Проектът „40 до 40” на Дарик радио събра в своето първо издание много талантливи и успешни личности, които се открояват не само с лидерските си качества сред обществото и бизнеса в България, те са визионери. Често се говори, че на страната ни й липсва визия за далечното бъдеще, хора, които да увличат и вдъхновяват около себе си други хора и да бъдат успешни ролеви модели за подрастващите. Затова „40 до 40” създаде Клуб на визионера, където всички отличени в проекта ще се присъединяват всяка следваща година. Този клуб има мисията да генерира техните потенциал и идеи, за да можем да показваме положителната посока на развитие в различни сфери  на нашия живот.

В поредица от седем радио дискусии ще бъдат представени визиите за развитие по темите: Образование, Предприемачество, Изкуства, Информационни технологии, Социални иновации, Архитектура и Устойчива/ Био култура. Представители на „40 до 40” ще генерират решения, послания за доброто развитие в тези сфери за следващите десетилетия. Дискусиите ще бъдат представяни всеки понеделник в предаването „Кой говори” по Дарик.

Тема „Образование”

Проектът на Дарик радио „40 до 40” стартира с много енергия, хъс и емоция и продължава с представянето на тези млади хора, избрали да се реализират в България. Те се опитват да променят средата,  в която живеем. Гости по темата в студиото са Дарин Маджаров - основател на платформата „ Уча се”, Евгения Пеева – основател на фондацията „Заедно в час” и Кирил Русев - един от основателите на платформата Envision и Jumpido.

Какво мислите за днешното образование? Какви са впечатленията ви от кандидатстуденстките изпити и нивото на грамотността у българските деца? Каква е вашата  диагноза?

- Към това можем да добавим, че средната възраст на учителите е 57 години. До пет-шест години трябва да се пенсионират 50% от учителите в България.

- Не само възрастта е проблем в тази област.

- Така е, този факт не е за пренебрегване.

- Дори Министерство на образованието започва да говори за това как да привличаме млади хора към учителската професия. Мерките обаче на никого не са ясни. Причината не е само в ниските заплати. Средата и обстановката в училищата не е такава, че да подготвя децата за бъдещето. Чрез проекта ни „Заедно в час” се срещаме с много хора, които са се отказали от професията, защото са на мнение,  че нещата няма как  да се променят и няма как децата  да се образоват качествено. Учители и родители не виждат надежда и това рефлектира върху самите деца. Ако трябва да поставим диагноза, ситуацията е кризисна. Ако не преодолеем тази криза, няма как в дългосрочен план да бъдат разрешени останалите проблеми.

Само образовани хора могат да извадят тази страна от кризата, нали?

- И то - максимално  бързо - до една-две години.

- Ние работим с по-началните класове. Забелязал съм, че там ситуацията не е толкова безнадеждна, както в горните класове. Установил  съм, че тъй като началните учители  прекарват по-дълъг период с децата, ги заобичват като свои. Често работим с университети и по-специално със студентите от специалност „Педагогика”. Констатираме, че повечето от тях  не са мотивирани да продължат  да учат и работят като учители.

В последните години като че ли гледаме на учителите като обслужващ персонал - някой трябва да образова и възпита детето ни, да го научи на някакви правила, забравяйки собствената си роля на родители. Какво  мислите по този въпрос?

- Тук не е мястото да виним едни или други хора. По-скоро трябва да си дадем сметка защо сме стигнали дотук. Учителят е поставен в една уникална позиция - да помогне на детето да се подготви за бъдещия си живот. Ако има липсваща връзка, тя е между училището и реалния живот. Като че ли сме забравили, че учителят подготвя бъдещите граждани за техния реален живот. Всеки ден, прекаран  в училището, трябва да бъде реална практика за детето, която да го подготви за живота.

Отдавна се говори, че учебниците са неадекватни. За това може да разкаже Дарин, който създаде платформата „Уча се”, където учебният материал е представен по много интересен начин....

- Много се дразня на всякакви твърдения, че децата нямат желание да учат. Когато им се даде нещо на разбираем език и е интересно за тях, те имат желание да се развиват. Ето, за две години са изгледани седем милиона урока, без някой да е карал учениците да влизат в платформата. Регистрирани са над двеста хиляди души и това са все хора, които имат желание да учат. Учениците са мотивирани да учат, когато им се даде нещо на техния език.

