Парламентът прие информацията на БТА да не бъде заключена с пароли.

Досега само платилите абонамент имаха право да четат новините на националната информационна агенция на България. Без нито един глас на депутат против това ще се промени до една година – време, необходимо за инвестиции в техника и хора.

Това решение е само първата стъпка към промяна, която не само България, а и целият свят трябва да направи – да освободи истината.

Защото лъжата шества свободно. Социални мрежи и безплатни „новинарски“ сайтове заливат с лъжи. Всеки, който поиска да прави някаква лъжлива пропаганда, може безпрепятствено да ги използва.

Истината е платена. И става все по-скъпа.

Лъжите лежат на повърхността на истината като зехтин върху вода“ – както казва Хенрих Сенкевич.

Затова решението българската държава да вложи средства в осигуряването на истинска информация трябва да бъде последвано от устойчив модел за финансиране и на националните обществени радио и телевизия. Защото БТА, БНТ и БНР са единствените медии, които по Конституция са задължени да гарантират получаването на информация – обещано всекиму в България също в нарочен конституционен текст.

Срещу държавното финансиране на обществени медии има три сериозни аргумента.

Първо – дали не се изкривява конкуренцията.

Но миналата седмица по повод опитите на правителството на Словения да ограничи бюджета на националната информационна агенция на страната, Европейската комисия категорично заяви, че това не може да се оправдае с европейските правила за държавните помощи, защото обществените медии и телеграфните агенции предоставят услуги в обществен интерес.

Мисленето за разпространението на истинната информация като обществен интерес, а не като пазар, е единственото възможно противодействие на фалшивите новини.

Затова Европейският съюз правилно обещава още тази година да приеме правила за финансирането на медии, които осигуряват разпространението на истинските новини.

И тези правила трябва да се отнасят и за частните медии. Защото не само формата на собствеността, а и съдържанието трябва да бъде критерий за отпускането на европейски и държавни пари за медии.

И тук идва вторият аргумент срещу държавните пари за медии – дали това не прави медиите зависими. 

Мисленето, че финансирането от общия бюджет на всички в една държава прави всекиго зависим, обезсмисля изобщо общия живот на обществата. Това значи, че няма независими съдилища – не може да се вярва нито на Конституционния съд, нито на съдиите от районните до върховните съдилища. Това значи, че няма независим финансов одит на Сметната палата. Нито има независими каквито и да е комисии и агенции.

Противодействието на такъв нихилистичен поглед е в правила, които предпазват финансираните от държавните пари институции и организации от намеса в дейността им. Тези правила в медиите са с достатъчно здрави традиции, описани в редакционни статути и етични кодекси на много места по света.

Третият аргумент срещу държавните пари за медии – дали не е по-добре парите да дойдат от по-добре защитени авторски права.

Тази политика на защита на продажбата на информация опитват да следват все още информационни агенции със световно покритие, създавани през последните два века най-често като кооперативи отначало на вестници, а по-късно на радиа и телевизии. Те още държат пароли като ключ към новините си и настояват за законови защити на новинарското съдържание.

Но и новата директива на Европейския съюз от 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар изрично изключва фактите от защита на авторско право, а основната дейност на агенциите е да разпространяват информация именно за факти с възможно най-малко творческа намеса – в авторското право обект на закрила са именно произведения, които са резултат на творческа дейност.

Настояването новините да бъдат защитени с авторски права и забранено разпространяването им без да бъде платено на източника им е нелепо. Защото винаги по-големият интерес ще остава това всеки да получи навреме истинска информация пред интереса на някого да бъде платено за нея. Иначе излиза, че новина на БТА или Дарик радио за земетресение на място, където само агенцията или радиото има кореспондент, никой няма да има право да предаде без да плати.

Именно този баланс между материални и нематериални ценности в съвременния свят е нарушаван често заради тежестта на парите от едната страна на везните.

Но достъпът до информация, образование и култура има далеч по-голямо измерение от паричното, защото не притежанието, а познанието прави човека щастлив.

Невежият е винаги нещастен. И прави грешни избори.

А свободен е този, който може да направи избор като знае истината. 

Казал го е още Свети Евангелист Йоан:

Истината ще ви направи свободни.