В първия учебен ден ще пречупим каузата на „40 до 40" през призмата на добрите примери в живота, ролята на образованието и възпитанието на средата, чрез предизвикателна визия.

Тази година зад новата визия на „40 до 40" на Дарик радио стои Филип Бояджиев. Той прие преизвикателството да изгради нова визаулна идентичност на проекта, защото се изискваше нещо смело и различно. Завършил  е Националната художествена академия със специалности „Рекламен дизайн"  и „Графичен дизайн на непечатни медии". През 2014-та година стартира независимия дизайн проект - Студио Fullmasters. Същата година е поканен да преподава в Националната Художествена Академия. Твърди, че всеки дизайнер е възпитател на средата и трябва да подхожда с изключително внимание към работата си.

Негови графични работи са публикувани в издания на Bloomberg, Business weekly, The Economist и The Financial Times. В средата на 2013 година става част от екипа на най-голямата предприемачаска организация в България "Старт Ит Смарт". Два месеца по- късно заема позицията на криейтив директор.

В интервю за Дарик радио, Нуша Спирова, проектен мениджър на „40 до 40" и Филип Бояджиев споделят за това колко в важно да си смел и да търсиш истински ценните истории.

Филип, разкажи ни нещо повече за теб?

Филип: Освен, че съм свързан дълбоко с Художествената акдемия по образование, от скоро и преподавам там. На 26 години съм и доста страстно се занимавам с дизайн във всякакви негови форми.

Дизайнът е много актуална и търсена специалност. Защо работиш в България ?

Филип: Този въпрос съм си го задавал много пъти. Може би, защото тук очаквам да се случи нещо повече отколко по принцип може да се случи на един дизайнер в чужбина. Тук мога да помагам на средата, в която творя, да се развива. В чужбина може да видим качествени примери навсякъде. Може да си следващия добър или дори много добър дизайнер. Но тук много ниши са незапълнени, много неща не са правени все още и имаш шанс да влияеш на хората с визиите, които създаваш.

Нуша, разкажи ни малко повече за второто издание на „40 до 40". Днес е първият учебен ден, за това сподели дали тази година образованието ще присъства под някаква форма в проекта ?

Нуша: Днес, 15 септември е последната дата, на която всеки може да номинира свой вдъхновител, човек, който смята за успял, независимо от областта и най-вече такъв, който променя живота ни в България  в позитивна посока.
За второто издание мога да споделя, че всичко е по две. Двойно повече интерес събира проекта през втората си сесия публични номинации, двойно повече съмишленици и млади хора разпознават каузата и я разпространяват, за да намерим следващите 40. До днес буквално са близо 250 номинации, което оборва скептицизма, че на малката ни територия има повече от само 40 души, чиито истории си струва да разкажем.

Както ти спомена във въпроса си, да, тази година се открояват не малко номинации, свързани с образованието. Те са за учители, директори или хора, които се занимават с неформално образование или образователни технологии.

Друга интересна тенденция е, че за разлика от миналата година, когато имаше твърде много номинирани предприемачи, тази има много хора от творческите сфери. Макар, че рядко си позволявам да разглеждам номинациите, преди да е минал срока за номиниране, направиха ми впечатление  и нестандартни номинации като пивовар, йеромонах и други.

Една конкретна история от номинация ме трогна. Семейство учители, живели 11 години в чужбина се завръщат у нас и възраждат буквално едно селско училище, в малко село, където децата нямат равен достъп до развиващите се актуални тенденции в образованието. Те буквално променят средата - ученици, учители, родители. Една такава случка не е мащабна и се отнася до малък брой хора, но смятам е пример за смелост и труден успех. Плодовете на този успех ще се берат в далечното бъдеше, когато учениците в това училище станат големи хора и тръгнат по своя път.

Точно такива истории са важни за нас. На хора, които са извън „балона" на известността и на криворазбрания успех. За мен рецептата за успех в България е сбъркана и за това една от целите на" 40 до 40" е да покажем правилните ролеви модели в обществото.

Филип, ти какво мислиш за сбъркания модел на успеха в България ?

Филип: Според мен няма модел за успеха или по-скоро няма един. Всеки трябва да намери своя модел, а не да робува на различни стереотипи, които ни изграждат като личности и ни карат да ходим на училище така, все едно отиваме на дискотека.

