Изминалата една пандемична година ни показа освен, че инфекция не се бори с танкове, също и че като социални същества ние не можем насилствено да бъдем ограничавани. Тези обаче, които трябваше да определят правилата, са лекарите, а не политиците и икономистите. Това е равносметката на онколога д-р Росица Кръстева в навечерието на един от най-големите християнски празници.

За нея страхът и ужасът, които бяха вменени у хората в световен мащаб, направиха лекарите длъжници към пациентите с хронични заболявания и ще костват много последици, които дълги години ще наблюдаваме.

Доброто за д-р Кръстева, което ни припомни пандемията, е че когато всички се концентрираме в една посока и инвестираме в нея, много бързо ще решим проблема.

Завършекът на последната календарна година обаче е положителен – ние виждаме смисъла на всичко, което сме изтърпели, за да продължим да живеем по един нормален начин. Ние знаем, че саможертвата е направена и не е необходимо всички ние да бъдем жертви, казва д-р Кръстева.

„Аз съм лекар, който лекува злокачествени заболявания, и това, което виждам след една година е, че действително ранната диагностика на раковите заболявания се забави. А бяхме постигнали големи успехи,” посочи д-р Кръстева.

„Но в този ден – заради вярата, заради прераждането, заради позитивното, ако предишната година е била символът на съперничеството, на гнева, на злото, всички виждаме, че започваме да утвърждаваме позитивните неща. В това символично възкръсване, каквото е Великден, ние действително се обръщаме към вярата. Смирението е нещо, което изпитахме и разбрахме, че не трябва да има просто търпимост и примиримост, а трябва да сме благодарни, да вярваме, да сме целеустремени и всъщност – да се обичаме.”

Цялото интервю слушайте в аудиото: