Продължаваме да ви запознаваме с членовете на тазгодишното жури на проекта "40 до 40". В днешното издание на "Кой говори?" ни гостува Гергана Паси.

Надявам се сега с Гергана Паси в качеството й на член на журито на Проекта "40 до 40", да внесем малко оптимизъм в ефира.

Здравейте и добре дошли, г-жо Паси!

Гергана Паси: Здравейте, благодаря за поканата!

Чухте и Вие финала, не беше много оптимистичен. Говорихме си за Европа за това, че Европа вече е различна, за бежанската криза и за голямото изпитание, пред което сме изправени. Няма как да не направим преход с Вас. Вие сте един от малкото компетентни хора в тази държава, които могат да кажат и за България, като част от Европа какво се случва според Вас?

Гергана Паси: Случва се нещо, на което може би ще ставаме свидетели все по-често, по ред причини. Част от тях, независещи от нас, част от тях – плод на закономерни световни развития. Хората все повече ще мигрират и ще се движат и това е явление, за което целият свят трябва да се подготвя. Разбира се, в случая говорим за една много интензивна миграция, най-вече в резултат на война, която е в продължение на години. И да, почти няма държава, която да е наистина подготвена с политика, с конкретни действия, с предварително планиране за цялата бежанска вълна, която ни залива. В същият момент обаче, да се оправдаваме с това, е абсолютно недалновидно и искрено се надявам, че правителствата, в частност нашето, ще мислят изпреварващо напред, за да не се окажем изненадани от последващи проблеми. Всъщност, приемането на бежанци е една малка, начална част, от една много сложна верига от проблеми.

По-сложното е интеграцията на тези хора.

Гергана Паси: Точно така. Интеграцията е ключовият момент, защото всички ние сега, гледайки тези ужасяващи кадри, на които няма родител, който да не реагира си казваме, че не може хора, бягащи от война с деца на рамене, да бъдат оставени пред която и да е жива или друга ограда. Но след това, големият въпрос всъщност, който изисква политика, е как интегрираме тези хора.  Как ги правим пълнокръвни членове на световното общество, без да ги превръщаме в криминогенен фактор, без да ги оставяме необразовани, без да ги оставяме капсулирани. И тук вече правя връзка с темата, за която сте ме поканили. Аз съм убедена, че когато говорим за новото поколение хора-предприемачи, интернет, софтуерни инженери. Сигурна съм, че тази общност мисли за решения по темата, които ще позволят една по-лесна и бърза интеграция.

Затова "40 до 40" е любимият ми проект, защото мисля, че по този начин продаваме надежда на хората. Как да задържим обаче тези хора? До 40 години, около 40 души, които обаче са много повече. Как да ги задържим в България?

Гергана Паси: Простият отговор е, като направим България по-привлекателно място, по-добра среда за живот, за развитие на бизнесите и за образование. Сложният отговор е – много трудно. Защото, всъщност и по предишната ви тема, голяма част от политическия проблем, как да разграничим наистина нуждаещите се, бягащи да се спасят от война бежанци, от чисто икономическите емигранти, е валидна и по този въпрос. Ако някъде има по-добри условия за бизнес, за образование, за изграждане на семейство и т.н., кой може да спре тези хора? Кой може да спре нашите деца да търсят и да си купят, както казвате, надежда. Аз много вярвам, че всеки един, като активен гражданин, политик, бизнесмен, учител и т.н., трябва да мисли как да направим нашата си къща далеч по-подредена и по-приятна за живот. Връщам се на "40 до 40" и много благодаря на Дарик радио, че за трета поредна година ми гласува доверие, да съм част от това жури. Защото то е въпрос, даже не толкова за надежда, а за представяне на конкретни добри примери, които искаме да даваме на себе си.

Разкажете ни за тях, моля Ви. Кои са хората, които Вие номинирахте или истории на хора, които искате да споделите?

