Болниците се пълнят, защото изолираните вкъщи с коронавирус са лишени от лечение. Те не могат да преценят сами обективно състоянието си. И или хукват към болница без да има нужда, или пропускат ценни часове и дори дни без да отидат навреме в болница. А болните, които не са диагностицирани с Ковид-19, се паникьосват при всеки симптом и отиват да се преглеждат и да се изследват и така заразяват други хора с всякакви вируси.

Доболнична помощ срещу Ковид-19 всъщност няма. Въпреки наличието на 4200 лични лекари.

 Доказано болният с леки симптоми или болният със симптоми, които може и да не са от коронавируса, разчита на лечение само по телефона или на самолечение по интернет.  

 Вместо да се занимават с писане на нова Конституция в името на собственото си оцеляване във властта, управляващите е време най-сетне да започнат да управляват в името на оцеляването на гражданите. А това включва и болните да бъдат преглеждани вкъщи вместо да се тълпят и взаимно заразяват в болници, лаборатории и диагностични-консултативни центрове в паническо търсене на помощ при всеки симптом за зараза с коронавирус.

 Първо, властимащите трябва незабавно да махнат задължителната карантина за здрав лекар, контактувал със заразен с коронавирус.

 Защото сега – ако посети и прегледа пациент с коронавирус – личният лекар се карантинира за 10 дни като контактен със заразен.

 Второ, властимащите трябва да осигурят тестове на личните лекари.

 Защото сега даже да рискува и прегледа пациент у дома, личният лекар не разполага с тест, с който да се ориентира дали е възможно да става дума за заразен с коронавирус.

 А идеите от онзи ден да има безплатни тестове за хора с поне пет симптома са комични, защото излиза, че болният може да има 40 градуса телесна температура, да кашля сухо непрестанно, да има диария и едва да диша, но – ако не е загубил обоняние – да не му стига един симптом, за да получи от личния лекар безплатен тест. Но пък – ако се осъществят идеите на властта от вчера – на абсолютно здрав зрител без нито един симптом на входа на всеки театър ще му бъде правен безплатен тест и при положителен резултат няма да бъде допускан на представлението, въпреки че според производителите тестът може да е грешен в един от три-четири случая. А всъщност тестовете, които се готвят да дават на театрите за тестване на безсимптомните зрители, властимащите трябва да ги дадат на личните лекари, които и вчера поискаха да бъдат използвани за всеки болен дори само с два симптома.

 Министрите на здравеопазването и на културата пък трябва да се разберат дали хората без симптоми не трябва да си правят тестове, както иска здравният министър или, напротив, на всеки театрален зрител без симптоми задължително трябва да се правят тестове, както иска културният министър. А двамата заедно трябва да идат да питат правосъдния министър дали Конституцията и международните норми, приети от България, позволяват насилствено изследване за заболяване на хора, които не искат да бъдат тествани, и дали се спазва същата тази Конституция и международни норми като не се осигурява възможност за тестване на хора, които са плащали здравни осигуровки и искат да бъдат тествани след като имат симптоми за зараза с коронавирус.

 Трето, властимащите трябва да осигурят защита на личните лекари, за да преглеждат у дома заразени хора.

 Защото сега личните лекари не получават системно безплатно маски, облекла и дезинфектанти и всичко си купуват сами (ако не се брои някоя подхвърлена случайно маска).

 Четвърто, властимащите трябва да осигурят на всеки личен лекар елементарни, но ефективни средства за следене на състоянието на болните от Ковид-19, които се лекуват у дома.

Защото всеки личен лекар отдавна трябваше да е получил пулсоксиметър, с който обективно да проследява дали болен от Ковид-19 на домашно лечение се влошава вместо болният да трябва да ходи до някой триажен фургон пред болница, за да бъде установено дали има дихателен проблем или се е паникьосал от слушане на ужасии за Ковид-19. Впрочем тази работа с елементарно всекидневно проследяване на болните у дома с осигурени от държавата пулсоксиметри, термометри за телесна температура и апарати за кръвно налягане може да се върши и от студенти по медицина, които отдавна трябваше да са организирани от управляващите в помощ на личните лекари. Иначе добрата идея държавата да използва и без това празните хотели за изолиране на болни, които нямат големи жилища, за да се отделят от близките си, не би имала смисъл, ако изолираните в хотели болни няма кой да ги преглежда и лекува без да се налага и те да идат в болница.

