Сред журито на второто издание на проекта "40 до 40" има и представител на изкуството. За негово щастие може би тази година значителна част от номинациите са за хора от творческите индустрии. 
Той е режисьора Стоян Радев. Сред неговите продукции са сериала "Четвърта власт"и документалния филм "И България е една голяма грешка", както и спектаклите "Снегирьов" (НТ "Иван Вазов"), "Куклен дом" (Театър Българска Армия), "Братя Карамазови" (ДТ Пловдив), "Саломе" (НТ "Иван Вазов"), "Соларис" (Сфумато), многобройни рекламни и музикални клипове. Носител е на награди от Българската филмова академия, Фестивала на асоциацията на рекламните агенции в България, Epica Awards, Golden Drum, MIDEM, номиниран за Икар и Аскеер.

В проекта „40 до 40" той вижда оптимизъм, защото търсим истинските истории за успеха, на хората, които го постигат без да имат нужда от аплодисменти. Защо няма търпение да покажем „белите лястовици" на публиката и как формулираме успеха, вижте в неговото интервю за Дарик радио.

Странен ли е този праг - 40 години ? Защо до 40 години ?

Стоян Радев: Като член на журито на проекта смятам, че това е възрастта, до която човек трябва да е направил нещо съществено в живота си. В кръга на шегата, окуражаваме хората под 40 години, защото след 40 може да е прекалено късно.

Как форумулираме успеха ?

Преди всичко като споменаваме успех според мен трябва да говорим по-скоро за вътрешно удовлетворение, отколкото някакъв външен, видим и публичен резултат. От друга страна точно инициативи като „40 до 40" превръщат невидимото удовлетворение в нещо видимо за обществото. Аз се радвам на успели хора, които вървят по пътя си концентрирано, следват нещата, в които вярват, а не преследват публичен успех на всяка цена.

Като човек минал границата на 40-те, бих посъветвал тези, които вървят към нея да не са суетни, да разбират успеха си по това самите те как се чувстват, а не какво говорят другите за тях.

Може би журито на проекта има по-сложна задача от това да определи едни 40 човека. То трябва да намери и покаже общата „аура" на тези хора, които знаят пътя и следват някаква посока.

Същността на тази инициатива е ние да отркием тези хора. Не те сами „да бият барабана" и да сочат към себе си и успеха си. В проекта присъства термина иновация и това, че я търсим сред успехите на тези млади хора. За мен в този контекст иновация ознчава да не търсиш лесния успех, да направиш нещо съществено, без да има значение колко хора ще разберат за него. Търсим хора, обръщащи внимание повече на съдържанието, отколкото на опаковката.

Какво те привлече към проекта ?

Това, че искаме да намерим 40 души, които не търсят самоцелен успех и да разкажем на обществото за тях, за истинските успехи.

Успя ли да номинираш някой ?

Реших да се оставя на изненадата. Искам да съм обективен спрямо всички номинации, които ще прегледам сам и заедно с останалите членове.

Какви истории би искал да прочетеш сред номинациите ?

Бих се радвал на истории в страни от прожекторите, такива, които преследват някаква възможност. Аз мисля, че най-голямата пречка за посигане на истинския успех е неговото предпоставяне. В България повече хора са известни с това, че са известни. Едно от големите поражения на обществото ни през последните 25 години може би е липсата на желание да изграждаме, да създаваме. Усилията се съсредоточиха в имитацията, самоназоваването. Може би днес хората не се стараят да случат нещо, а да направят така, сякаш се е случило.
Аз бях много приятно изненадан още, когато видях подбора на колегите от журито. Там виждам хора с успешни кариери, които са имали свои битки, но спечелени битки.

До колко изваждането на тези хора на светлините на прожекторите, ще подейства вдъхновяващо на младите, на децата ?

Мисля, че това е вдъхновяващо за всеки. Инициативата поставя тези хора под прожекторите много дискретно, но сериозно. Мисля, че тези хора няма да се чувстват като герои на евтино реалити. Това ще накара и публиката да погледне на тях също сериозно. Защото зад техните истории няма фойерверки и панделки, а сериозно професионално и лично преборване с действителността. И от тук всеки млад човек се обнадеждава, казва си „да, може".

Какво гласуване предстои ?

Всъщност хобавото е, че на първия етап всеки от журито ще може да оцени сам номинациите и да отсее своите фаворити, да научи допълнителна информация за тях, да се вдъхнови. След това всички заедно ще дискутираме, за да стигнем до финалните 40.

Смятам, че този проект може да ми помогне за отдалечаване от собствения егоизъм.  Този проект ще ми помогне да отрия хора, за които мога да кажа, че са много повече от мен. Ще ми даде и поглед  върху други професионални среди, до които в живота нямам досег.

Наличието на тези 40 трябва ли да ни прави оптимисти или би ни показало, че като тях има малко ?

„40 до 40" дава възможност „белите лястовици да се подредят на жицата". Това може да породи оптимизма, че това е малка общност, а не отделни единици. 
Оптимистичното е, че ще покажем хора, които имат задвижващ „мотор", по-важен от всички аплодисменти.