В горещите дни най-доброто средство за оводняване на човешкия организъм остава водата, но не и газираната. В последно време стана ясно, че газирането се осъществява чрез химични реакции, които водят до освобождаването на фосфати. Те от своя страна са много вредни и когато се натрупат в организма могат да доведат до тежки последици, включително и до сърдечно-съдови проблеми.

Това обясни в интервю за предаването „Най-добрите лекари” по Дарик един от най-добрите нефролози в България проф. Райна Робева, която ръководи Клиниката по нефрология в столичната болница „Св. Иван Рилски.” Медикът изтъкна още, че за здравето на бъбреците ни е важно какво пием и какво ядем, но на първо място тук стоят генетичните фактори, както и простудните.

Разширяваме нашата кампания „Кои са най-добрите лекари в България?”, за да дадем възможност да посочите още свои колеги, на които имате най-голямо доверие. Правим го с добра дума за лекаря. Има ли нужда у нас от такава според Вас?

Мисля, че има нужда от такава кампания, защото първо това помага на пациентите да се ориентират към кого да се насочат. И второто нещо – мисля, че това помага да се повиши доверието към лекарите. За съжаление има случаи, в които съществуват доста критики към медицинския персонал, които понякога сигурно са основателни. Но ми се струва също така, че недоверието, което се създава към лекарите и медицинския персонал, трябва да се преодолее. Лекарите са хора като всички останали. Към тях има свръхочакване, че те ще бъдат свръхчовеци, че ще могат да постигнат неща, които никой друг не би могъл да направи. И, когато това не се получава, разбира се близките на пациентите са огорчени и смятат, че с нещо лекарят ги е пренебрегнал или е отговорен за неблагоприятния изход от болестта. Лекарите са хора като всички останали. Те са извадка на обществото с всички добродетели и недостатъци, които имат останалите хора. Мога да ви уверя, че едва ли има лекар, който би навредил съзнателно на пациента си. Има стечения на обстоятелствата. Има моменти, в които лекарят също е притеснен или болен, или му липсват достатъчно познания, за да реши даден проблем. Но всеки лекар иска да постигне успех, защото единствено добрите резултати от лечението и оздравяването или подобряването на пациента, са факторите, които стимулират лекарите в тяхната трудна професия. Това е, което ги кара да продължат напред, въпреки всички трудности, това е, което ги кара да могат да продължат да бъдат с болките и страданията на хората. Наистина това е много важно и тази кампания помага да се повиши доверието в лекарите. Мисля, че от тази гледна точка е полезна, защото всички имаме нужда да вярваме в някого.

Има ли информация какъв процент от българското население страда от бъбречни заболявания?

Съвсем точна информация няма, но може би някъде около 10-12% от хората имат някакви бъбречни заболявания.

Кои са по-острите от тях и пренебрегват ли се от страна на пациентите?

Острите бъбречни заболявания са остри инфекции, остри настъпващи имунни заболявания. Интересното е това, че острите заболявания по-малко се пренебрегват от пациентите, тъй като те обикновено протичат с по-драматична клинична картина, която кара пациентите да се обърнат към съответния лекар и да получат помощ.

Някъде казвате, че цели 20% от хоспитализираните по спешност пациенти са с остро бъбречно заболяване. Всъщност, голям процент ли това?

Под остро бъбречно заболяване се разбира това, което в миналото наричахме остра бъбречна недостатъчност. На практика 20% не е голям процент от гледна точка на това, че става въпрос за болни, които са с други основни заболявания – инфекции, отравяния. Бъбречното увреждане е често от клиничната картина на другото заболяване.

Можем ли да кажем, че хроничните бъбречни заболявания остават проблем, тъй като се развиват без симптоматика или ако има такава, тя се развива късно?

Да, абсолютно сте прав, защото нашият голям проблем са хроничните заболявания. Бъбречните заболявания протичат напълно безсимптомно и когато ние се срещнем с пациента, не можем много да му бъдем полезни. Остава едно проследяване и една помощ, която да му бъде оказана, но в крайна сметка той стига до диализно лечение. Тук, всъщност, най-ценното е колкото може по-рано да бъдат насочвани тези пациенти към специалист, за да получат адекватното лечение, което може да им спести в много случаи влошаването на болестта и неблагоприятния й ход.

Външните фактори ли са по-силни при увреждане на бъбреците? Една настинка, примерно, по-опасна ли е или е по-важно какви храни приемаме и какви течности поглъщаме?

Всичко е важно. От една страна генетиката играе голяма роля, тъй като генетичните предпоставки обуславят имунния отговор и това дали при дадени обстоятелства той може да доведе до възникване до имунно бъбречно заболяване. Имунният отговор обуславя и възможността един пациент да оздравее по-лесно от друг. Външните фактори също са много важни – простуди, инфекции, вируси. Всъщност, простудните фактори правят така, че да се отключат инфекции, които вече са навлезли в организма, заради което имунната система не може да се справи. Ние сме свидетели на много подобни случаи, в които вметнати инфекции отключват сериозни бъбречни заболявания и стават причина за проява и прогресия на бъбречна недостатъчност. Храненето – безспорно. Ние, нефролозите много обичаме да препоръчваме на хората да пият много вода, което е важен навик, който не бива да се пренебрегва. Разбира се, има значение и приемът на храни, но може би този фактор е по-малко важен, отколкото инфекциите, генетиката, ваксините и други.

Лято е. Дните са много горещи. Водата ли е на първо място, сред течностите, които препоръчвате?

Категорично да. Водата е най-доброто средство за оводняване на човешкия организъм. Могат да се добавят и чайове, не особено сладки, но водата остава номер едно.

Газираното?

Газираното не е полезно, още повече, че в последно време стана ясно, че газираното се осъществява чрез химични реакции, които водят до освобождаване на фосфати, а те са много вредни за човешкия организъм. Тяхното натрупване в организма може да доведе до тежки последици от всякакъв характер, включително и до сърдечно-съдови изменения.

На достойно ниво ли е, сравнено с развитите европейски държави, българската нефрология?

Мисля, че е на достойно ниво. Нашите срещи с колеги по международни научни форуми показват, че в България може да бъде предложен целият обем от терапия, включително и на най-сложните нефрологични заболявания. По-скоро е въпрос на средства прилагането на най-модерните методи на лечения и мисля, че върху това трябва да се помисли. Възможността да се повлияе един тежко болен в България във всички случаи спестява на държавата доста повече средства, отколкото той да отиде някъде по света или да стигне до диализа.

През последните години бележим сериозен ръст в развитието на трансплантациите, което е гордост за медицината ни. Има ли още върху какво да работим в тази посока?

Успехите на бъбречните трансплантации в последно време са факт и това всички много ни радва. Мисля че, това, което трябва да се прави, е да се следва досегашната посока, да се работи върху активизиране на възможността за осъществяване на донорство и подобряване на взаимодействието между екипите, които осъществяват трансплантацията в различните й етапи.

Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Иска ми се да вярвам, че на българското здравеопазване му предстоят добри дни. Разбира се обаче трябва да извървим дълъг път докато го постигнем.