Идеята за това да има конкурс като "Мъж на годината" е още от първия момент, в който започва да излиза мъжкото списание "Клуб М" - 1990 година. В началото номинациите и класирането правили водещи журналисти от всички медии и интелектуалци, членуващи в "Клуба на Клуб М". През 2001 година регламентът е променен - от тогава номинациите дават журналисти, а мъжа на годината се избира чрез гласуване в интернет. Дарик притежава марката "Мъж на годината" от 2008 година. Тогава е създаден и официалният сайт на конкурса.
През 2011 година Дарик сформира Академия, която да определи номинираните за отличието. В нея са включени 18 журналисти от медията, председателства я изпълнителният й директор Радосвет Радев, а за почетен член беше поканен Христо Пеев - създател на списание "Клуб М".
Бърз поглед в листата на победителите показва, че в нея присъстват предимно политици и спортисти. Президентите Желю Желев и Петър Стоянов са печелили по два пъти конкурса, съответно 1990, 1992 и 1996, 1997. Държавният глава тогава Георги Първанов оглавява класацията през 2003.
Мъже на годината са били още експремиерите Филип Димитров (1991) и Иван Костов (1998), бившите кметове на София Стефан Софиянски (1995) и Бойко Борисов (2006). Борисов е награден и през 2002, но в качеството си на главен секретар на МВР. В тази поредица добавяме и кмета на Каварна Цонко Цонев -"Мъж на годината" през 2005. Той получава наградата не само заради доброто управление на общината, но и заради популяризирането на Каварна покрай многото рок концерти, които организира през онази година.
Ето ги и спортистите - заради знаменития си гол на "Парк де Пренс" през 1993 за "Мъж на годината" е избран Емил Костадинов. Христо Стоичков печели през 1994 г., не само заради присъдената му "Златна топка". Таню Киряков получава наградата през 2000 година, след като преди това е взел златото от игрите в Сидни. Гимнастикът Йордан Йовчев се разминава със златния медал от олимпиадата в Атина през 2004, но заради мъжкото си поведение след това става "Мъж на годината". Веселин Топалов също притежава тази награда. През 2005 година екипът на списание "Клуб М" взема безпрецедентното решение да награди и него(освен Цонко Цонев), въпреки че не е сред номинираните. Изключението е направено заради световното първенство по шахмат, което Топалов печели. При спортисти отиде титлата и през 2008, 2009 и 2010 година. Това са съответно волейболистът Пламен Константинов, футболистът Димитър Бербатов и волейболистът Матей Казийски.
Едва два пъти в историята на класацията, тя е била оглавявана от мъже, нямащи общо с политиката или спорта. Пожарникар № 1 Кирил Войнов става "Мъж на годината" през 1999 година, а шоуменът Слави Трифонов е отличен през 2001.
Спасителят от магистрала "Тракия" Стефан Стойчев пък бе определен за "Мъж на годината 2011". В цялата история на класацията той е първият непопулярен човек, който я оглавява, след като българите оцениха делото му - 29-годишният Стефан от Чирпан през лятото помогна на много хора да се измъкнат от катастрофиралия автобус на магистралата близо до Пловдив.
Петър Петров е "Мъж на годината 2012" - спасителят-механик от кораба "Коста Конкордия" спечели реномираната класация, която Дарик радио организира за пета поредна година. За да получат наградата на Петър Петров, от Варна специално дойдоха неговата съпруга Илияна и синът му Емил.
Още от първите години на конкурса съществува и правилото, че в него не могат да участват мъже, които два пъти са печелили наградата. Засега това са Желю Желев, Петър Стоянов и Бойко Борисов.
1993 е първата година от историята на конкурса, в която започват да се случват необичайни неща за организаторите му. Факт е първият прецедент - извън регламента на "Мъж на годината" се връчва отличието "Рицар на годината". Получава го Радой Ралин, който решава да дари луксозен автомобил - същият, който самият той е получил като награда за цялостен принос от Ку-Ку академията. "Рицар на годината" има и през 2001 година. За такъв е обявен кантонерът Никола Димитров, който намери огромна сума пари (3 милиона лева) на жп-релсите край Курило и ги предаде на полицията. През 2008 отличието получи Анатоли Александров, който спаси провадачка от горящ мазазин в Плевен.
През 2006 година в списание "Клуб М" стават свидетели на друг прецедент. Един от номинираните - главният прокурор Борис Велчев се отказва от участие в онлайн гласуването на конкурса. Прави го със следните аргументи: "Професията на магистрата налага някои допълнителни ограничения. Неведнъж и публично съм призовавал прокурорите за поведение, лишено от външна показност. Намирам, че авторитетът на прокуратурата, която представлявам, ще се определи от качеството на работата по делата, а не от популярността на главния прокурор".
Решението на Борис Велчев е уважено, но в този момент в редакцията на списанието се получава още едно писмо. Този път от другия номиниран - Станимир Стоилов, който по онова време е треньор на "Левски". Той също моли да бъде изваден от номинации, защото смята, че "има много личности с далеч по-значими и по-атрактивни постижения през годината, с уникален принос в обществено-политическото развитие на България, до които не може да застане един треньор по футбол".
Така третият номиниран Бойко Борисов бива обявен за "Мъж на годината". Оказва се, че той също има условия към организатори, които досега не са били поставяни от никой друг. Борисов, който по онова време е кмет на София, настоява да няма бляскава церемония и парите за нея да бъдат дарени. Той получава наградата си в сградата на Столична община, а неизразходваните за церемонията около 20 000 лева генералният спонсор "Диаджео България", дарява на Дома за ветерани на културата в столичния квартал "Захарна фабрика".
И още от историята...
Първият "Мъж на годината", който получава уникалната сабя, изработена от Васил Попов, президент на Първи частен ювелирен двор "Кесар", е Христо Стоичков (1994). От тогава всички победители притежават това хладно оръжие, върху което е гравирано името им. Стоманената сабя, придружена от сертификат за качество, е дълга 84 см и тежи 1300 грама. Заради поверие, съществуващо от години, всеки, който получава тази сабя трябва да я "откупи" срещу някаква сума пари. Вярва се, че така тя никога няма да застане между този, който я дава и този, който я взима.
Неизменна част от конкурса е и награда "Мис ТВ чар". За първи път тя се връчва през 1995 година. Най-чаровната дама в телевизионния ефир обикновено са избирали издателите и екипа на списание "Клуб М", а от 2008 година името на дамата се определя от екипа на Дарик. Ето и досегашните носителки: Вяра Анкова (1995, 1997), Милена Милотинова (1996), Радина Червенова (1998), Параскева Джукелова (1999), Миа Сантова (2000), Ани Салич (2001), Маргарита Ралчева (2002), Мира Добрева (2003), Венета Райкова (2004), Радост Драганова (2005), Виктория Петрова (2006), Лора Крумова (2008), Валентина Войкова и Лиляна Боянова (2009), Мартина Вачкова (2010), Миленита (2011), Евгения Марчева (2012).