Почти една трета от българите смятат, че данните за броя заболели от коронавирус са преувеличени. Според 56 на сто са преувеличени данните за смъртността в България. В ефира на Дарик социалният психолог доц. Николай Димитров цитира част от все още неогласено проучване, коментирайки скептицизма на българите към ваксините. Според него съмненията в обществото са плод изобщо на недоверието към политиците и институциите.

Лоша комуникация и лош диалог между власт и общество е едно от обясненията за недоверието на българите към ваксините, смята доц. Николай Димитров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ.

Той се позова на изследване, по което работи в момента, показващо, че масово българите не могат да отличат убедително фалшивите от истинските новини за коронавируса. Макар че разпознават конспиративните теории.

„Например, като „точни“ определят данните за заболеваемостта в България само 14 процента. Докато 30% ги смятат за преувеличени, а други 11 на сто ги смятат даже за „силно преувеличени“. Тези колебания смятам, не са плод на нищо друго, освен на недоверие изобщо, включително към системата и политиците“, коментира доц. Димитров.

И допълни, че от отговорилите 30 процента смятат данните за смъртността за точни, останалите 70 процента се колебаят в двете крайности, като общо 56% ги определят като „преувеличени“ или дори „силно преувеличени“.

По отношение на медиите доц. Димитров коментира, че хората ги възприемат не като част от решението, а напротив като част от проблема.

„Една четвърт от участвалите смятат, че медиите отразяват новините за корона-кризата „силно преувеличено“, 54 на сто смятат, че отразяването е „преувеличено“, само 14% смятат, че е обективно“, посочи още психологът.

Като слабост той посочи липсата на достатъчна експертиза в родните медии, които не са отделили достатъчно внимание на задълбочените научни публикации по темата коронавирус.

„Всяка една уважаваща себе си редакция на Запад има своите репортери и редактори, които следят какво се случва в науката, така както тук има съдебни репортери, културни, спортни репортери. У нас обаче такива няма“, отбеляза доц. Николай Димитров.

А иначе отношението към вируса и ваксините според него са плод изобщо на недоверието към политиците и институциите.

"Другото идва от хаоса и от разнопосочните сигнали, които идват от властта. Много често дори ако щете от невчесаните мисли на хора, на които принципно уж трябва да вярваме. Самият министър-председател не винаги вярва на щаба си, оттам насетне какво остава на обикновения човек?!?", смята психологът. 

Учителите не са нещо различно от коя да е друга група в обществото, но можеше с тях да започне една неслучила се комуникационна кампания, коментира още преподавателят по социална психология по повод желанието на едва една пета от учителите в страната да се ваксинират.

„През цялото време се говори как те са най-уязвими и най-застрашен. И в същото време  никой не се сети, че колкото и учителската професия отдавна не е с този престиж, който е имала през годините, те са все пак едни своеобразни инфлуенсъри. Те формират общественото мнение, дори през децата, през учениците и родителите. Те трябваше да бъдат част от една възможна, но несъстояла се за съжаление комуникационна кампания“, каза още доц. Димитров.

Чуйте част от коментара му, слушайте и целия разговор с Николай Димитров в предаването на Дарик „Реактивно“.