Новите 40 души до 40 годишна възраст, които са иновативни, правят неправени до сега неща, които променят средата. Започваме да ги търсим.  За тази цел винаги имаме жури.  То винаги е много внимателно подбрано и се състои най-вече именно от такива хора. Сега един от тях е при нас, това е Леона Асанова. Здравей, Леона!

Леона Асланова: Здравей, Пролет!

Тази година за втори път си в журито. Току що си казахме, че това и на двете ни е един от любимите проекти. За мен лично е така, защото вярвай ми, благодарение на шанса да се срещна с хората от този проект, аз всъщност получавам стимул и мотивация да върша това, което правя.  Защото нали си представяш – години наред стоиш в едно студио, говориш по едни и същи въпроси, те не се променят кой знае колко. Но се появяват едни хора, които правят страхотни пробиви, защото  вярват, че могат да ги направят и действително съумяват да го направят. А твоето основание да харесваш този наш общ проект?

Моето основание е, че това е любимия ми проект. Всъщност вярвам в него безрезервно. Търсим хора, които вдъхновяват. От предишните 80 човека аз познавам почти всеки един от тях лично. Те са уникални, те са жизнерадостни, те са весели ...

Да припомним, че това е вече трето издание, тоест вече имаме два пъти по 40.

Точно така, сега с третото издание ще станат 120. Предишните 80 са невероятни. Те са хора, които предизвикват света. Просто сякаш тяхната мисия е била да предизвикват по някакъв начин действителността и да покажат напук на всички, които не вярват, че в България не може да се успява и най-вече, че в България не можеш да бъдеш щастлив, което е арогантното схващане на нашето всекидневие, че можеш. 

Това е наистина страхотно зареждане. Сега, всъщност ние сме на такъв етап на третия сезон, в който трябва да се номинират хора, из между които, журито да открои с 40. Сега да кажем на нашите слушатели и на читателите на сайта, че могат да направят това нещо именно на сайта на darikradio.bg. Какви хора? Какви са хората, за които трябва да мислят, да се ориентират?

Първо да се ориентират за хора до 40 години, по възможност. Хора, които са млади. Обикновено номинациите започват от 15-16 годишни до 39-40-42 годишни. Винаги границата се размива.

Най-малкия участник беше ученик, доколкото си спомням?

Да, беше ученик. Много е важно това да са хора, които променят хора. Тоест самите те да инвестират времето и усилията си не в това да правят пари и да имат малък семеен бизнес или да работят просто това, което харесват, а да докосват по някакъв начин и да променят живота и на други хора по позитивен начин. Много е важно, че това са номинации, тоест те самите биват номинирани, защото са вдъхновили някого. Това са хората, които търсим.

Значи просто трябва да се огледаме около себе си и да видим има ли такива хора, защото понякога във всекидневието човек не вижда достатъчно добре тези неща, за които ти говориш. Ние свикваме с тях и смятаме, че те са ни подарени някак, че шансът да работиш с някой много готин човек ти е подарен. Но трябва просто да дръпнем малко поглед и да видим около нас има ли наистина такива хора и със сигурност ще ги открием. Журито няма право да номинира май, нали?

Журито има право да номинира. Аз номинирах и миналата  и тази година активно.

Това не е ли конфликт на интереси? После ще оценяваш всъщност хората, които си номинирала.

Не, после другите участници от журито оценяват моите номинации, така че аз съм пас за тях.

Тази година ще номинираш ли?

Да, вече номинирах и има страхотни примери и тази година. Има една дама, която номинирах. В момента не помня името, защото тя е позната на моя позната, но чух личната история по време на TEDxWOMEN тази година, който се организира от Събина Панайотова и други приятели. Тя е успяла да промени законодателство в България, което касае третирането на новородените бебета, като биологичен отпадък. Тоест като се роди мъртво дете го взимат от майката и го хвърлят в един кашон, което не дава право на родителите да го погребат, защото то съответно няма акт за раждане и т.н. Благодарение на своя лична драма, тя се хваща, прави своя фондация, която се казва „Макове за Мери“ .

Доктор ли е въпросната дама?

Доктор е, да, д-р Бояна  Петкова. Бори се две години и променя законодателството в България. Такива хора търсим.

Да кажем и на слушателите за какво да се оглеждат около себе си.

