В следващите минути ще ви разкажем как турският султан Мурад бил принуден да изпълни желание на войводата Калифер, и не само да го изпълни, но и да го гарантира с ферман. Така било основано родното място на българския революционер Христо Ботев.
Тази легенда достигна до мен, а сега и до вас, благодарение на някогашния уредник на къщата-музей „Добри Войников” в Шумен – Кина Бойчева. В своята книга, озаглавена „Въглени”, тя събира легенди и предания, публикувани в редактирания от Войников вестник „Дунавска зора”. Така имаме възможност да чуем тайнствената история за основаването на Калофер.
Ще започнем с въведение за главните герои в легендата „Въглени”. Неин разказвач е 16-годишната Буяна, голямата дъщеря на овчаря Делян и неговата жена, наследничка на болярски род Румена. Еньовден и гората срещат Буяна с другия главен герой – Калифер войвода. Така се ражда ново село в Стара планина, близо до Сопот – село, което не плаща данък на султана и през него не минава турчин, въоръжен или на кон.
Историята започва с пристигането на тугинци или чужденци в селото на Буяна – Сопот. По заръка на майката Румена момичето облякло най-хубавите си дрехи и сложило най-красивите гиздила, за да срещне господари, дошли чак от Италия. Хората в селото говорели, че войводата на тази дружина не допуска неверници в селото, а негов знаменосец е братът на Буяна – Радан.
Момичето и войводата се срещнали на Еньовден, докато Буяна беряла билки в гората, оставила пръстена от баба си в менчето за наричане. Тя видяла мъж, голям, силен, свъсил вежди, навел глава, а очите му - черни като въглени.
„Стой!, казал той – Що дириш в тоя пущинак?, а тя се дръпнала и заплашила да потърси самия войвода Калифер. Със смеха си войводата зачарил момичето, после го извел на пътя да се върне при останалите девойки. Пуснал в шепата й златен пръстен, а тя се чудила – за залог или за нишан е това.
Малко по-късно пръстенът на Буяна, пуснат в менчето, показал – тя ще се омъжи за разбойник.
Няколко дни след Еньовден в къщата на овчаря и болярската наследничка си дошъл големият им син Радан. А с него довел и Калифер войвода. Горянинът докоснал ръката на Буяна и потърсил пръстена, който й е дал. Пръстенът бил скрит в иконостаса, а момичето се страхувало какво ще кажат нейните родители. Прибрал се бащата и тримата мъже седнали да вечерят. Тогава Калифер войвода разкрил, че султан Мурад поискал да се сговори с него, за да спре да избива войската му. Обещал да изпълни всяко негово желание. Войводата поискал да бъде потвърдено със султански ферман желанието му да засели село, където иска, да не плаща на султана и през селото да не минава турчин с оръжие или на кон. Ферманът бил издаден, но Калифер търсел съвет какво да прави.
Като съветник се явила майката на Буяна. Тя насърчила войводата да избере място за новото село, за да има подслон, да се ожени и да навъди челяд. Бащата обаче не вярвал в това. Не послушал и думите на Калифер, че от изтребването на неверници ползата е малка, а заселването на село означава за него да има правдини. Войводата се осмелил да поиска и ръката на Буяна, за да я заведе в новото село. Бащата отказал. Войводата настоявал, братът на Буяна помогнал, бащата склонил.
Освен за венчавката на Буяна и Калифер войвода, легендата разказва, че всички момци от дружината се венчали за сопотски моми. Потеглили към новото село, правено цяло лято от войводата и майстори от Филибето, и се качили нависоко, откъдето Калифер показал на Буяна тяхната къща.
Историята завършва с първата сутрин в новото село – Калифер събрал всички свои войскари и техните невести и им казал – тук ще живеем, като орачи, копачи, жрънкари и дървари, невести ще ласкаем, чеда ще отглеждаме. Да довършат това, що сме започнали.
Показал им и камък, а в камъка издялано следното:
„Това село заправи Калифер войвода със султански ферман в 1573-то лето и нарече го село Калофер.”