Почти година след появата на новия смъртоносен коронавирус през тази седмица българските управляващи приеха и оповестиха публично два плана – Национален план за готовност при пандемия и Национален план за ваксиниране срещу Ковид-19.

Наистина, първият план е след дъжд качулка, защото вече е доста късно за готовност. А вторият план е още докато рибата е в морето, защото приета от света надеждна ваксина още няма.

Но все пак без никаква ирония правителството трябва да бъде поздравено, че най-после се готви да приложи системно управление на кризата с коронавируса. И не само на кризата с този вирус, а с всякакви причинители на масови зарази.

Ваксинацията срещу Covid-19 ще се извършва в няколко етапа (обновена)

В плана за готовност при пандемия е предвидено Министерският съвет да създаде Национален пандемичен комитет с представители на правителството и отговорните министерства плюс експерти, което е връщането към нормалното управление на  всяка здравна криза. Защото прехвърлянето на отговорността на щаб от лекари, както направи правителството през март, е всъщност безотговорност на политиците. А всъщност политически отговорният за надзора на заразните болести и противоепидемичните дейности по закон е назначаваният от премиера по предложение на здравния министър главен държавен здравен инспектор, който няма никаква необходимост да бъде командван в някакъв различен щаб от генерал – шеф на една болница. Ако премиер и здравен министър нямат доверие на главния държавен здравен инспектор, който е доктор по епидемиология, могат просто да го сменят с генерал – хирург, който да оперира епидемиите, но да запазят смисъла от институциите в България вместо непрекъснато да ги руинират с неформални центрове на власт.

„Как не ви е срам, бе! Как не ви e срам!“

Тази лоша практика за обрастване на кризата с щабове, за съжаление, беше продължена със създаването през тази седмица на още един подобен щаб – ваксинационен. А България си има Експертен консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката с председател здравния министър и заместник-председател главния държавен здравен инспектор плюс членове шестима водещи национални консултанти в различни медицински области. Този съвет от години си отговаря за ваксинирането в България, разработва и национална програма за профилактика на сезонен грип и – ако властимащите считат, че не му достига експертност точно за Ковид-19 – просто можеше да бъде разширен.

Все пак обявяването на план за ваксиниране срещу Ковид-19 през тази седмица нареди България до държавите, които се готвят правилно за очакваната ваксина.

И на този положителен фон остана наистина неразбираемо упорството на управляващите премиерът лично да не обясни плана пред парламента, от който сам потърси подкрепа с нарочно решение за закупуването на ваксините. Както неразбираем остана и отказът парламентът ясно да запише в решение, че ваксините ще са безплатни и доброволни. Защото – за съжаление – досегашното управление на кризата с коронавируса накара много българи вече да не вярват на властите, които до онзи ден им казваха, че трябва да ги е срам, ако се готвят да затваряне на редица бизнеси, а вчера същите тези власти най-безсрамно затвориха същите бизнеси, които трябваше да се срамуват даже при мисъл за затваряне.  

Премиерът Борисов: Готови сме за първите доставки на ваксини

Но наред с плана за ваксините, трябва подробен и публично оповестен оперативен план какво ще прави България, ако ваксините закъснеят, не проработят, действат краткотрайно, дадат опасни странични ефекти или не покрият модификации на вируса. Защото във всеки от тези случаи хората по света, включително и българите, трябва да се готвят за нови вълни на заразата.

Приетият през седмицата Национален план за готовност при пандемия всъщност предвижда именно създаването на оперативни планове. Но те трябва да са общоизвестни. Защото в момента никой от затворените бизнеси и ограничени хора не знае каква точно цел се преследва, за да отпаднат една, повече или всички мерки.

А без ясни различни сценарии на пандемията няма как да се поддържат планове за непрекъснатост на бизнеса, каквито на теория са предвидени в Националния план за готовност при пандемия. И няма как правителството да насърчи тези, които са в добро здравословно състояние, да продължат своите ежедневни занимания, доколкото това е възможно, както също пише в Националния план.

