Продължаваме да ви запознаваме с членовете на журито на тазгодишното издание на "40 до 40".
На гости при Пролет Велкова са Краси Величкова - Директор на Български дарителски форум и Евгения Пеева, Изпълнителен директор на образователната фондация "Заедно в час".
Вероятно вече знаете, но аз съм длъжна да ви подсетя, че ако искате или, ако имате кого да номинирате за нашето поредно издание на проекта „40 до 40“, може да го направите до 20 септември на нашия уебсайт. Членовете на журито на проекта са онези хора, които ще отсеят вашите предложения и ще подберат най-интересните 40 сред хората, които вие ще предложите. Краси Величкова и Евгения Пеева са членове на журито, а сега и мои гости.
Здравейте! Как се чувствате в ролята на жури? Вижда ли ви се важна, вдъхновяваща, интересна?
Краси Величкова: Бих казала, че вдъхновяващо е най-точно, защото във времето, в което живеем считам, че имаме страхотен дефицит на вдъхновение и на това, да срещаме хора, които вярват, че могат да променят. Хора, които влагат усилия, енергия, които са онези – както често се казва в литературата – „Лудите, лудите, да са живи!“. Това са онези луди, които безразсъдно, обаче в същото време с вяра в себе си и в идеите си правят и променят неща. Независимо, дали става въпрос за бизнес идеи, за социални, обществени идеи, които променят нещо в нашето общество и въпреки, че е натоварващо и отговорно, защото да се прочетат всичките кандидатури и да се избере из между тях е трудно. Аз участвам в това жури, защото аз самата ще се захраня с енергия от други интересни и вдъхновяващи други млади хора.
Само да кажа, че Краси миналата година вече беше между тези 40 и затова сега е в журито и от опит знае, колко е трудно да се прави това. Евгения?
Евгения Пеева: Аз, честно казано не страдам от дефицит на вдъхновение. Може би съм изключително привилигирована, тъй като всеки ден работя с една група от близо двеста човека, които са активно ангажирани, преминали или в момента са част от програма „Заедно в час“, които са невероятно вдъхновяващи. За мен, трудното в случая би било да избера най-вдъхновяващите, защото виждам около себе си страшно много потенциал. Интересното за мен в случая е, че аз в момента съм доста задълбочена в сферата на образованието , с учителите по програма „Заедно в час“, с партньорските ни училища, с алумните, които излизат от програмата и всичките са много активни основно в тази сфера. В нея има нужда от много работа, много вдъхновение, много иновиране, както и в други сфери, разбира се. Но за нас тази е може би най-приоритетната и за мен ще е интересно да видя вдъхновявщи хора от други сфери, за да разтворя и разнообразя собствения си мироглед. Самата аз имам идеи за номинации, разбира се в сфера образование, но също и в сферите на бизнес и предприемачество, на общество и политики, на изкуство. Така че се надявам да се запозная с много интересни нови хора.
В областите, които изброи слушателите и читателите могат да номинират хора, които заслужават да бъдат откроени. Може и да пропускаме някоя област, така че не бива да се ограничавате само до тях.
Евгения: Обикновено активните хора са такива в различни сфери и ги комбинират.
Евгения, ти казваш, че си постоянно заобиколена от вдъхновяващи хора, работите заедно в организацията, подпомагате учителите, спомагате за това те и съответно децата да се чувстват по-добре...
Евгения: На първо място ние се стараем да намираме и нови хора, които да влизат в училище, защото в училище за щастие вече има вдъхновяващи такива. За съжаление не всички запазват своето вдъхновение във времето. Нашата цел е да им помогнем да си го възвърнат, когато намерим нови, качествени и добре подготвени, мотивирани хора, които да влязат в училище и да вкарат своя ентусиазъм. Това е нещо, което често се коментира от нашите училища-партньори и директорите, с които работим. Те самите за мен също са вдъхновение, защото въпреки редица ограничения и трудности в тази сфера, се борят и търсят начин за промяна, независимо от закони, финансиране и всякакви други трудности, които срещат по пътя си. Задачата на „Заедно в час“ е да продължава да влива нова свежа кръв в системата. Хора, които са готови да я опознаят отвътре и които имат ангажимента дългосрочно да работят за нейното подобрение, заедно с опитните вдъхновители и будители в системата. От утре стартира нашата кампания под надслов „Будителите днес“, която търси нови участници за програма „Заедно в час“ и разчитам, докато търсим новите 40 до 40 да търсим и „Будителите днес“.
Познаваш ли хора от други области, които са достойни да бъдат номинирани за 40 до 40?
Евгения: Имам няколко наум и доколкото разбирам, имам по-малко от седмица, за да ги номинирам. Не знам, дали да разкривам имената им...
Нали знаете правилото, че всеки член на журито може да номинира хора, но когато журито оценява предложенията, предложилият не участва в обсъждането. Така няма конфликт на интереси и ако искате, може да кажете, кои са тези хора или поне какви са?
Евгения: Мисля си за няколко души, които са създали бизнеси през последните няколко години. И то от стартиращи организации, които са успели да се развият на международно ниво и да постигнат успех на такова ниво за няколко години. Те за мен са страшно вдъхновяващи.
Какви бизнеси?
Евгения: Разнообразни са: в сферата на технологиите, в сферата на здравеопазването, различни хранителни добавки, лекарства. Мислех си за хора, които се занимават с фотография, с култура, както и хора, занимаващи се с политика. В днешно време е много трудно да намериш български политици, които да са толкова изчистени и фокусирани наистина върху истинския смисъл на правенето на политика. Тоест, да подобряват живота на хората, чието доверие получават, получавайки гласа им. Надявам се, да можем да чуем повече за хората, за които си мисля. За мен най-трудното в случая е, че има много повече от 40 до 40 българи, които си струва да бъдат показани и да бъдат вдъхновители на хората в страната. Не знам, дали може по някакъв начин да покажем дори номинираните, които не са избрани, защото тези хора са много, много повече от 40.
Това ще трябва да се помисли или да го помислим заедно. Със сигурност ще бъде много трудно точно 40 да изберете от всички хора, които ще бъдат предложени. Краси, ти имаш ли около себе си такива? Номинации направи ли вече?
Краси: Не съм направила номинации. Аз и миналата година исках да номинирам Весела Герчева, която е двигателя и първият човек, който видя „Музейко“ в главата, в ума си, в мечтите си, още преди осем години. „Музейко“ за тези, които все още не знаят, е детският музей, който на 30 септември ще бъде открит в София. Това е моят избор и моята номинация. Разбира се има и други хора, но част от тях са над 40 и това е трудността. Но както казва и Жени, в своята работа аз също съм заобиколена с хора, които ежедневно искат да постигат промяна, ежедневно се борят, колкото и клиширано да звучи, със статуквото и с безверието. Те, като едни "сезифовци", с липса на отчаяние бутат ли бутат камъка нагоре. В това число има и лекари, има и такива, които искат да инвестират в млади хора да стават предприемачи, да ги развиват, хора, които се занимават с екология.
Какви са тези хора, разкажи още малко ?
Краси: Един от хората, който напоследък мен много ме вдъхновява, е д-р Атанас Кацаров, който е детски ортопед от Детска клиника в Пирогов. Той, освен че е много добър лекар и се отнася много добре с децата и техните семейства, когато те имат нужда от помощ, той доброволно ходи в домовете за деца, където има нужда, за да им прави профилактични прегледи. Освен това, е един от малкото лекари в България, поне които аз познавам, които успяват тогава, когато някой друг от собствената им гилдия не се справя добре, той се справя и го казва на висок глас. Това е смелост.
Къде намери д-р Кацаров?
Краси: Намерих го покрай работата във Фонда за лечение на деца и всички деца, които са с ортопедични заболявания и които фонда финансира и подкрепя.
Нека кажем, че за добрата работа на самия фонд, заслугата е на „Български дарителски форум“ и "Спаси Дарина".
Краси: Има и други хора, но те също са над 40, това са лекарите от ветеринарна клиника „Добро хрумване“, които отвъд стандартните услуги, които предлагат, се грижат и за всички пострадали бездомни животни, които някой им занесе. Те са над 40, но това са вдъхновяващи за мен хора, които ежедневно, тихо, анонимно правят усилия нещата около нас да бъдат малко по-добри. Или нещата около тях самите. Защото ние много често говорим за това, как трябва да променяме обществото, да променяме системите, но всъщност първата стъпка е да подредим около себе си - всичко да бъде по-добро, по-смислено, по-разчистено и „хигиенично“, във всеки смисъл на тази дума. Така че, има много такива хора и сме длъжници, че не разказваме техните истории.
В медиите много рядко може човек да срещне такива хора и такива разкази. Природата на медиите е такава, че не търсят точно това, а и ние не го правим във всекидневната оперативна работа на радиото освен, ако нямаме някаква такава изрична цел, каквато си поставяме в този проект. Мислите ли, че тези хора могат по някакъв начин да влизат в полезрението на всички нас, които действително имаме нужда от вдъхновение?
