
Георги Чоков е биотехнолог, на 28 години. Той работи в една интересна, амбициозна и малко разработена в България област - тъканно размножаване на растенията или ин витро, което го нареди сред отличените в първото издание на проекта "40 до 40".
Преди няколко години в Казанлък той създава собствена лаборатория, в която и днес развива дейността си. Към момента InstaGrow е внедрила в производство няколко вида растения, като основен интерес за производството й е особено популярният в света дървесен вид Paulownia. Тази технология не само осигурява добра производителност, но и гарантира, че създадените по този начин растения ще са по-здрави и нестресирани. Защо е решил да остане в България и какви са предизвикателствата на неговата професия - за това е следващият разговор с Георги Чоков в ефира на Дарик.
Представяме един от шампионите в "40 до 40" Георги Чоков, с когото разговаряме по телефона. Как е в Казанлък?
Георги Чоков: Здравейте. Топло и хубаво.
Има ли отношение времето към твоята работа?
Георги Чоков: Около 90% от работата ни зависи от времето, защото сме свързани с природата и енергията, която идва от слънцето. Това е основната ни движеща сила.
Защо реши да се установиш в Казанлък?
Георги Чоков: По-лесно е. Цял живот съм живял тук, а и в позната среда се развиваш по-лесно.
Как събра екипа си? Струва ми се трудно да накараш млади хора да отидат да работят извън големия град? Как ги убеди?
Георги Чоков: Никого не съм убеждавал и никой не се е местил никъде. Нещата трябва да се случват с потенциала на самата среда. Всички, които са свързани с тази инициатива, са местни.
Разкажи ни с какво се занимаваш.
Георги Чоков: Сега се занимавам с производство на растения. Произвеждаме растения по по-модерен и технологичен начин. Интересното е, че преди двайсетина години България е била доста напред в този отрасъл, след което е настъпил застой. Има период на 20-годишно безвремие и сега трябва да се разчита предимно на частни инициативи като нашата, за да потръгнат отново нещата.
Сигурно е трудно от финансова гледна точка? Сега държавата финансира по-малко този отрасъл, нали?
Георги Чоков: Трудно е, но ако няма съпротивление, няма и развитие. Не е толкова трудно, колкото изглежда. Трудно е за този, който не се е захванал да го прави. Всяка трудност, като се раздроби на малки парчета, се преодолява лесно.
Доколкото разбрах, сега работиш и изучаваш един дървесен вид, наречен пауловния. Какво представлява този метод?
Георги Чоков: Това е дървесен вид и не се различава кой знае колко от останалите видове. Има някои интересни особености, например - расте бързо. Затова е добра перспектива за създаване на разсад с цел по-бързо израстване и по-бърза възвръщаемост на инвестицията.
Каква би била възвръщаемостта в този случай?
Георги Чоков: Поради бързия си растеж и заради това, че не умира след изсичане, а продължава да се развива отново и отново, може да се използва като възобновяем източник на енергия.
Има ли вече сериозни насаждения?
Георги Чоков: Все още е на етап трупане на опит. Има някакви опити, но те са в по-малък размер. Няма сериозни плантации.
Изкуствено ли е създаден този вид или съществува в природата?
Георги Чоков: Напълно естествен е. Произлиза от Китай и не е толкова познат по нашите земи.
Каква е твоята дейност? Идеята ти е да направиш така, че да може да се отглежда и в условията, характерни за България, така ли?
Георги Чоков: Не, нашата работа е да го размножим. Нашата дейност може да се представи като принтиране на растения, защото от едно растение, без да се изкарва друг материал като семена, може да се получават милиони нови растения. Получава се copy paste на едно и също растение и това е същността на работата ни. Не променяме нищо в гена или в характеристиките му, а просто селектираме най-доброто и го умножаваме колкото искаме.
С какви други проекти се занимаваш?
Георги Чоков: Тази технология може да се приложи върху всеки растителен вид. Тя се прилага там, където е трудно да се размножават растения по друг начин. Реално всички други растения могат да бъдат разработени по този метод. Ние сме се спрели на овощните видове и производство на такива видове, защото при тях е много важно да се запазят характеристиките на растението. Да се получат изравнени растения, за да може да се направят хубави градини и добра продукция - плод, добиви. Важно е да се използва тази технология, за да се размножи точно определен вид.
Защо реши да останеш в България?
Георги Чоков: Тук най-лесно се променя средата, защото България е като неразорана нива. Тя трябва да започне да се разработва. За мен тук е най-добрата възможност и най-краткият и лесен начин да успееш. Навсякъде другаде вече има правила, които са изградени и не можеш да ги променяш, трябва да се адаптираш към тях.
Доволен ли си от финансовите резултати, от какво се издържате?
Георги Чоков: Издържаме се от тази дейност. Най-много съм доволен от факта, че работим и създаваме нещо, което има стойност. Засега се развива добре. В момента сме в бурни инвестиции. С всяка изминала година фирмата се разраства и променя облика си.
Как се казва фирмата?
Георги Чоков: "Индустриал плантс". Идеята беше в името да се съчетаят и индустрията, и растенията. Да има връзка между природата и технологията.
Някъде споменаваш нещо много интересно - че всичко, което изкарваш първите години, е хубаво да го реинвестираш...
Георги Чоков: Абсолютно. Най-големият ти актив е какъв капацитет имаш. За производителя най-големият актив са иновациите, които можеш да внедриш. Добре е всеки изкаран лев да се превърне в актив, защото това дава възможност да се развиваш по-бързо и да си конкурентноспособен. Всяка година трябва да се внедряват нови и нови неща.
Разработените продукти са предназначени само за нашия пазар или и за световния?
Георги Чоков: Граници няма, а и не е от значение дали продукцията се реализира тук или на световния пазар, защото нашият продукт може да се транспортира до всяка точка на света. Реално нашият пазар е открит. Радвам се, че напоследък се увеличи делът на местния пазар. Над 50% от продукцията ни остава в България.
При това наситено ежедневие имаш ли време за личен живот?
Георги Чоков: В началото винаги си в еуфория - захващаш се с много неща и гледаш на работата като на част от самия себе си. С течение на времето е добре да настъпи разграничение между работата и личния живот. Хубаво е да отделяш време за себе си, за своите лични удоволствия. За радост напоследък отделям повече време за личен живот.