- Средата се променя и не можем да очакваме децата ни да работят по  старите учебници и учебни помагала. Те са дигитално поколение, по цял ден са в интернет. Много по-естествено за тях е да влязат в „Уча се” и да разгледат  един урок, отколкото да загубят време над работа по учебник. За тях тази система вече е остаряла и трябва  да се промени.

Какво трябва да се промени, за да се случи това?

На първо място е промяната в мисленето. И въпросът не е в ресурса, а в това къде да се инвестира този ресурс. Децата ще реагират, когато съдържанието е представено по интересен начин. Нашата цел е те да видят смисъла в това да се развиват и образоват. В работата си с ученици от по-непривилегировани общности констатираме по-ниска мотивация. Най-важното е  да събудим интереса, желанието и убедеността им, че са способни да успеят. В днешно време учениците могат да използват най-различни ресурси - както в глобалната мрежа, така и  в тяхната директна общност. Много от учениците, които срещаме в „Заедно в час” обаче, нямат такова желание. Това е така, защото още  не си вярват, че биха се справили. Задачата на учителя е да мотивира ученика и да иска да му покаже, че може.

Нека дадем пример.

Наскоро имахме вдъхновяващо събитие – конференция, посветена на успеха на всяко дете. Конкретни класни стаи, с които работят наши учители, бяха показани с цел да се даде отговор на въпроса как може да се случи тази промяна. Показателен за мен беше следният пример: група ученици от малко населено място са посрещали в класната стая своите учители с изключителна агресия. Благодарение на това, че учителят им е внушил вяра, че те могат да се справят и да завършат основното си образование, тези деца - в рамките на една година -  са претърпели тотална промяна в собственото си мислене. Един ученик се изправи пред нас и каза, че всичко е възможно, че няма невъзможни неща. Когато си помагаш с останалите, когато елиминираш агресията, разбираш, че  можеш да се справиш,  че нещата могат да се получат.

Как обаче един учител да се изправи и да мотивира децата, че могат да се справят и да покорят света, когато самата образователна система го мачка? Не мислите ли, че заплатите са много ниски и това оказва влияние?

- Каквото и да си говорим, да, парите са от значение.

- Изследванията на проблема сочат, че трябва да се вдигне средната заплата на учителите. Неслучайно нашият бюджет отива за финансиране на младите хора, които отиват на по-трудни места, защото те трябва да се издържат с  тази си работа. Да не се налага да търсят допълнителен източник на доходи, а да могат изцяло да се отдадат на професията си. Наблюденията ни показват също, че това, което задържа младите хора в училищата, е не заплатата, а умереността им, че могат да въздействат на група деца и да помогнат на своите колеги да видят възможностите. Много се радвам, че има учители, които искат да станат заместник-директори и да помогнат на цяла училищна общност да промени нагласите си. Директорите започват да създават среда, в която младите преподаватели се чувстват добре и искат да останат.

Кириле, ти виждал ли си тази промяна? Мислиш ли, че може да се случи?

Наскоро бях в училище в Нова Загора, където се запознах със страхотна учителка, която работеше с много трудни деца, от малцинствата. Тя е християнка и първоначално не е била приета дружелюбно от децата - мюсюлмани. Но любовта, търпението, с които е подходила към тях, ги променило. Обичаха я, слушаха я, имаха интерес към предмета й. В края на учебната година тези деца вече можеха да четат на български. Бях впечатлен от въздействието на един учител върху децата. Това, което каза  Жени, е много важно. Учителят седи на централно място.  Би било хубаво да се покаже на повече учители как могат да станат лидери и да поведат децата напред.

Как да им се помогне да станат лидери? Как да имат това самочувствие?

- Преди време ми се обади учителка от Габрово, за да  сподели, че средният успех по нейния предмет е между 3 и 4. С нея разработихме пет видео-урока. Учениците започнаха да се подготвят по тях. На следващото контролно от 102-ма ученика 95 имаха пълни шестици. Ние се зарадвахме, а тя се понатъжи, защото си даде сметка, че нейните  методи  вече са остарели и трябва да промени начина си на преподаване. След това тя напусна училището и сега работим заедно. Тя разработи уникален курс по химия, по който се готвят хиляди ученици.

- Тази нейна инициатива, трябва да бъде поощрена.

