Жечко Кюркчиев е част от журито на проекта „40 до 40" и в неговото второ издание. Той стартира бизнес в сферата на отоплителната техника преди повече от 15 години. Към днешна дата компанията му Теси е шестият по големина производител на бойлери в Европа, както и най-големият производител на маслени радиатори на континента.

Успешни личности от какви сфери би искал да влязат в тазгодишното издание на „40 до 40", защо бъдещето ни като общество зависи именно от тези активни и амбициозни хора и как компанията му постига успехи именно заради такива млади хора ? Този отговори и още много важни за обществото ни теми и послания, можете да прочетете в интервюто му по Дарик радио.

В контекста на събитията от последните дни в старната, усилието да откроим хората до 40 години, които търсят и предлагат различни решения за развитието ни като общество, не е ли въпрос на политика ?

Жечко Кюркчиев: Аз мисля, че политиката трябва да е следвствие, а не причина. С други думи политиката трябва да е нещо, което да следва демократичните ценности, нуждите и развитието на една нация. Слагайки политиката отпред ние винаги ще бъдем в капан, защото политиците не определят бъдещето. То се определя от нас -хората. Тези, които мислят, създават и знаят как да мотивират останалите да работят. Това ме насочва към всички номинирани хора за проекта „40 до 40", някои от които познавам, а други не. Когато те и други като тях започнат да определят бъдещето на тази държава, тогава нещата ще бъдат далеч по-различни. Аз съм голям оптимист, че това време предстои.

Бихте ли се съгласили, че е въпрос на политика, за тези хора да се създаде подходяща среда за развитие ?

Бих се съгласил с това твърдение. Искам обаче да отбележа съвременната българска политическа среда едва ли е способна да създаде такива условия. Политическата култура в България в момента е на едно много ниско ниво, това води и до факта, че малко млади хора искат да се видят в редиците на политиците. За това смятам, че трябва да се стремим да променяме, да развиваме сфери като бизнеса, културата, науката, образованието, здравеопазването, въпреки тази политическа среда.

Вие управлявате голяма и успешна на европейския пазар компания. Разкажете ни малко за Вашия бизнес.

Теси е компания с много инетресна история. Тя може да бъде един много добър пример за развитие на българския бизнес. Продукти с нашата марка се продават в повече от 50 държави. Преди по-малко от 10 години започнахме активно да работим на международния пазар и вече сме лидери в много държави, най-вече в Европа. Този успех се дължи донякъде, защото се стремим да мислим позитивно, да мислим,  че границите на България са само географско понятие. Стремим се да мислим глобално за нашия бизнес и това може би ни помага  да обхванем нашите най-добри възможности в глобален аспект и да бъдем успешни.

Какво място имат хора, като тези от „40 до 40" във Вашата компания ?

Нашите успехи се дължат основно на онези млади хора, с чиято амбиция и мотивация успяваме  да преодолеем границите. Ние обичаме да казаваме, че нашата граница е на небето, т.е. ако има граници, всеки сам си я поставя.

Целенасочено ли търсите тези хора или те ви намират ?

Бих казал, че процеса е двупосочен.  Целенасочено търсим такива хора и сме осъзнали тази нужда преди много години.  Спомням си първия път през 2002 г., когато представихме компанията в универистет, където искахме да търсим млади хора с потенциал.Тогава присъстваха само 10 човека, голяма част от които откровено заявиха, че инженерната професия не е нещо, което искат, а нещо, което им е наложено от родителите. Те заявиха, че предпочитат да се развиват в друга професионална посока. Това обаче не ни демотивира. Един от присъстващите на тази презентация сега вече  е на много висока позиция в една от компаниите от групата на Фикосота. От тогава ние насотйчиво търсим контакт с млади хора, на които им предстои да се развиват в нашия сектор. За щастие през последните години имаме добре функционираща политика по отношение на младите кадри.

Според Вас какви трябва да бъдат следващите „40 до 40"? Какви отличителни черти трябва да имат ? Как ще ги избирате ?

В предварителното оценяване на всеки от членовете на журито, аз направих своя избор. След това всички оценки на номинираните ще бъдат обсъждани и ще се излъчат следващите 40. Ще призная, че не обичам да оценявам хора, които ряботят в области, които не познавам дорбе. За това се опитах да ги оценя по-скоро емоционално, виждайки какво са постигнали в техните кратки прифили, като се поинтересувах и в интеренет за допълнителна информация. За себе си реших, че тази година трябва да отличим повече хора, които са се посветили на обществената сфера. Бях много приятно изненадан от номинации за личности от местната власт, които са постигнали успехи на фона на ситуацията. Сред номинациите имаше прекрасни инициативи, технологични и културни постижения, но аз смятам, че сме във време, в което имаме нужда и от хубави примери за управление. Това важи и за хората, работещи в гражданския сектор.
„40 до 40" е един много важен за обществото ни проект, за това се радвам, че той събира все повече интерес. Надявам се със всяко издание той да мине в един широк национален мащаб, защото това е важно. Добрите примери в България липсват. Виждам как хората много лесно се потапят в негативизъм и се обезокуражават. Мислейки обаче по този начин няма как да вървим напред.

Как да запазим позитивното си отношение към живота в България, при положение, че го намираме за недобър в обществен план?

Българската картина не е изцяло лоша. Нека да погледнем от друга страна - има много по-лоши картини. Ако се огледаме, ще разберем, че има общества, в които да се живее е въпрос на оцеляване. За това да не забравяме, че България е европейска страна и тя има своите възможности. От тук нататък зависи дали ще виждам чашата наполовина пълна или наполовина празна. Без да съм специалист в медийната сфера, мога да кажа, че медиите в много голяма степен влияят върху това виждане. Ако една сутрешна новинарска емисия започне с негативна новина, това няма как да не повлияе на ежедневието на слушателя. Ако обаче например споделяме успехи в различни професионални сфери, споделяме как тези професии имат стойност и смисъл, то можем да мотивираме много хора да тръгнат по един или друг положителен път.

Щеше да е хубаво вашите репортери посещават инициативи като например тази на Седемте рилски езера преди известно време, където имаше много щастливи хора, много усмихнати чужденци, за да отразят и другата страна на монетата.

За съжаление май медиите повече се занимават с проблемите и това не е само в България.

Аз смятам, че тази тенденция е вече демоде. Вече много хора не гледат новини например, точно поради тази причина - негативизмът.

Кога да очакваме следващите 40, които може би ще захранят ефира с позитивни новини?

В средата на октомври вече ще бъдат ясни. А техните истории ще започнат да се споделят една по една в ефира на Дарик радио. Това смятам, че ще бъде много интересно, особено за хора, които да разберат как да правят полезни неща в България. Не обвинявам тези, които са избрали Терминал 1 или 2 на летището, защото това е също една възможност, което ни обогатява като общество. Но нека се опитаме да ги върнем с тяхното знание и потенциал обратно тук.