30 години България е неизменно в първата тройка на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст, като и в момента оглавява тази печална класация. Това коментира в ефира на Дарик доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Заедно с доц. д-р Надежда Илиева, която е ръководител на секция „Икономическа и социална география“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, те са автори на огласено наскоро демографско изследване. То анализира Регионалните демографски дисбаланси в България.
Според прогнозите на учените в следващите 20 години населението на България ще намалее с една четвърт.
Свръхвисоката смъртност и липсата на младо активно население
Ниската раждаемост и застаряването на населението са една от причините за топящото се население на България. Учените напомнят обаче, че това са естествени демографски процеси по цял свят, докато в нашата страна проблем се оказват другите два фактора - свръхвисоката смъртност и липсата на младо население в активна възраст заради високата емиграция. Доц. д-р Надежда Илиева и доц. Георги Бърдаров коментираха темата в предаването „Кой говори“.
„Основният фактор е високата смъртност, която е обусловена от силно застарялото население на страната. Това застаряло население е резултат от ниската раждаемост и от високата емиграция, която не спира вече 30 години“, коментира доц. Илиева.
Георги Бърдаров посочи, че България е демографски парадокс, той като имаме една от най-ниската средна продължителност на живота в ЕС. Проблемът при нас е липсата на младото активно население – това е най-големият проблем и там се получава този вертикален демографски дисбаланс“, коментира той.
И двамата обвързаха средната продължителност на живота с качеството на здравните грижи. С тях е свързана и високата смъртност в България.
„За данните отпреди пандемията говорим – тогава още България беше на срамното първо място в Европа и на едно от първите места в целия свят по смъртност. И това е точно заради състоянието на здравната система и невъзможност за превенция на лечими заболявания, които в останалата част на развития свят се лекуват“, отбеляза Георги Бърдаров.
70 на сто от България - "демографска пустиня" след 20 години
Според учените една четвърт от територията на България вече влиза в категорията „демографска пустиня“ – това са територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв. метър. Въпреки благоприятните климатични условия у нас.
„Само след 20 години тези „демографски пустини“ ще заемат 68-69 процента от територията на страната“, прогнозира доц. д-р Надежда Илиева. По думите на Георги Бърдаров това е обезпокоително, защото не става дума за територии, които са с неблагоприятни условия за живот. „При тези условия, които имаме в България обаче, такъв демографски вакум не се търпи. Той ще бъде запълнен – въпросът е кой ще го запълни и как“, допълни той.
Промяна в образованието - най-важната стъпка за демографската картина
Три варианта залагат учените в прогнозата си за демографската картина след 20 години – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. „Почти нямаме аналог в света за токова бързо намаляване на населението. Но ние трябва да обърнем внимание на какво се дължи и кои процеси можем да променим“, коментира още доц. Бърдаров.
За него първата и най-важна стъпка за справяне с демографската ситуация е радикална реформа в образователната система.
„И на ниво средно и на ниво висше образование. Защото ако ние демотивираме младите хора там, не виждам как ще ги мотивираме после да останат и да живеят в България. Имаме нужда от образователна система, която да бъде адекватна на съвременния свят, на технологиите и на нуждите на пазара на труда, а това го нямаме в момента в България“, обясни Георги Бърдаров.
Чуйте обобщението на темата в новините - слушайте и целия разговор в предаването на Дарик "Кой говори".