- По този начин в много училища, където помагаме на учителите да навлязат във видео-уроците и да ги ползват в клас, отношението към самите преподаватели се променя. Учениците по-лесно възприемат  и осъзнават, че могат. Така се променя и ролята на учителя. От лектор той става ментор и мотиватор.

Какво трябва да се направи в сферата на образованието?

Миналата седмица бях в Министерството на образованието. Оставих документация за това какво сме направили и обясних, че  ако това се приложи мащабно, резултатите могат да се подобрят.

Какво им предложи?

- Експериментите ни показват, че за много кратко време платформата помага на по-изостанали ученици да напреднат, да подобрят успеха си. Предлагам да приложим този опит по-мащабно и да следим как се променят резултатите на всеки ученик.  Аз гарантирам, че ще заработи. Ако не - веднага ще спрем платформата. Но съм убеден, че ще проработи.

- За мен е важно да видим примерите на училищата, които работят усилено. Училищата, в които максимален брой деца постигат успехи не само по отношение на бележките си в училище, а развиват и своите умения и способности.  Защото тези деца излизат от училище подготвени за живота и с ясни идеи накъде  да поемат. Няма значение икономическият им статус или етническият им произход.

Вие от доста време се опитвате да промените клишето, че не само децата от големите градове могат да успеят...

Да, и с всеки изминал ден го доказваме. Нашите учители го  доказват: деца и от малки населени места имат интелектуални качества, могат да се справят, да отидат в престижно училище, в университет или да създадат свой смислен живот. Нашата цел е да го покажем в по-сериозен мащаб и обществото ни да приеме, че в България това е възможно. Нашата кауза е да покажем какъв е този модел на училище, който наистина помага на децата с ниски резултати да успеят. Такова училище изисква сериозна екипност, вяра във възможностите на всяко дете, много ясно поставени цели и начин да се измерва как учениците напредват.

Колко на брой са учителите в „ Заедно в час”?

В момента са 70. От септември ще бъдат около 90.

Колко бяха в началото?

Първият ни випуск беше от 21 души.

Кириле, ти какви съвети и идеи ще предложиш?

Много е важен екипът в едно училище. Училищата, в които забелязваме положителната промяна, са тези с добро ръководство, което знае какво иска да постигне. За съжаление не рядко се наблюдава и обратната картина, където учителят иска да направи нещо, но неговите началници не му разрешават. За да се превърне учителят в лидер, той трябва да има подкрепа. Може да я получи по много начини - от общността, от ръководството на училището, от родителите.

А ако не стане, ако не се случи това, в което вярваме и искаме, какво следва?

Нямаме избор.

Осъзнавате ли, че губим, че вече сме създали цяло поколение необразовани хора?

- Затова работим.

- Мисля, че нещо потръгва.

- Нещата, които правим, имат бърз ефект. Би трябвало ситуацията да се промени до година-две. Сигурен съм, че ако вниманието се фокусира изцяло в тази посока, след две години резултатите ще бъдат по-добри.

- Важно е да има фокус и да си поставим ясна цели и да ги следваме.

- Поставяме си цел и насочваме усилията в тази посока. Гарантирам, че можем да го направим.

Можем ли да вкараме децата  в училище?

Знаете ли защо най-често децата не влизат в училище?

Защо?

- Не виждат смисъл и не знаят защо са там. Когато им покажем ясна цел и им кажем какво ще постигнат, те ще имат желание да посещават училище.

- За да мотивираме учениците да се регистрират в платформата, им предлагаме да си измислят собствен герой. Това е тяхната личност, която се развива чрез учене по химия, упражнения по математика, състезание с други ученици и взаимопомощ. Всичко това развива техния герой. Те виждат, че нещата, които учат в училище, ще им подобрят живота, ще ги направят по-силни и по-добри хора, ще започнат бизнес и ще имат добър социален статус. Правим го като една игра, за да могат да видят резултатите от положените усилия в училище.

- Това, което правят нашите учители, е да покажат оценка не само за знания, а и за други умения.

- Както за учителите, така и за учениците е важно да показват обратна връзка. Да знаят как се представят и да се научат да работят заедно в екип. Технологиите и учителите-лидери са две от важните неща, чрез които да направим образованието по-добро.

Нека образованието вече да не е приоритет само на думи, но и наистина да има реални действия от страна на управляващите и на другите образователни институции. Благодаря ви за това гостуване в „Кой говори” по Дарик.