Тема „Архитектура” е последната от поредицата радио дискусии Клуб на визионера с представители на проекта „40 до 40”. В рамките на тези дискусии се генерират решения, послания за доброто развитие на различни сфери от обществения и бизнес живот у нас.

В студиото гости по темата за бъдещето на архитектурата и преобразяването на градските пространства са Делчо Делчев от Сдружение „Трансформатори” и Анета Василева и Христо Говедаров от WhAT Association.

Кои са архитектурните предизвикателства и възможности за преобразяване на градските пространства? Какво се случва, когато се преплетат технологиите и архитектурата и защо отворените архитектурни конкурси са хубав вариант за достигане до добри решения - за това е следващият разговор в предаването „Кой говори” по Дарик.

Представяме трима архитекти, които живеят и работят в България и се опитват да направят живота ни по-добър. С Делчо Делчев, Анета Василева и Христо Говедаров дискутираме темата „Хората, които променят средата около себе си”. Приоритет ли е архитектурата в България и има ли тя перспективи у нас?

Може би има ниша. Забелязал съм, че под архитектура политиците разбират големи инфрастуктурни проекти, а с това не се изчерпват нещата. Ако сега се огледате, ще видите много къщи, сгради, които няма да ви харесат. Една от причините е, че не са измислени добре, а другата - че не са поддържани.

Преди да продължим разговора по тази интересна тема, нека се представите и да разкажете накратко за вашия проект.

- Аз съм Анета и работя в WhAT Association. Всичко в архитектурата се свежда не само до налична материална среда, но и до поддръжка. Една от причините, поради които не ни харесва средата, в която живеем, е, че тя е неестетична. Въпросът е в избора на най-добрите проекти и критериите за разработване на архитектурна идея. Архитектурата е една от най-трайните сфери на обществения живот, една от най-дългосрочните инвестиции. Рискът от недобра инвестиция остава във времето и изглежда като непроправима грешка.

- Аз съм Христо Говедаров и също съм част от WhAT Association. Според мен вина имат не само архитектите, защото поддръжката на публичните пространства зависи и от добро менажиране, от смислено управление. Архитектите поставят началото, а после всичко зависи от системата, отговорна за поддръжката на тези пространства.

Какво според вас е днешното състояние в областта на архитектурата? Какво трябва да се направи, да се промени, за да сме заобиколени от красива архитектурна среда?

- Трябва ежедневно да се говори на тази тема, за да се даде тласък на архитектурата. Да се говори за положителните примери, независимо от това къде са направени по света. Няма нищо лошо да подражаваме на правилния модел. Добри примери има и в България - като повдигнатите пешеходни алеи например, които тепърва навлизат у нас, а в другите европейски държави съществуват отдавна. Прави ми впечатление, че по-възрастното поколение архитекти не са свикнали да работят в конкурентна среда и да ангажират обществото с идеите си. Младите архитекти са много по-склонни да приемат критики, да се съобразят с общественото мнение и да променят първоначалния замисъл. Трябва да се стремим да работим в конкурентна среда и с желание да се явяваме на конкурси - български и международни, за да навлязат  свежи, иновативни идеи.

- Като страна от бившия Източен блок много неща ни отличават от Западна Европа. Пример за това са сградите от периода на социализма, странното смесване на различни стилове от началото на 20 век. За щастие през последните години се наблюдава засилен интерес към архитектурата. Добрата новина е, че гражданското общество е станало чувствително към проблемите на архитектурата и иска промяна. Факт е, че гражданското общество не одобри и протестира срещу кръстовището на две нива в София, въпреки че не успя да спре този проект. Независимо от резултата обаче, добре е, че гражданското общество се пробуди и архитектурните промени не са му безразлични.

- Дълго време в епохата на социализма България не е контактувала с чуждестранни архитектурни среди и не е имала възможности да възприеме и да се докосне до иновативни западни идеи. Ние не се развиваме, стоим си на едно и също място. В тази връзка международните конкурси, привличането на западни архитекти или на български архитекти, които са прекарали известно време в чужбина, е от голяма полза за развитието на нашата архитектура.

