Един човек-вселена си отиде от този свят преди седмица. Пътешественикът Мирослав Нанков казваше, че не е ходил само на Луната. Нямаше търпение за всяко свое пътуване до екзотични и шарени места. Нямаше насита да попива от всичко, което среща по пътя си. Нямаше умора да разказва за преживяванията си. Оставил работата в лъскав офис в историята, прави своя туристическа агенция и години се радваше на всеки досег с планината, на всеки час в природата, на всяка среща с красиви интересни места. Обичаше Рио, обичаше да води своите групи на карнавала. Роден в Троян, от малък започва да катери с приятели близките върхове Ботев, Купена, Амбарица... И така, с годините записва няколко изкачени 6-хилядника. Не харесваше Европа, единственото място, което обичаше от Стария континент, бе Сицилия. Заради многото натрупани културни пластове. И заради вулкана Етна. Над 30 пъти на планината на боговете - Олимп. От българските планини най-често прошетваше Стара планина. Там, където бе роден. Любимото му място беше Зелениковския манастир. Там приключи земния му път, оттам Миро Нанков тръгна на пътешествия, които никога няма да имат край. Преди малко повече от две години Мирослав Нанков беше гост в Неслучайни срещи. Да си припомним за него. За неговите разкази. В негова памет.