Гергана Паси: Аз, първо дълбоко съжалявам, че само до 40 години се класират в тази група от хора, наистина променящи средата. Но въпреки това, за мое голямо учудване, трета поредна година все още има наплив от кандидатури. Ние още не сме обсъждали самите кандидатури, защото си има процедура, включително и период за тяхното събиране. Но преди три години си спомням, че с лекота събрах много хора които вярвах, че трябва да бъдат показани и да се разкаже за това, което правят. Да се дадат, ако щете, за пример на всички нас. Тогава си мислех, че съм се изчерпала с предложенията си. Втората година, наистина беше малко по-голямо усилие на намерим нови попълнения. Тази година ми се струва доста лесно, което означава, че продуцирането на такива свежи хора около нас, се случва и ние ги имаме. Аз лично за себе си го констатирам и лично аз препоръчвам няколко човека. С част от тях съм работила, за други много съм чувала и знам, с какво се занимават. Единият е Димитър Димитров – едно младо момче, което е програмист, но и забележителен човек, с много силна гражданска позиция. Всъщност, ако нещо ме възхищава у всички тези хора, които предлагам и в много голяма степен това е профилът на младите хора до 40 години, които разглеждаме в нашето жури, то е че всички те не стоят отстрани, гледайки и оплаквайки се колко зле са нещата при нас. А запретват ръкави и казват „ОК, моите умения са тези и тези... Аз смятам, че според тях мога така да допринеса, имам толкова свободно време и  мога да го отделя за тази или за друга кауза.“. Това ме впечатлява, защото първо те не търсят чисто маркетинговото изражение на това, което правят. За тях, че ще се появят в медиите не носи абсолютно никаква стойност и  Митко е такъв човек. Той никога не пожела да получи възнаграждение за това, което прави и никога не търсеше медийна изява. Освен, че програмира като занятия, той посвещава  част от времето си да промотира в седмицата на You Call, това е нещо, което се прави във всички държави-членки на ЕС. Една седмица, в която се случват страшно много на брой събития за програмисти. Той стана посланик и организатор на част от тези събития и реши, с подкрепата на Дигиталната национална коалиция, по един много приятен начин, да интегрира и жените в този процес. Обща истина е, че жените като цяло са малко по-предпазливи, когато навлизат в компютърния свят, в света на програмирането и с него вече трета поредна година правим Rails girls това е един workshop, напълно безплатен, в който в една зала, в рамките на уикент събираме едни много симпатични девойки, без значение от възрастта им. Имали сме 15 годишна, имали сме и 70 годишна жена. Те решават, че това са умения, които искат да придобият и идват, и отделят ден и половина, в които пък едни много симпатични ментори, абсолютно безвъзмездно ги тренират и им показват как да задвижат робот, как да програмират. Разбира се, това на съвсем базисни умения.

Димитър Димитров е първият човек, номиниран от Вас.

Гергана Паси: Точно така. Аз се извинявам, че тези които номинирам са свързани с интернет икономиката. Самата аз, като посланик на новите технологии много работя с тази общност и за това се надявам никого да не учудвам, защото точно тези хора са ми пред очите.

Има много и от образованието номинирани и от неправителствения сектор, така че ще има баланс, разбира се.

Гергана Паси: Вторият човек е Антон Стойчев, в случая като представител на „Общество БГ“. Със сигурност, голяма част от младите, активни хора в България го познават, защото той е програмист и дизайнер. Занимава се с различни форми на общественополезна дейност. Obshtestvo.bg е един сбор на точно такива хора, които правят обществено значими проекти. Например, техен проект е портала за отворени данни на българското правителство, който те направиха съвсем безвъзмездно и за който, наскоро вицепремиера Румяна Бъчварова получи много висока оценка. Лично мен много ме впечатлява тази история, защото Антон почти две години живее само на спестявания и работи за каузите на Obshtestvo.bg.

Защо го прави?

Гергана Паси: Защото се чувства призван да го прави. Голяма част от тези хора го чувстват като лична кауза, лична мисия. Затова казвам, че те са доста по-различни, но смятам, че все повече те ще доминират в пейзажа на младите хора на световно ниво. Това не се случва само в България, а се случва на много места. Това е нещо, което донесе интернет икономиката. Тези хора общуват свободно, те разбират колко технологиите могат да ни дадат реални удобства в днешно време. И се възползват от това, но не персонално за себе си единствено, ами казват „Добре де, как мога да променя средата около себе си? Как мога да направя така, че трамваите да идват навреме? Как мога да направя така, че да знам моят кмет или еди кой си министър какво прави?“. И те всъщност неусетно довеждат до много по-голяма прозрачност.