Факт е обаче, че е важно какъв е примера за подражание. Кой е твоят пример?

Филип: Моят пример безспорно са моите родители. Според мен всичко идва от възпитанието. Моят баща е преподавател в УНСС, майка ми е изиграла сериозна роля в моя живот като педагог най-вече. Смятам, че възпитанието е определящото за едно бъдещо развитие.

Когато стартира този проект бяхме скептични дали ще успеем да открием толкова успешни неразказани истории, но сега виждам, че те дори са прекалено много. Как ще се равиват нещата ?

Нуша: Много е хубаво да разказаваме точно такива истории. Ако се върна на предишния въпрос за ролята на родителите, точно такива истории те трябва да разказват на своите деца. Например някой баща да чуе история на някой от следващите 40,  да се прибере вкъщи и да сподели с децата си „Виж този музикант какъв успех е постигнал, как го е постигнал с много труд, как представя страната на световните сцени...".

Филип спомена за излизането от рамката и това, че не трябва да робуваме на стереотипи. Всъщност той много помогна проекта да излезе от рамката със своята нова визия. Тя още е и смела, защото това е важна отличителна черта на хората, които влизат в „40 до 40".

Тази година някои от членовете на журито повдигнаха въпроса за отличаването на успешни български личности, които обаче постигат успех в чужбина. Тъй като миналата година много голяма част от хората, които попаднаха в „40 до 40" имаха образование и опит в различни отчки по света, то тази година защо да не разширим параметъра и наистина да включим истории от чужбина.

Филип, разкажи ни за смелата визия на този проект ?

Филип: В началото на година стартирах с няколко приятели и добри професионалисти - Боряна Зафирова и Кирил Златков, студио за дизайн Fullmasters. Цялата идея да започнем това беше да правим една идея по-смели неща и да се опитваме да възпитаваме средата.

Когато Нушето се свърза с мен, основното нещо, с което ме спечели още в първия ни разговор беше, че Дарик иска смела визия, различна. Само, когато си смел можеш да постигнеш уникални резултати.

Филип, разкажи ни как визията на „40 до 40" излиза от клишето ?

Филип: Трудно е да коментираме визия, която не е пред слушателите. Тя създава една невъзможна перспектива за изграждането на цифрата 40. Основната идея на това е, че няма невъзможни неща.

Как и къде можем да видим тази визия ?

Нуша: Визията на проекта е в пространството още от 15 август, когато стартира проекта. Буквално се намира в социланите мрежи, сайтове, блогове, дори на улицата. Към нея има създадени свободни за сваляне стикери, wallpaper - и за телефон ии монитор. Тази година като част от кампанията за номинации беше проведена и една градска акция - инициатива, с която да покажем, че търсим следващите 40, които имат значение.  Тя се реализира с помощта на предишните 40 отличени в проекта.

Какво следва от тук нататък ?

Нуша: Следва гласуване на журито, първо онлайн по специална скала, а след това чрез дискусия на живо ще се обсъждат финалните 40 измежду тези с най-високи оценки.

Миналата година имаше няколко общи номинации, т.е. беше отличена дадена инициатива, зад която седят повече от един човек. Така отличените бяха повече от 40 и мисля, че и тази година има потенциал това да се случи.

Да се върнем там от където започнахме. Филип, ти спомена че преподаваш в НХА. Има ли много талантливи хора ?

Филип: Определено има много млади хора, които са изключително мотивирани. За жалост една част от тях избират чужбина. От мен се иска да им покажа някаква правилна посока, леко да ги стимулирам, за да могат те да намерят своя отговор и своето място.

Какво да очакваме от следващите 40 ?

Нуша: Най-доброто предстои, както се казва. Надявам се новите 40 да придизвикат позитивни реакции в обществото. Също така вярвам, че този проект ще се развива много и в други посоки. Защото той не е само класация, той създава едно мини общество, което чрез заедност може да променя нещата към по-добро.

Филип: Аз ще завърша с израза „lead the way". Много е важно да показваш правилните примери. Ако искаш да кажеш на детето си да не пресича на червено, просто самият ти не го прави. И нека да вървим само напред и нагоре, сякаш нищо друго не ни остава.