След това съм работил в Армения, където съм ръководил рудник на нашата компания, после проекта в Крумовград. От края на миналата година поех всички активи в България на компания „Дънди Прешъс Металс“.

Другото, което знам за Вас, но не ми е много ясно е, че сте човек, който е въвел много иновации. Тоест, не случайно сте в този наш проект „40 до 40“, защото сте човек на новото, на търсенето. В каква област са били Вашите иновации?

Илия Гърков: От една страна, те са по-скоро в областта на минното дело, а от друга – в управлението на хора. Да управляваме по един по-различен начин така, че хората да не се чувстват задължени, а да се чувстват ангажирани към нещата, които вършат и които правим. А другите, с минното дело, са чисто технически неща. Защо го правим? Първо, защото това прави живота и самата работа много по–интересна. Човек, все пак, прекарва много голяма част от живота си на работното си място.

Това ли Ви мотивира, да Ви е интересно? Спонтанна потребност да направиш нещо различно, за да ти е по-интересно утре, отколкото ти е било вчера? Или за да печелиш? Или и двете?

Илия Гърков: Има и от двете, и още. Интересно да, но от друга страна, миньорската професия е една от най-тежките и всяко едно нещо, което прави труда по-лесен, не по-мързелив, а по-лесен – това се отблагодарява многократно. Както от страна на хората, така и от гледна точка на приходи. Но приходите не са водещи, те идват след това като едно допълнение към цялото. И също така, да направиш нещо, което досега не е измислено, да направиш нещо, което  досега не е правено или да използваш нещо по един различен начин, по който досега не е правено. Това всъщност е най-запалващото.

Сега, като четете тези анотации на хората, номинирани за „40 до 40“ и виждате с колко различни неща се занимават, как Ви действа запознанството с тях?

Илия Гърков: Това определено действа мотивиращо, тъй като виждаш, че хора от най-различни сфери на нашия живот стигат до същата потребност – нещо да направят, нещо да променят, нещата да се случват по един по-различен начин. Това е и удовлетворение, и в същото време предизвикателство да не спираме, както лично аз, така и моите приятели, моите колеги.

Започнахте ли вече да четете, да мислите, да избирате измежду тези над 200 номинирани?

Илия Гърков: Да, аз даже вече съм гласувал.

Какво Ви отне като време, като ангажимент?

Илия Гърков: Всъщност, аз като време не съм гледал колко е. Може би около два часа за всяко едно нещо, да се осмисли, да се прецени доколко съвпадат тези неща, да кажем, с моите виждания и доколко пък тези, които не съвпадат са готини и интересни. Това, което беше най-интересно е, че има хора от най-различни сфери. Което показва, че този тип неща са приложими навсякъде. Те са живия живот.

А под „този тип неща“ имате предвид?

Илия Гърков: Промените, иновациите. Тъй като иновацията, това е промяна. Ти правиш нещо различно. Нещо, което най-малкото досега не, че не е правено, но то дори не е очаквано.

Като ви слушам ще излезе, че с лекота сте отбрали 40 души измежду над 200?

Илия Гърков: Най-трудно беше подреждането. Ако имах право да наруша правилата на конкурса, всички щяха да бъдат с 10 точки. Но няма как да го направим това. Аз съм гласувал и след като приключих гласуването това, което ми направи най-голямо впечатление по отношение на моето гласуване беше, че всъщност аз не съм се спрял само на едно течение. Спрял съм се на някои от лекарите, на някои от артистите...

Сега предстои всеки да изложи своята листа с предложения и да ги обсъди с останалите членове на журито, нали така? Ще спорите...

Илия Гърков: Да, това предстои. Ще спорим, ще се припираме, ще настояваме за това, кой е най-добрият. Но всъщност, накрая ще стигнем до една много добра, представителна извадка на нашите млади хора. 40 човека – това не са малко, но в същото време не трябва да спираме само до тях. Този проект трябва да върви напред.

Г-н Гърков, може би не е лошо да кажете по нещо за предпочитанията си към тези, които вече са номинирани.

Илия Гърков: Това ще го споделя с удоволствие и с риск, да повлияя на оценките на колегите и приятелите, които участват в този избор. Лично моите предпочитания са насочени към децата, към работата с деца и нещата, които са свързани с тях. Говорим за обучение, за развитие, за образование, но не чисто класното образование. За мен това е най-малката част от образованието. Защо го казвам? Защото за мен е важно това, че децата са нашето бъдеще, бъдещето на нашата, дали ще е държава, нация, регион, град, семейство...на нашия живот. И ние всъщност сме отговорни, ако погледнем през тази гледна точка, сме отговорни за това, да им предоставим възможности за тяхното развитие. Защото те са нашето бъдеще. Това, което ние не сме успели да направим и да постигнем, те ще го постигнат. Това са моите най-топ. И ако мога ще злоупотребя с времето, което ми е дадено. Всъщност стана така, че аз най-напред се запознах с „Музейко“, без да знам идеите им и това, как ще правят нещата. Преди да знам, че те са номинирани. И с това, мисля, че аз издадох кой за мен е номер едно от всичките, но наистина е страхотен, невероятен проект. Просто не трябва да спират и да се ограничават само на едно място, само в един град или само в един регион.

Ами то никак не е лесно. Това не може да го има навсякъде, то е уникално.

Илия Гърков: Не, но да намерят начин това нещо да бъде достъпно в по-широк аспект.

Говорихме си преди малко колко е важно изобщо,  да бъдат стимулирани хора с идеи на по-отдалечени места, в по-малки общности. Това може ли да го направите по някакъв начин сега, през номинациите си?

Илия Гърков: Аз съм го направил това чрез номинациите. Защо е важно? Споделям отново моето лично мнение, но мисля, че това е и мнението на моите приятели, колеги и хората, с които общувам. Нашият бизнес се развива в по-отдалечените краища, такива са условията на бизнеса. Там също живеят невероятни хора. Хора с невероятни идеи. Просто те трябва да имат начин и възможности да споделят тези идеи най-напред, и след това да ги развиват. Тъй като хората са хора навсякъде.

Естествено. А около себе си, във вашата работна среда, виждате ли хора, които Ви приличат на тези, чиито биографии четете сега?

Илия Гърков: Да. Смело мога да кажа, че целият ми екип, само че там няма да слагаме ограничението 40 до 40, а 50 до 50. Хора с млад дух, но и много млади хора. В нашата компания, ако погледнем техническия персонал, средната възраст е под 35 години. По принцип, хората казват, че човек трябва да има най-малко 10, 15 или 20 години стаж в определена област, за да стане добър в еди какво си. Да, но толкова години стаж в определена област, означава и много ограничения. Нашият подход е малко по-различен и затова успяваме да въвеждаме, и постоянно да измисляме нови неща. Както в работата, така и в чисто човешките ни взаимоотношения.

Какъв очаквате да бъде ефектът от Проект „40 до 40“?

Илия Гърков: Да запали още повече млади хора да се отворят и да вземат бъдещето си в свои ръце. Да не чакат някой друг да им го предостави.

 

Пожелавам Ви успех в избора и Ви благодаря!