Аз съм Галя Моева-Петкова. Името след тирето го спестявам на слушателите, но заради него вече близо три години съм част от варненската действителност.
Родена съм в деня, в който за първи път в България въвеждат промяната в часовото време. Първи жокер - пролетта, втори жокер - неделя, трети жокер - 1 април 1979 г.
Първите си думи, незнайно кои, изговорих нейде из Троянския балкан, откъдето съм родом. Години по-късно проговорих и първите чужди езици в ловешката езикова гимназия. Фразата „Ovo je standard” научих в Софийския университет, където завърших „Славянска филология”. И благодарение на сръбския влязох в журналистическия занаят. Случайно.
Радиокариерата ми започна в радио „Фокус”-София, но големия опит зад микрофона натрупах в Дарик. През 2009 г. станах част от екипа на медията, а от февруари 2010 г. до ден днешен живея в ритъма на варненските новини по Дарик.
В професионален план - харесвам работата и колегите си, но нямам награди, не мога да изговарям хубаво „л”, понякога „мякам” и сричам в ефир. А в личен - не мога да пея, нито да свиря, нямам талант да рисувам, не мога да карам ски, нито да плувам. Но си пожелавам да срещна златната рибка и поне едни мекици да се науча да правя :).
Родена съм в деня, в който за първи път в България въвеждат промяната в часовото време. Първи жокер - пролетта, втори жокер - неделя, трети жокер - 1 април 1979 г.
Първите си думи, незнайно кои, изговорих нейде из Троянския балкан, откъдето съм родом. Години по-късно проговорих и първите чужди езици в ловешката езикова гимназия. Фразата „Ovo je standard” научих в Софийския университет, където завърших „Славянска филология”. И благодарение на сръбския влязох в журналистическия занаят. Случайно.
Радиокариерата ми започна в радио „Фокус”-София, но големия опит зад микрофона натрупах в Дарик. През 2009 г. станах част от екипа на медията, а от февруари 2010 г. до ден днешен живея в ритъма на варненските новини по Дарик.
В професионален план - харесвам работата и колегите си, но нямам награди, не мога да изговарям хубаво „л”, понякога „мякам” и сричам в ефир. А в личен - не мога да пея, нито да свиря, нямам талант да рисувам, не мога да карам ски, нито да плувам. Но си пожелавам да срещна златната рибка и поне едни мекици да се науча да правя :).