Сумата, която се отделя годишно за здраве на глава от население в България, е най-малка в целия Европейски съюз. Би трябвало всички да се обединят върху поетапно увеличение на процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здраве, като в следващите 5 години той да достигне до 8%.
Това обяви пред Дарик председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
В рамките на кампанията „Заедно за повече здраве,” която отправя послания за повече инвестиции и иновации в здравеопазването, д-р Маджаров изтъкна, че за него думата реформа не трябва повече да се използва, тъй като употребата й в последно време се асоциира с хора, които не знаят всъщност какво могат да променят.
Нуждата от устойчива и ефикасна здравна система, ориентирана към здравето и конкретните здравни нужди на отделния човек провокира създаването на инициативата “Заедно за повече здраве”. В нея се включват три организации - Български лекарски съюз, Съюзът на фармацевтите и Асоциацията на научноизследователските дружества в лекарствената индустрия.
„Ние сме и най-бедната държава. Това означава, че на глава от населението сумата, която се отделя годишно за здравеопазване, е най-малка в целия Европейски съюз. Няма как да очакваме, че ще се получат добри резултати, особено на фона на навлизащите с всяка изминала година нови технологии и методи – това не може да се получи със сегашния процент, който се заделя от брутния вътрешен продукт. Затова би трябвало всички да се обединят върху постепенно достигане на тези 8 процента в следващите 5 години.”
По думите му без промяна и без ускорено развитие на сектора практически нямаме шанс вече, защото дори и лекари и сестри няма да имаме след четири-пет години.
Да се намали доплащането на лекарства за възрастните и хронично болните
Д-р Маджаров допълни, че част от тези пари трябва да се заделят за намаляване на процента, който пациентите с хронични заболявания и пенсионерите заплащат за лекарствата в аптеките. По думите му в момента те плащат между 50 и 150 лева за лекарства и ако те не могат да си купят медикаментите, те практически не могат да се лекуват.
"Ние им обясняваме, че имат безплатен общопрактикуващ лекар, освободили сме го от такса, но когато се наложи да се лекува с лекарства или да постъпи в болница, му се налага да заплаща. Това е честно, затова трябва да се върви постепенно към 100 процента реимбурсация на лекарства, както и да се регламентират доплащанията в болници и кабинети," допълни Маджаров.
Според него парадоксът е в това, че в България се отрича, че има доплащане. "Твърди се публично, че всичко е безплатно, но всички знаем, че това не е вярно. И е дошло време там, където е регламентирано доплащането при лекарствените средства, то да се намали. А там, където има доплащане в болниците, то да бъде регламентирано, а не скрито", обясни председателят на БЛС.
По думите му е много по-добре политическата класа да признае, че с парите, които имаме можем да си позволим това и ако някъде се налага някой да получи по-добра услуга, той има право да си доплати и тази услуга не е безплатна. Така всеки ще си направи своя план.
Абсолютно закъсняхме с мерките за профилактика в България, призна д-р Маджаров и допълни, че ако само с няколко лева се увеличи на глава от населението сумата, която се отделя за профилактика, с около 30 на сто се намаляват вторичните посещения в болниците. Нужно е да се изтика профилактиката и първичната помощ на преден план, подчерта той.
Коронавирусът доказал нуждата от райониране в здравеопазването
Според него здравеопазването като цяло се е справило и реагирало добре на стрес-теста, пред който коронавирусът изправи системата. Макар че първите няколко месеца е било в лек шок, особено в тези райони, които са отдалечени и които по-принцип имат проблеми в оказването на медицинска помощ.
„Коронавирусът още повече подчерта това, което всички знаехме и за което сега категорично настояваме – райониране и регионален поглед върху здравеопазването", коментира председателят на БЛС.
По думите му няма едно решение, няма магическо решение – в някои региони като София, Пловдив, Варна и Бургас проблемите са едни. В други райони, отдалечените и с по-малко население, системата показала, че дори и най-малкия стрес, ако държавата не помага, води до дисбаланс“.
„Иска ми се да съм оптимист, че следващия парламент ще постигне надпартиен консенсус, защото проблемите в България в здравеопазването са толкова назрели, че няма време повече за политически заигравки. Със сигурност трябва да има обединение около няколко неща, които са с дългосрочен хоризонт от минимум 10 години“, коментира на въпрос д-р Иван Маджаров.
Чуйте цялото интервю на Йовка Йовчева с д-р Иван Маджаров.