Евгения: Безспорно могат. Въпросът е, къде е мотивацията и желанието на медиите или пък на други канали, по които хората могат да бъдат информирани, това да се случва. Според мен, макар традиционните медии наистина да залагат повече на сензацията, защото явно рейтингите им зависят от това. Аз много пъти съм задавала въпроса на медии, с които работим в „Заедно в час“, те винаги казват „Да, на нас ни трябва конкретната случка, но ако може да е по-шокираща, по-разпалваща, по-сензационна, защото добрите новини са си добри новини, но те не хващат интереса на хората“. Така че не знам, дали тук говорим за природата на медиите или природата на хората като цяло и от какво те се вълнуват. Хубавото е, че вече много хора използват интернет, социални мрежи и има достъп до страшно много информация, която не се ограничава само в традиционните медии и канали. Именно там аз много често виждам вдъхновяващи образи. Ако човек отвори своя Facebook или Twitter, всъщност много често вижда точно позитивните истории, а не толкова негативните, защото както и Краси каза в началото, всеки от нас има нужда да се вдъхновява и да се надъхва и когато види нещо позитивно, обикновено се сеща да го сподели. И аз лично се старая по-скоро да споделям добрите новини, отколкото лошите, защото лоши винаги ще има и ги има всеки ден. Добри също винаги ще има и ги има всеки ден, но може би по-лесно ги забравяме и затова е ценно по-често да си напомняме.
Краси: Освен това, разбира се, че е важно в публичното пространство, дори бих казала задължително, историите на хора, които биха могли да бъдат модел и пример за смелост, за кураж, за визия – да бъдат по-често срещани, отколкото всички онези истории, които в момента виждаме. Защото историите на хората, които правят смислени неща вдъхновяват и очертават посока, докато другите обезсилват, взимат енергията на аудиторията си и реално непрекъснато потвърждават това, че изход няма.
Евгения: Само един пример ще дам. Снощи отварям моя Facebook и един от update-тите, които съм получила, от момчетата от "Българската история", които мисля, че миналата година също бяха ниминирани в 40 до 40. Те са публикували биографията на Иван Иванов, именит кмет на София през 30-те години, която беше една много кратка и много вдъхновяваща история. Прекрасен пример, как може всеки от нас, който има такива истории да ги споделя. Много хора бяха коментирали и бяха отчели как ги вдъхновява. Вътре в нашите общности да си спомняме за тези хора, които са ни вдъхновили, които са направили нещо добро за повече хора, отвъд себе си и своето обкръжение, защото това е начина взаимно да се подкрепяме.
Аз искам финално да кажа, че това, което вие правите всекидневно е доказателство, че колкото и да изглежда трудно, понякога почти невъзможно, да се променя българската, закостеняла в много отношения среда. Колкото и да изглежда невъзможно, не е невъзможно и вашата работа го доказва.
Краси: Разбира се, че не е невъзможно. Ние затова сме тук и сме и там, където сме в професионален план. И съществува една мрежа, кога видима, кога по-малко невидима, хората да не ме разбират конспиративно. Но една мрежа, която подкрепя хората с идеи и хората с инициативи. Въпросът е човек да я намери, защото само в Български дарителски форум, в която членуват 50 компании и фондации, в момента има активни 18 програми и възможности за подкрепа на ученици със стипендии, студенти със стипендии, предприемачи. Има в момента актуален конкурс на Фондация „Елизабет Костова “ за превод на името на Кръстян Дянков. Тоест, от най-различни – екологични, образователни, културни сфери, има организации, които са готови да дадат подкрепа така, че добрите идеи да се случват.
Евгения: Абсолютно мисля, че 40 до 40 е една чудесна платформа, през която такива хора се срещат, разширяват своите мрежи, събират се и започват понякога да градят неща заедно, да надграждат вече постигнатото. Така че за мен е чест и огромна отговорност да бъда част от тази група.
Вече знаете, но от този проект 40 до 40 се роди Клуб на визионера, който не може да остане без някакъв резултат.
Евгения: Само финално, миналата година, част от хората, които бяха в първата група 40 до 40, стартираха една инициатива "Плюс един", свързана с позитивното и така точно имаше един повик, в даден период всички по нашите социални мрежи да публикуваме позитивни новини. Много е свързано с нещата, за които говорим, че наистина от нас зависи да се вдъхновяваме и да си вливаме позитивизъм, за да бъдем градивни.
Това е и идеята на проекта ни, така че пак да кажем на аудиторията, до 20-ти септември ТУК, можете да номинирате хората до 40 години, които ви се струват вдъхновяващи и променящи това, което живеем всеки ден. Благодаря ви Краси Величкова и Евгения Пеева.