В този план пише още и колко е важно редовното осигуряване на своевременна, достоверна, актуална, вярна, конкретна и разбираема официална информация за обществото. И публично оповестените сценарии – без клетви „няма да затваряме“ малко преди да затворим – са важна част от информацията, от която обществото се нуждае.

Още следващата седмица очакваме правителството да изпълни новия си Национален план за готовност при пандемия и публично да осигури информация за всяка следваща фаза на пандемията и за подготвяните здравни, икономически и социални мерки, които предстои да бъдат предприети при различните сценарии на развитието й.

Защото обществото се нуждае – както пише в същия план – „информацията, разпространявана от всички източници, да бъде колкото е възможно по-последователна и непротиворечива, което прави задължително постоянното съгласуване между институциите на централно ниво и между институциите на централно и регионално ниво“. Ако бяха написали този план по-рано, сигурно нямаше почти година мерките непрекъснато да се сменят без никаква предвидимост и да си противоречат.   

А още по-добре щеше да бъде по-навреме да бяха създали оперативен комуникационно-информационния център, какъвто предвижда новият план. И този център да беше приемал и оценявал – както е предвидено в плана – информацията и взаимодействал със съответните структури на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия, за чието съществуване управляващите се сетиха почти година след появата на Ковид-19.  

Парламентът одобри участието на страната ни в споразуменията за покупка на ваксини

Впрочем още доста други работи, предвидени в онзиденшния Национален план за готовност при пандемия, щеше да е добре да се бяха случили по-навреме. Например:

·обучение на общопрактикуващите лекари за осигуряване на оптимално обслужване на заболелите в условията на пандемия и за провеждане на диагностична, лечебна, противоепидемична и профилактична работа в домашни условия;

·графици и схеми за извънболнично обслужване на населението при нараснал брой домашни посещения и намален брой на медицинския персонал поради отсъствие от работа по болест;

·планиране осигуряването на транспортни средства за извършване на домашни посещения или транспорт на пациенти;

·подготовка на фармацевтичната и аптечна мрежа за повишаване на търсенето на антибиотици, антипиретици и аналгетици, имуномодулатори и други терапевтични средства и за обслужване на голям брой болни;

·укрепване и подготвяне на лабораторната мрежа за обработване на голям брой клинични проби, които в случай на пандемия се изследват …

Както разбирате, Националният план за готовност при пандемия, приет от България почти година след появата на пандемията, съдържа наистина правилни и полезни решения, които можеха буквално да спасят човешки животи, ако планът го имаше навреме.

Изключението от добрите решения е едно – идеята за забрана в  медийното пространство да се допускат неоторизирани източници на информация по проблеми, свързани с хода на пандемията, което на практика би означавало недопускането на никакви дебати какви са правилните мерки срещу епидемията.  

Освен план за ваксиниране и план за посрещане на нова вълна от заразата, България спешно има нужда и от трети план – за изборите в условията на пандемия.

Трябва да се направи план за предизборната кампания, за работата на десетки хилядите членове на избирателните комисии и наблюдателите, за гласуването на карантинираните и контактните лица и т.н.

Защото коронавирусът не трябва да убие демокрацията. И пандемията не трябва да се превърне в оправдание за оставане на власт на никого повече от мандата му.

Съединените щати са пример, че избори в условия на пандемия могат да бъдат проведени. Но там демокрацията е стратегически план, а не импровизация. Докато у нас за плановете по-често се сещаме след импровизациите …

Макар че точно американец – Уди Алън – казва, че „ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за своите планове“ …

На българите, обаче, до тази седмица Бог – ако не е плакал заради безсилието ни – със сигурност поне не се е смял понеже ние планове срещу Ковид-19 нямахме …

Но сега вече имаме и на нашите планове Бог също може да се посмее …