- За мен е важно да се лансира нещо, но то да е качествено и естетически издържано. В момента сме заобиколени от не дотам красиви и естетически издържани сгради, а от инфраструктура, която само загрозява градския пейзаж. Като моловете например. Сега построихме този тип инфрастуктурни сгради, а след време ще се чудим как да ги преконструираме. Очертава се това да е поредният балон, който ще гръмне.

Според вас след няколко години модата на моловете ще изчезне, така ли?

Вижте какво се случва на запад. Там, откъдето тръгна тази мода. В Америка моловете са на доизживяване - един по един ги изоставят или ги трансформират в други сгради. Това, което се случва на запад, след време може да се случи и у нас. Вината на политиците е, че не инвестират правилно и не мислят как един архитектурен проект може да се отрази на градския пейзаж след време. А една такава инвестиция може да е генератор на много други бизнеси.

Тенденция ли е да се строят сгради, които са копия или наподобяват други европейски архитектурни творения?

Това е нещо изконно. Открай време се копира. Няма нищо лошо в това, стига да съответства на съдържанието и на средата, в която сградата ще бъде позиционирана. В повечето случаи е дразнещо, защото да копираш не е лесно. Трябва да се прави професионално.

Каква според вас трява да бъде архитектурната визия?

- Искам да се върна малко назад. Ако политиците могат да зададат посоката и да управляват правилно частните архитектурни инвестиции, то тяхна отговорност са и обществените проекти и публичните пространства. Архитектурен обект не се строи за година. Той трябва да служи години наред. Когато строиш магистрала, кръстовище - те трябва да ти служат години напред. Трябва да правиш добро планиране и да осъзнаваш отговорността, която поемаш. За мен хората, които решават в каква посока ще се инвестират публичните пари, трябва да имат силно чувство за отговорност и познания.

- Когато става дума за публични проекти, как те ще изглеждат зависи от решението на самия общински или държавен служител, което не е правилно. Когато става въпрос за публични проекти, трябва да се търсят повече възможности за откриване на най-добрата форма, най-добрия начин за визията и функциите на даден обект.

- Изкушението е голямо, когато си от страната на политиците. Разполагаш с финансовия ресурс и от теб зависи накъде ще го насочиш и как ще го визуализираш. Трудно е да тръгнеш срещу течението, по-лесно е по течението. Политиците трябва да осъзнаят, че не е толкова важно нещо да се случи по време на техния мандат, а да се случи по най-правилния начин. Примери като Музея на съвременното изкуство и Музея на соц-арта показват бързо и необмислено действие.

– Политическата отговорност на властимащите е да осъзнаят, че изграждането на архитектурни сгради и инфраструктурни проекти е бавен процес и добрите резултати няма да дойдат в рамките на четири години. Всички трябва да са наясно, че те поставят основите и би било добре да действат в една посока и да съгласуват своите действия. Всички - независимо от коя партия са, трябва да имат обща цел, да действат заедно и да мислят дали това ще се запази във времето и дали ще има полза от него.

Има ли според вас визия, национална програма за облика на България след 10 години?

- Едва ли има такава визия някъде по света.

- Този процес е сложен и не се контролира толкова лесно. Зависи от хората, които участват в този проект - от архитектите, от строителите.

- Единствените документи, които могат да гарантират тази визия, са общите и подробно устройствените планове и стратегиите на държавно и общинско ниво. Това са инструментите, които могат да гарантират търсения ефект. А колкото до естетиката - тези неща няма как да се предвидят. По-скоро трябва да се търси устойчив подход, който да има съдържание и мисия. Архитектурата трябва да се случва, след като основем музея. Първо да се премисли и обсъди идеята за това какво ще съдържа, какъв  облик ще има и след това да се премине към архитектурно строителство. Съществува голям сграден фонд и се пилеят много средства за поддръжка на сградите. Това е един от акцентите ни за тази година. Правим проект за споделени софийски пространства.

Кои места харесвате в София? Кои места обичате?

Любимите ми места са домът, в който живея и моето работно място. Всичко останало е град. Той може да бъде или да не бъде обичан.

Върху какво работите?

Занимаваме се с организиране на конкурси за обществени пространства. Не знам кога ще имаме успех, но вярваме, че това е пътят. Продължаваме да помагаме на институциите да правят добри архитектурни дела.