Много от номинираните в проекта "40 до 40" избират родината пред чужбина, за да се развиват професионално и да реализират каузите, в които вярват. Този житейски избор е част и от историята на Ивайло Христов, основател на IT компанията Komfo.

Преди да се завърне в България, работи за Microsoft в Дания. Пет години по-късно той не съжалява, защото е създал компания с над 50 служители – млади и енергични специалисти, които са на средна възраст 27 години.

Извън бизнес ангажиментите си Ивайло се грижи да промени нагласата на хората към предприемачеството и предразсъдъците за стартиране на собствен бизнес. Преди пет години нямаше много хора, които да се замислят за собствен бизнес. С тази кауза той е преподавал в Софийски университет "Св. Климент Охридски" като лектор на тема предприемачество, към Junior Achievement и Start it Smart.

Защо избра България пред Дания и защо е оптимист за младите хора у нас? За това е следващият разговор с Ивайло Христов в Следобедният блок.

Представяме Ивайло Христов, който е основател на Komfo.  В анонса беше написано "Защо точно тези 40? Защото са  шампиони?"  Приемаш ли се за шампион?

Ивайло Христов: Не точно. По-скоро за някой, който е успял да постигне целите си.

Какво представлява Komfo?

Ивайло Христов: Това е IT компания, която произвежда софтуер. Продава лицензи за този софтуер.

Как се стигна до създаването на Komfo?

Ивайло Христов: Известно време живях и работих в Дания. От много години исках да направя собствен бизнес, да създам своя компания. Когато реших, че е дошло времето за реализиране на тази мечта, избрах да се върна в България.

Как изглежда Дания? Различно място ли е и защо избра да се върнеш в България?

Ивайло Христов: Дания е прекрасна страна. А една от причините да започна своя бизнес тук, в България е, че има добри IT специалисти. Исках да използвам техните възможностите и да създам екип.

Защо според теб в България има толкова добри IT специалисти?

Ивайло Христов: Преди години България е била сред пионерите в създаването на персоналния компютър. Още преди 40 години е имало сериозни разработки. Другата причина е, че в България  има добри математици, които редовно печелят медали и състезания. По-късно тези хора се ориентират към работа с компютри и в сферата на информационните технологии.

Имаш ли наблюдение  за изтичане на тези специалисти?

Ивайло Христов: Да, за съжаление. Но ето аз съм от примерите, че хората се и връщат. Имам наблюдения от много приятели и познати, които са били навън и са се върнали. Това е страхотно. По този начин специалистите черпят от опита в чужбина и след това се връщат, за да го пренесат у нас. В Дания например работех с още четирима българи. Всички се прибрахме у дома.

За някои връщането в България е лудост, за други е най-естественото нещо. Какво беше мнението на околните, когато реши да се върнеш, за да започнеш всичко отначало? Какво ти казаха?

Ивайло Христов: Повечето хора в България си мислят, че като емигрират или отидат в друга държава, отиват в райско място, където няма проблеми. Истината е, че такова утопично място не съществува в света. Където и да отиде, човек заменя едни предизвикателства с други. Въпросът е какво е готов да жертва и да замени. За мен семейството и приятелите са особено ценни. Реално погледнато, в другата държава не намерих нищо, което да може да ги замени. Във всяка страна има и минуси, и плюсове. Просто заменяш едни минуси и плюсове с други. Когато човек загуби нещо, чак тогава го оценява. Тогава разбира какви са били плюсовете му в  България.

Какви биха били плюсовете и минусите там, ако Komfo се развиваше в Дания? И какви са  минусите тук сега?

Ивайло Христов: Ние имаме и голям офис в Дания, но в България е главният ни офис. За Komfo няма минуси тук, но ми липсва позитивността на датчаните. В България хората са по-вглъбени в проблемите и грижите си. Копенхаген е изключително красив град с много зеленина. В повечето български градове не е така... Ето, това са неща, които ми липсват.

Komfo означава ли нещо?

Ивайло Христов: Не носи определено значение. Името го измислихме, още когато стартирахме компанията. Няма определена асоциация, свързана с името и не означава  нещо определено.

Какъв е мащабът на Komfo? Колко може да расте?

Ивайло Христов: В България сме 40 души екип, а в Дания - 20 души. Четирима създадохме компанията преди повече от пет години. Продължаваме да растем. Очакваме, че в обозримо бъдеще към нас ще се присъединят още хора.

За теб граница ли е 40 години? На каква възраст са хората, които работят в Komfo?

Ивайло Христов: Средната възраст е под 30 години. Не, 40 не граница. Никога не наемаме хора на базата на възрастта им. Факт е, че IT специалиститe, които са добри и са на възраст, са много по-малък процент. Това е обусловено от факта, че тези професии са сравнително нови.

Едно от определенията на този проект е, че избраните са новите лидери на България. Приемаш ли се за лидер? Как гледаш на това определение?

Ивайло Христов: Аз бих се възприел като успял предприемач. Нещото, което искаме да покажем, е, че в България може да се прави бизнес. Често пъти на конференции и лекции срещаме хора, които мислят, че не може да се прави бизнес в България. Това не е вярно. Искаме да бъдем лидери, за да можем да убедим хората в нашата позиция, че е възможно да има бизнес в България. Хората не бива да се притесняват, ако смятат, че имат способностите и желанието да стартират нещо. Особено сега, с новите технологии навсякъде е възможно да се  прави бизнес.

На какво смяташ, че се дължи успеха ти на предприемач? Това зависи от лични качества или от образованието, от възпитанието и положените усилия?

Ивайло Христов: Комбинация е от двете. Ако човек има наследствени заложби, но не ги развива и не полага усилията, със сигурност не би постигнал нищо. По-достоверно е обратното, че ако човек няма заложби, но работи усилено, има повече гаранции за успех. Според мен най-добре работи  комбинацията от двете.

Оптимист ли си за младите българи? Какви са твоите  впечатления?

Ивайло Христов: Аз съм оптимист, но съм заобиколен с кръг от хора, различен от средностатистическия. Хората, с които се срещам и общувам, са  младите предприемачи и тези, които учат в университети - оптимист съм за тях.

Как гледаш на класацията "40 до 40"? Какви бяха отзивите, които чу от близки хора?

Ивайло Христов: Аз съм много благодарен, че ме включихте в тази класация. Инициативата се харесва много. Важно да се открояват добрите примери на млади хора, които са успели. Това е и начинът да покажем, че в България може да се случват позитивни неща, дори човек да няма специалните връзки. Продължавайте напред с подобни инициативи.

Колко време ти остава до 40?

Ивайло Христов: Сега съм на 31.

Какво става след 40? Тогава ентусиазмът не намалява ли за сметка на опита? Какво ще се случи с Komfo след девет години?

Ивайло Христов: IT технологиите и фирмите се движат с такава скорост, че една година при тях е равна на 10 години за друг тип компания. Опасявам се, че никой не може да направи подобна прогноза.