Номинирах студентите от Бизнес клуба на УНСС с колективна номинация, които тази година създадоха в България първата предприемаческа програма от студенти за студенти.  Тоест, самите студенти от Бизнес клуба на УНСС  - Митко и Ники, в момента не помня фамилиите, създадоха тази програма UniStart, в която намериха ментори, намериха обучения, техни състуденти кандидатстваха и успяха да създадат реални български продукти  по време на тази програма. Беше изключително зареждащо, младите хора се отварят, интересуват се от предприемачество, помагат на други млади хора, така че за мен те трябва да бъдат тази година сред номинираните.

Леона, а ти като ги познаваш тези 80 души, имаш ли наблюдения върху общуването помежду им, върху това, дали взаимно са си полезни с нещата, които правят и които умеят, с идеите си? Дали се е родило нещо конкретно, реално от тяхното запознанство, от контактите им?

Това, което мога да кажа е, че след 40/40 Дарик ги събира в Клуб на визионера, където те активно започват да работят помежду си, споделят опит за проектите си и именно се търси тази колаборация, с цел да се създават нови проекти и те да общуват, да стигат и до други хора. Така че, да, аз знам, че те общуват помежду си и правят нови проекти заедно.

 

Из между тези хора, които до тук откроихме, два пъти по "40 до 40" годишна възраст, кой ти отнесе главата най-много, ако можеш да кажеш?

-          Няма да кажа, това вече ще се тълкува лично.

Ние говорим в минало време, те вече са класирани.

-  Имам любимци категорично и хора, с които работя и аз самата и които изключително много се радвам, че познавам.

Да го мислим тогава, като обществен ефект, като резултат, като промяна...

-        Като промяна...нека да помисля. Със сигурност лекарите. Васил Папанчев е един от хората, които аз много ценя, много обичам и считам, че неговият принос и за България и за средата е огромен. И не само неговият, а и на съпругата му, защото и тя е психолог и психотерапевт по образование, и тя се бори активно със същата действителност. Много са хората, просто наистина са много. И Крис Георгиев и Кристалин Чавдаров и Елвин Гури, Пламен Русев, Райчо Райчев...Уникални са, всеки един от тях. Не мога да кажа, че някой е по-добър от другите, защото той не е. Те просто са различни светли лъчи.

     Това, което не казахме на слушателите, но не е късно да го направим е, че Леона Асланова се занимава с иновации. Може да ви звучи странно и доста общо, но това е много точно според мен и тя ще обясни. Тя е основател на Академия за иновации в София. Преди време беше казвала в това студио с какво се занимава академията, но беше отдавна и ако искаш да припомниш, защото само по себе си това е в духа на всичко, което ти говориш за другите "40 до 40" и това, което правят.

Академия за иновации е проект, който е с безплатен достъп за студенти от цялата страна. Първата година го направихме в партньорство с Нов Български Университет, които ни предоставят аулата за провеждане на събитието. Формата е двудневен и в тези два дни, идеята е предимно студенти от трети и четвърти курс, които са в специалности, свързани с: компютърни системи, маркетинг, реклама, бизнес развитие, стопанско управление. Така те могат да се запознаят с теориите и методологиите на иновациите, които не се преподават в български университети, а се преподават в Станфорд, в Тел Авив, в Оксфорд...

Тоест, да ги научи как се мисли и действа иновативно, как се променя средата, как се пречупва стереотипа, така ли?

-         Точно това е основната идея. Да им покажем, че иновации се правят лесно, че и в България може да се правят иновации и да ги научим как.

Трябва, обаче човек да има идеи, нали? Първо са идеите...

-        Теория на иновациите, тя е много особено нещо, именно заради това, че тя казва, че креативността вече е само колективна. Тоест, свърши времето на индивидуалните гении и всеки човек носи в себе си креативността, въпроса е да го насочиш правилно.

Ако човек изкара такъв курс по иновации, но няма конкретна идея какво би искал да направи, дали самото навлизане в тази материя може да му даде идея накъде да тръгне?

-    Може да се нарече кур, програма,обучение,workshop. Да, със сигурност. Иновации се правят в продукти, услуги, процеси и бизнес модели. Дори самият човек да не е ориентиран, ние винаги работим с конкретни продукти и услуги по време на тези обучения. Така че той има възможност да тества креативността си върху тях.

С конкретни продукти и услуги? Малко примери да дадеш?

-        Ами, всякакви са примерите...сладолед на клечка, пейка в парка, учебна класна стая за деца...

Какво го правим този сладолед на клечка, аз се сещам за едно единствено нещо, което можем да свършим с него...?

