Никола Михов – един от талантливите млади български фотографи, който провокира българската общественост чрез фрагменти от нейното минало и бъдеще. Той е един от създателите на редица интересни проекти като СОЦМУЗ, Forget your past, Сайтът за съвременна фотография и други.

За него фотографията не е просто професия. Обикновено работи сам, но докато издирва архиви и информация, се среща с много хора, които стават неразделна част от проекта.

Работата му е насочена към близкото минало и начина, по който то се приема/ забравя сега, както и към социални теми като неравенството и борбата със системата. Преди броени дни се завръща от Мексико, където снима Заптистите (бунтовници от индиански произход, които контролират голяма част от провинция Чапас).

За фотографията като страст, за чара на българските архиви и що е то виртуален музей на графичния дизайн през социализма - за това е следващият разговор в ефира на Дарик с Никола Михов, който е сред отличените в проекта "40 до 40".

Наш гост е един от шампионите в проекта "40 до 40" - фотографът Никола Михов. Колко ти остават до 40?

Никола Михов: Май са девет години.

Как гледаш на тази граница?

Никола Михов: Относително. За мен младостта е начин на живот, на себеутвърждаване. Надявам се вечно да е така.

Поводът да бъдеш номиниран са твоите проекти, кой от кой по-интересни. Спомняш ли си кога за първи път хвана фотоапарата?

Никола Михов: Първият път беше в ЦУМ през 1989-та, когато майка ми ми купи "Смена", но реално започнах да снимам на 21. Направих си и фотолаборатория. Това може би беше моментът, когато се запалих по фотографията.

Пазиш ли я тази "Смена"?

Никола Михов: Пазя я.

Сигурно още работи и прави не лоши снимки, нали?

Никола Михов: Работи, но не центрира добре.

Имаш ли интерес и вкус към онова време? Коя култова реплика си запомнил оттогава?

Никола Михов: Като се замисля - май нямам. Дори не съм сигурен дали беше 1989-та или 1991-ва, но със сигурност още имаше ЦУМ и в него се продаваха съветски стоки.

Част от проектите ти са обвързани с миналото, защото гледат назад. Как според теб гледаме на миналото?

Никола Михов: Не бих казал, че гледам точно към миналото, а към начина, по който то се възприема днес. За мен това е много интригуваща тема. Проектът Forget your past е първият, който донякъде илюстрира темата. Бях се върнал от дълъг престой във Франция. Открих, че имам интерес към тази тема. Любопитството ми беше провокирано от спомените ми, които бяха митични. Искаше ми се да науча повече. Но в България нямаше много сведения за този период, не можеше да се научи много за миналото освен като чисто политически режим. Първите теми бяха свързани с политиката, с ежедневието, с разбиранията, спомените,  различните гледни точки. Снимах съответните паметници, но това, което ми отне много време, беше да намеря информация за тях.

За първи път се потопих в тази специфична среда - търсенето на архивни документи. Оказа се много интересно. През 2008-2009-та година започнах да се занимавам с проектa Forget your past. По-късно издадох и книга. Това беше първият ми фотографски проект, който има връзка и със следващия. Потапянето ми в това архивно море и срещите с авторите на тези паметници беше преходът към следващата идея, наречена СОЦМУЗ. Това е виртуален музей на графичния дизайн през социализма. Правя го заедно с Валери Гюров и Мартин Ангелов. Те споделят моя интерес към миналото, но не само в политическия му аспект. Искахме да изследваме миналото, за да се запълни тази ниша между минало и настояще.

За съвременните младите хора и за тези, които идват след тях, нещата не би трябвало да са черно-бели. Започнахме да издирваме графичен дизайн. Целта ни беше да открием любопитни, ценни неща, а не илюстрации на политическия живот. После се появи друго нещо с подобно име, което - държа да отбележа -  няма нищо общо с нашата идея. В самото име СОЦМУЗ прозира основната тема на проекта.

Интересното е, че често пъти, когато някой се посвети на тази тема под каквото и да е форма, хората си мислят, че той е внук или последовател на някого от тези среди. Презумцията е, че  щом си се заел с темата за соца, получаваш пари от соц средите. А истината е, че трудно някой би ни дал пари, само защото в името на проекта има думата социализъм. Ние го направихме без пари. Резултатът до момента не е лош. Става въпрос за сайт, който съдържа графични спомени от социализма. В музея няма пълна информация за онова време, защото е трудно да се намерят много неща. Все пак там можете да откриете илюстрации на детски книги, театрални и филмови плакати, запазени знаци, които доказват, че личности като Стефан Кънчев са били на световно ниво. Може да откриете и грамофонни плочи, телевизионна графика още от времето преди появата на анимираните шапки на предаванията. Използвани са графични елементи - художниците първо са ги рисували, а после са ги вдигали на кадър и те са служили за фон на предаванията или за пауза. Всякакви такива неща се опитваме да издирим.

В това, което правиш, съзирам много повече любопитство, отколкото носталгията, на която се поддават мнозина.

Никола Михов: Любопитното е, че освен разните патови ситуации, характерни за соца в България, в т.ч. и в архивите, можеш да срещнеш и приятни изненади, непознати за онези страни, към които се стремим. Случвало се е например  музейни работници да ни допуснат в архивите и дори да ни подарят неща, които не са им заприходени, само защото вярват, че ние ще ги съхраним по-добре. Така малко по малко събрахме много интересна колекция. Относно носталгията - трудно е да изпиташ подобно чувство към нещо, което не си виждал или преживял. Точната дума е любопитство. Важно е да няма празна ниша между днешните творци и колегите им от миналото. Нашето поколение познава добре западното изкуство и случващото се по света. Редно е да познаваме и родното си изкуство. Парадоксът  е, че няма много информация за случилото се преди нас и няма къде да го видим. Това е целта на нашия  проект и една от насоките, по които работя.

Как гледаш на инициативата "40 до 40"?

Никола Михов: Това е много положителна инициатива. Тя е условна и всеки от номинираните 40 може да посочи поне още толкова, които заслужават да бъдат в тази класация. В моя случай това са Валери и Мартин, с които правим СОЦМУЗ. В момента се занимавам и с проекта Bulgarian photography now. Това е сайт за съвременна фотография, където работя с друг фотограф - Ивайло Стоянов. Изобщо хората, които имат любопитство, ентусиазъм и желание да се занимават с различни  интересни неща, заслужават уважение. Така се получава добра представа за случващото се в различните  сфери.

На фона на носталгията и отрицанието, които присъстват в нашето общество, оптимист ли си?

Никола Михов: Твърд оптимист.

Това ли е причината да твърдиш, че всеки от номинираните може да посочи още 40 като него?

Никола Михов: Само една от 40 причини.