На 30 май 1997-ма година в петък от трезора на банка в София са взети 181 милиона лева. Стефан Чолаков разказа пред Дарик как преди почти 20 години успява да извърши хитрия обир без оръжие и без да влиза в сградата на банката. Той разкри как се е възползвал от пропуска в сигурността на финансовите институции, за да ограби банка без това да е обир, само седейки на пейка в градинката пред офиса й. Участниците в удара нито са се познавали, нито са знаели какво правят, единственият, който е бил наясно какво се случва е Стефан Чолаков.

Чуйте още в следващите минути от Деница Иванова (в прикаченото аудио):

 

През 1997 г. Стефан Чолаков отмъква 181 млн. лева от банка - без оръжие и без дори да влиза в сградата. Пред Дарик Чолаков разказва, че в случая дори не може да се използва думата "обир", защото според него тогава парите са били безстопанствени. Идеята за удара има своята предистория. Работейки често с банките, Чолаков вижда пропуски в организацията им.

"И когато комбинирах няколко от пропуските в главата си, ми се стори, че може да бъдат взети абсолютно без никакви затруднения пари, колкото човек си реши. Всъщност така дойдоха познанията как могат да бъдат взети."

"А идеята изобщо да се възползваме от тия познания беше един случай, в който мой братовчед ми поиска пари назаем и аз му казах: "Защо искаш от мен, след като в банките има колкото искаш? Там отиваш и просто си ги взимаш." Той каза "Ок - ако ми кажеш как да го направим, ще го направим." И така се роди идеята ние да вземем пари от банката - всъщност да отидем и да си изтеглим, колкото ни трябват."

Тогава той е на 21 години, което го прави най-младият банков мошеник в света, както го определя Times в своя класация. А самата подготовка за взимането на парите отнела повече от 6 месеца, спомня си Чолаков.

"Трябваше да регистрираме фирма, тя да има достатъчно сериозни обороти, за да стане VIP клиент на банката. Всичко това е свързано с много сериозни средства, много сериозни пари. Такъв удар не може да мине без сериозна подготовка, която на всичкото отгоре е и много скъпа. Аз инвестирах в това нещо и за 6 месеца фирмата стана VIP клиент. В един момент реших, че фирмата вече е направила име в банката. Mомчето, което беше управител, вече беше познат на хората във VIP салона, като човек, който почти през ден ходи, нарежда някакви пари, тегли големи суми. В един момент реших, че трябва да избера дата за взимане на парите."

Датата също не е случайна - петък и края на месеца.

"Идеята е, че в ония години банка обслужваше пенсиите на хората, тъй като имаше много клонове. Предполагаше се, че точно тогава ще има достатъчно пари в трезора на банката, които са преведени за пенсиите. Освен това беше петък, за да може липсата на парите да се види най-рано в понеделник. А и е краят на седмицата - хората вече искат да ходят да почиват, вниманието у служителите е притъпено."

"Избрах датата 30 или 31 май 1997 г. и изпратих два екипа от хора. Единият трябваше да заяви, че ще внесе пари, а другият - да отиде и да попита дали има пари по сметката и да ги изтегли. Интересното в случая е, че юридически няма престъпление нито в единия акт, нито в другия. Всъщност престъплението е само и единствено в моята глава. Никой от хората, които отиват в банката, не прави престъпление."

Как протича самата акция?

"Изпратих една моя приятелка, едно момиче, което трябваше да заяви, че ще внесе пари, а реално да не ги внесе. Това по всички закони не е престъпление - на всеки може да му се случи да отиде, да започне някаква банкова операция и да не я довърши по много причини. Работа на служителите е да сторнират операцията. Това нещо обаче не се правеше тогава. Демек момичето, което заявява, че ще внесе пари и не ги внася реално, не прави престъпление." 

"Другият екип, който изпратих, беше на момчето, което трябваше да изтегли парите. Той знаеше, че това са пари на комунистите, които те отново внасят и вкарват в икономиката в България. Отива в банката, посрещат го във VIP салона, той пита "Може ли да проверите дали имам достатъчно пари в сметката, искам да изтегля". Банковият служител проверява, отговаря му, че има пари, попълва му нареждане на разписка. Интересното е, че нито един от документите, с които е направено това взимане на пари, не е написан от хората, които ги взимат. Всички документи са написани от служителите на банката, включително и документът за внасянето на парите." 

Сумата е голяма и предполага няколко нива на разрешение за получаване на парите.