-          Не...нашата цел е да правим иновации. Разделяме го на компоненти, които са дървената клечица, глазурата, сметановата част на сладоледа и опаковката, и даваме инструменти за генериране на иновативни идеи. Събираме ги в малки групи, те разработват свой проект и своя иновация с конкретен инструмент и предлагат иновация. Вече имаме такъв патент за България.

Какво например произведохте от разчленения сладолед на клечка?

-         Ще дам пример, имаме вече заявка за патент в България, така че не е тайна. По време на една такава сесия, която беше в един от инвестиционните фондове Eleven преди две години групата, която работеше по генериране на креативни идеи стигна до идеята, че големия проблем на сладоледите и малките деца, майките и всички, които ядем сладолед на клечка е, че той цапа. И измислиха, как между двете фолиа на опаковката да има мокра кърпичка. Ето, това правим.

       Това сега е патентовано?

-     Сега това е патентовано за България, да, по конкретен модел, който ние сме измислили, ние сме предложили и ние сме регистрирали.

     А ползата за вас, мислителите, каква е?

-          Ние го предлагаме на компания, която има интерес да реализира този патент. За нас остава креативната работа, да помагаме на компаниите и на хора, да правят иновации. Наша цел не е ние самите да правим патенти.

       Освен всичко се и забавлявате?

-     Много. Страшно много, много сме весели и щастливи откакто се занимаваме с иновации. Това е нещо, което те зарежда с огромна енергия.

      А не секват ли понякога идеите?

-       Не. Идеите не секват, когато хората осъзнаят, че това е нещо, което всъщност се учи. Че креативността не е да падне ябълката върху главата ти една сутрин и да се събудиш с добра идея.

     Макар, че има и такъв пример, нали?

-    Има и такива примери, да. Поне един със сигурност знаем или поне така е описан. Когато осъзнаят, че креативността е нещо, което се възпитава през култура на иновации и през средата около нас, през правилен процес и мотивация да се случва, те много бързо започват да мислят по този начин и дават изключителни идеи. Ние сме имали обучения – и корпоративни, и със студенти, и с ученици, които са наистина невероятни като качество на идеите .

  Има ли отношение този процес на включване в такива иновативни активности? Да кажем, има ли отношение към образователния ценз, към интелигентността на човека?

-   Да, със сигурност помага страшно много за мисленето и преодоляване на стереотипите в мисленето. Той е контраинтуитивен процес, който променя нагласите ти за света около себе си и ти отваря очите за това, какво можеш да правиш.

    Аз имах предвид обратното. Ако човек е необразован, ако някое дете, което е живяло в занемарена социална среда, го включите при вас, дали ще може и то да се включи? Дали системата ще проработи и при него?

-       Да. Процесът на иновации включва хетерогенен екип от хора. Те винаги са много различни като образование, като възпитание, като професионална квалификация. Много често се работи с деца или с възрастни хора, когато се атакуват проблеми, свързани с техните сфери, за да се види реалния потребителски опит. Така че, това не е важно, даже напротив. За иновациите то е добро. Колкото повече различен опит и ценен личен опит се вкарва, толкова по-добро е качеството на идеите.

    Леона, това може ли човек някъде да го види, чуе ? Имате ли някъде качени видеа с тези обучения?

-         Имаме уебсайт, имаме и фейсбук група, на Innovationstarterbox.bg, всички могат да видят.

       Добре. Лесно ли се променя българската среда?

-          Не.

      Възможно ли е да се промени българската среда?

-          Да. Тя се променя.

      Как се променя българската среда?

-    Последните 3-4 години има огромно осезаема промяна, особено във връзка с предприемачеството. Покрай инвестиционните фондове, с хилядите стартиращи компании, много от тях, които се провалиха, а провала е нещо хубаво и хора, които се научиха, че не чакат на готово държавата или някой да им дава заплата и да живеят без да правят нищо самите те, се създаде огромна позитивна енергия, която е свързана най-вече с вярата в собствените възможности и усилия. В това, че всеки може да пробва и да се провали, не е чак толкова страшно и може да променя средата и най-вече да прави това, което обича и това, което иска. А не стои и да е нещастен, да мрънка, да се оплаква и  да живее цял един живот по скучен начин.

     Добре. Ето сега тези хора отново ги търсим. 40 броя, за сега, до 40 години, които знаят, че не е лесно да се променя средата, но вярват, че е възможно това да бъде направено и го правят. Така че огледайте се, вижте около себе си – със сигурност има такива хора и ги номинирайте на сайта Darikradio.bg. А журито, съставено от хора като Леона Асланова, после ще откроят най-стойностните, така да се каже, идеи.

Номинирайте следващите 40 до 40 ТУК.