 Пето, властимащите трябва да организират транспортирането на личните лекари до болните у дома.

Защото е нелепо линейки с висококвалифицирани лекари и скъпа апаратура да бъдат разкарвани от изпаднали в паника болни, които няма кому да се обадят, за да бъдат прегледани.

Трябва да бъде възстановена някогашната неотложна помощ в поликлиниките. А с европарите за справяне с коронавируса може да се осигурят и коли и бензин за личните лекари преди да се планира купуването на нови влакове. Общините в големите градове пък могат да дадат малък принос като колите на лекарите бъдат освободени от плащане на такси за паркиране.

 Шесто, властимащите трябва да плащат на личните лекари за всеки домашен преглед след включването им на първа линия срещу Ковид-19.

Защото допълнителните възнаграждения не трябва да бъдат на калпак, както на управляващите им е най-лесно, а да зависят от броя и оказаната помощ при домашните посещения. Особено, ако в бюджета за следващата година заплатата за медицинска сестра наистина остане 900 лева и за лекар 1150 лева на фона на 1450 лева начална заплата за пълен работен ден в София на касиер-продавач във верига магазини за храни.

Седмо, властимащите трябва най-сетне да напишат правилата за командироване на специалисти от доболничната помощ в различни райони или в болници в същия район или друг район, където има недостиг на съответните лекари.  

Защото поне това можеше вече отдавна да е нормативно уредено вместо да се реди нова Конституция.

Осмо, властимащите трябва да планират достатъчно от извънредните европейски пари да бъдат инвестирани в електронно здравеопазване.

Защото управляващите в друга държава сигурно биха мислили за инвестиции в телемедицина за пълноценно диагностициране и лечение от разстояние, но в България засега стига болните да спрат да висят и съответно заразяват не само с коронавируси пред кабинетите на личните си лекари, за да получат на хартия рецепта или болничен, които могат да бъдат издавани електронно.

 Девето, властимащите трябва спешно да осигурят на личните лекари кратки квалификационни курсове конкретно в областта на вирусите и епидемиите и най-вече последните, свързани с коронавирусите. Именно лекарите от доболничната помощ трябва да са първите запознати и прилагащи единния протокол за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция, който здравният министър в четвъртък обяви, че най-сетне е разработен от болниците с най-голям опит в лечението на Ковид-19.

Защото с политиката си държавата у нас направи всичко възможно да превърне извънболничните лекари в писарушки, потънали в бумаги за разпределяне на направления и болнични вместо непрекъснато да ги усъвършенства в медицинските познания.

Десетото, от което зависи извънболничните лекари да се изправят срещу Ковид-19, вече не зависи от държавата.

Защото личните лекари трябва да поискат да застанат до колегите си от болниците, които получават благодарност и възхищение за самоотвержеността си през месеците на кризата с коронавируса. Едни от лекарите извън болниците трябва да преодолеят страх, други – меркантилност, трети – леност, четвърти – високомерност. Понеже системата за доболнична помощ, която изгради България, за съжаление, накара способни лекари да забравят какви са били когато са избирали медицината за свое призвание.

А има много тъжни примери какво става когато забравиш призванието, дадено ти от Господ …

Стига да си спомним за Николо Паганини, чиято знаменита Ла Кампанела свириха онзи ден цигуларят Светлин Русев и Софийската филхармония в зала България … След години грандиозни концерти из цяла Европа Паганини, понатрупал – освен слава – и добри пари, решил да замени цигулката с бизнес и отворил казино в Париж. Бързо фалирал така, че се наложило да си продаде даже музикалните инструменти, а само преждевременната смърт от заразна болест го спасила от позора да лежи в затвор за дългове …

Затова човек никога не трябва да залага призванието си сякаш животът му е казино … Защото когато знае смисъла на своя живот цигуларят – както правят българските музиканти в зала България – ще продължава да свири на своята публика без да се бои от никой вирус … А лекарят ще се изправя срещу всеки вирус навсякъде – и в болницата, и извън нея …

Затова е време извънболничните лекари също активно да се изправят срещу Ковид-19!