Досега те бяха невидими. Започват да стават все по-видими, защото улесняват живота ни, наистина по някакъв начин.

Гергана Паси: Това е големият смисъл на технологиите. Те остават на първо ниво невидими, но те наистина правят живота ни много по-удобен. И като се замисли човек, колко много неща, без които сме живели преди десет години, днес просто не можем да си представим живота без тях. Те минават точно през технологиите. Вземете например таксиметровата компания Uber и начина, по който уповавайки се на интуицията на потребителя, на неговия интерес, на неговото удобство, една интернет платформа прави такситата много по-приятни. В тях не се пуши, не ви говорят за политика или да ви обиждат, да ви говорят на „ти“, в по-голяма част от случая.И просто си прекарваш приятно на добра цена, през технологиите.

Казахте ни вече две ваши номинации, г-жо Паси, имате ли друга ?

Гергана Паси: Друго мое предложение е за Теодор Панайотов. Той е основател на един много интересен и прагматичен предприемач, казва се “IT инструктор“. Всъщност целта на Теодор, тя е почти като на Европейския съюз, да направи единен пазар на професионални IT обучения. В неговата платформа може да видите IT обучители от целия свят и може да се използва, той самият има клиенти в над 25 държави включително и мултинационални компании. Това само по себе си е една предприемчивост от Теодор, но паралелно с това той се включва и в много чисто образователни инициативи. Той е един от малкото българи, завършили Singularity University и се опитва да прехвърля know-how-то и опита от този университет и в България. Той е един от малкото експерти по така наречените „експоненциални организации“. Представете си Facebook, Google и т.н., малка компания, създадена нерядко в гараж, която толкова експоненциално се развива, че ние просто вече не можем да живеем без тях. Позволих си да навляза в конкретика, може и по този начин да насърчим всеки един, който ни слуша, да помисли за хората около себе си, които наистина променят средата чрез собствените си умения и да ги препоръча на журито.

Да, наистина вдъхновяващи неща казахте Вие. А аз трябва да припомня, че всеки може да номинира до 20-ти септември darikradio.bg , защото наистина е време да намерим следващите 40 такива вдъхновяващи лидери. Простете песимизма ми, но мислите ли, че много хора българи, познават такива хора?

Гергана Паси: Сигурна съм, че най-малко активните хора, хората, които учат в университет и хората, които ги интересува не просто как се чувстват у дома, а как се чувстват на улицата, какви публични услуги използват, които се изнервят, защо администрацията ни е в полузаспало състояние и искат да допринесат. Сигурно те виждат. Самите те могат да са активни. Аз не виждам проблем в автономинацията също, ако някой смята, че прави важни неща, за които не сме чували. Би били много ценно, защото лично аз, разбира се номинирах, тези светли 40 примери е много симпатично занимание. Аз лично с удоволствие посвещавам част от времето си, но още по-важно е образът и профилът, за който се говори, защото в момента могат да ни слушат и млади хора, които да припознаят някои неща от тези, за които говорим като собствена форма на профилиране, като собствено занимание и  да тръгнат и те в тази посока.

Бързам да отворя темата за нещо, което Дигиталната национална коалиция подкрепя и за което много малко се говори в България. Ако то се случи като успех, аз с удоволствие бих номинирала директорката на това училище за следващото ни издание и това е всъщност една инициатива, която се поема от 32-ро училище в София, „Свети Климент Охридски“ и  от неговия Директор, г-жа Нели Костова. В България през ноември да се проведе инициатива, която ще даде възможности България ще дойдат учители от над 44 държави, основно от Азия. Представете си Сингапур, Малайзия, Индонезия и те ще представят най-нови практики в областта на обучението, програмирането в образователния процес. Представете си един директор, който така или иначе е буквално заринат от бюрокрация, да реши да си сложи главата в торбата, да трябва да се нагърби с намирането на 50% от финансирането, да събере тези учители и да даде това знание на своите учители.

Браво! Това е мислене с мащаб. За това говорим през цялото време.

Гергана Паси: И има такива учители и директори, много е ценно за тях да се говори.

 

Бързо изтече времето, Гергана Паси, благодаря за този разговор! Сложихме с Вас оптимистичния финал на предаването.