"Всички проверяват, казват му, че може да си вземе парите. Натоварват 980 кг. пари, помня, че предложиха и охрана - бронирани коли от банката. На мен ми се обадиха по телефона, а всъщност аз бях на около 50-60 метра без никой да знае и наблюдавах всичко от градинката срещу банката. Но ми се обадиха по телефона, аз им казах да откажат и да намерят други коли, с които да прекарат парите. Човекът, който координираше нещата на място, отива, взима три таксита, избира три комбита, свалят задните седалки, напълват парите в колите, завиват ги с едни одеяла и така за няколко часа всъщност изнесохме близо 1 тон пари от банката."

Двете групи не са знаели какво правят и дори не са се познавали.

"Момчето, което тегли парите, знаеше, че това са пари на комунистите, а момичето, което трябваше да ги внесе, знаеше, че ми прави услуга, тъй като аз не мога да отида сам до банката и да свърша работата. Тя трябваше да отиде и да внесе парите. Без да знае, че след това някой ще ги изтегли или че ще отидат по някоя сметка, защото реално тя не ги внася - отива, заявява, че ще ги внесе, в средата на операцията ние и казваме: "Няма да продължаваме, дай да си ходим." и си тръгва. Така беше измислено, че тя дори да не заподозре какво се случва."

"Реално всеки от нас е ходил да си внася пари и знае, че ако само си напише вносна бележка без да внесе пари - това не са внесени пари. Тогава обаче имаше много сериозен пропуск в банката - пропускът беше, че сметката се заверява още при подаването на вносната бележка, а не при фактическото внасяне на парите. Оттам нататък служителката, която заверява бележката, вкарва в заблуждение всички служители по-нататък. Тези пари ги има по документи, има ги и по компютър, но физически ги няма в банката. И това прави самата манипулация "непрестъпление" за всеки, който я е извършил. Затова и те не получиха присъди. Единствената присъда беше за мен - за организиране на група, която по някакъв начин иска нещо да направи. Но не можаха да ни осъдят за измама, или за престъпление, или за кражбата на парите." 

За обира е задържан главният касиер на банката. Най-логично било тя да е изнесла парите, след като ги има по документи, но фактически ги няма в трезора, обяснява Чолаков. Разследващите обаче стигат до него заради баща му, който се сеща как синът му преди време разиграл няколко схеми, по които да си вземеш пари от банка. 

Обажда се в банката и казва: "Най-вероятно тази жена, която сте задържали си няма представа как са се случили нещата. Предполагам, че това е синът ми." След няколко часа са пристигнали вкъщи, дали са снимки на всички хора, които са влизали в банката. Съответно аз същия ден не бях ходил в банката, защото съм в градинката отсреща. Аз нямам работа в банката." 

Полицията намира братовчед му и момчето, изтеглило парите.

"Намират ги, разпитват ги и те казват: "Не знаем - ние отидохме, проверихме дали има пари, оказа се, че има пари, и ги изтеглихме". Те не могат да обяснят какво се е случило. Задържат шофьора ми и брат ми, тъй като аз вече бях в чужбина, бях взел парите, бях ги обърнал в долари и марки и бях тръгнал за Щатите. Бях в Гърция, тогава там се продаваха български вестници - прочитам в един от тях, че по случая с банката са задържали шофьора ми и брат ми, което беше директна индикация, че търсят мен. Обадих се вкъщи, накарах баща ми да ми даде някой от полицаите, които са вкъщи и чакат аз да се обадя. Аз им казах, че тези хора, които са задържани нямат нищо общо. Полицаят и баща ми успяха да ме убедят, че те не са разследващ орган и това, което казвам, трябва да го кажа и на следователите, за да освободят брат ми и шофьора ми. Баща ми каза, че няма смисъл други хора да страдат заради мои действия и ме накара да се върна в България и да се предам."

След като се предава Чолаков разказва какво и как се е случило. Никой обаче не може да му повярва, защото няма нито един свидетел, който да го е видял. Затова предалият се, се подлага на детектор на лъжата, за да докаже, че той е престъпникът.

"По инициатива на тогавашния главен прокурор и с мое съдействие направихме конференции по банкова сигурност на територията на Софийския затвор, където аз бях арестант. На конференциите присъстваха много от банкерите в България и им показах и други пропуски в организацията на работа. Не само това, което бях използвал, а и неща, които тепърва някой можеше да използва. Те от своя страна написаха едни декларации в моя защита, че съм помогнал за усъвършенстване на банковата система в България, което пък беше като смекчаващо вината обстоятелство."

След като излиза от ареста Чолаков отваря фирма за консултации по банкова сигурност. Днес той се занимава и с благотворителност.