2 години, 2 правителства, 2 заема. Началото на тази статистика започва през миналата 2014-та година, когато кабинетът на Орешарски изтегли заем от 1 милиард, който тогавашната парламентарна опозиция ГЕРБ и неприсъстващите в Народното събрание партии в Реформаторския блок остро разкритикуваха, предупреждаваха за гръцки сценарии и искаха мотиви за какво ще се използват парите. Няма и година по-късно двете формации с коалиционно споразумение за управление решиха, че 8 милиарда евро заем са необходими. Какво представляват те - еврооблигации с максимален срок за връщане на заема 30 години и максимална лихва до 10% за финансиране на страната за периода 2015-та - 2017-та година. Мотивите - 12 милиарда от сумата да отидат за рефинансиране на стари дългове и 4 милиарда за покриване на дефицита. А когато опозицията с изненада откри за намерението за заема, го определи като скандален. Румен Гечев от БСП:
"Договорът, който са сключили на 6 февруари с посредници по реализацията на този дълг, е към 170 страници. Кажете, сериозно ли е в който и да било парламент за няколко часа да се вземе отношение по специализирани текстове от международно финансово право? Скандалът е грандиозен."
Разясненията за мотивите тогава дойдоха от депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова:
"Това, което г-н Гечев твърди, категорично не е вярно. Начинът, по който се иска ратификацията, е същият, по който са се искали ратификации и до сега. Тези 16 милиарда лева, за които той говори, се отнасят за тригодишен период, 14 милиарда от тях са необходими, за да се рефинансирират стари дългове, тоест част от тези 23 милиарда, за които той говореше натрупани до сега, и само 4 милиарда от тях са за финансиране на дефицитите така, както са предвидени през 2015, 2016 и 2017 година."
По традиция бившите управляващи и сегашна опозиция БСП разкритикуваха този заем. Червеният депутат Румен Гечев:
"Няма практика по света, кажете - в коя страна има такова предварително одобряване на дългове за следващите години, няма такава страна нито в ЕС, нито извън нея. Сега, не съм сигурен за така наречената Ислямска държава, възможно е там да има такива трикове, но в цивилизования свят такова чудо няма."
Финансовият министър Владислав Горанов успокояваше с това, че става въпрос за споразумение с предвидена възможност за изтегляне на сумата:
"Аз дължа извинение на сегашната опозиция, ако някога съм си позволил да говоря против поемането на дълг, породоен от обстоятелството, че през годините е имало дефицит. 16-те милиарда, които са рамково споразумение с банки посредници, а не говорим въобще днес за поемане на дълг, защото с днешния акт ратифицираме международен договор за посредничество, не поемаме и лев дълг днес."
А една от причините за изтеглянето на заема - ниските лихви в Европа. Твърдение, което някои финансисти подкрепиха, а други като бившият финансов министър в кабинета Борисов 1 Симеон Дянков не съвсем:
"Обяснението, че това е станало, защото миналата година е била много благоприятна заради ниски лихви, определено не е вярно, защото тази година има още по-ниски лихви. Въобще тази идея, че ти знаеш кога пазарът е най-благоприятен и тогава взимаш огромен дълг е просто нелепа и се вижда тази година."
Друга критика на бившия министър на финансите Дянков:
"Допреди взимането на този огромен заем, България беше, но по-важното имаше този имидж, това виждане в света на много финансово отговорна държава. Това пропадна за един ден в момента, в който този 16-милиарден заем беше взет, дори и да не се използва напълно, в целия финансов свят в света се знае – България взе огромен заем, това означава, че там нещо не е наред, ние не знаем какво е, но знаем, че нещо не е наред. Така че миналата година това беше стъпка към развалянето на нашата финансова стабилност и финансов имидж."
По време на протестите на опозицията БСП и Атака депутатът от левицата Мая Манолова също разкритикува лихвата по заема:
"10 % ниска лихва ли е? Това е наистина престъпно при положение, че последните облигации бяха емитирани при 3% лихва, сега да се дава възможност на четирите банки да ги пласират при 10% лихва, но до 10 значи и 9 и половина."
В емблематичен символ на близо 16-те милиарда лева заем се превърнаха банкнотите с лика на финансовия министър Владислав Горанов:
"Това са банкноти от по 10 000 лева с лика на финансовия министър. Това е задължението на всеки един от вас, на вашите деца, на вашите родители, на вашите внуци."
Дилърският договор беше сключен с четири банки. Финансовият министър Владислав Горанов призна, че именно тези банки са помогнали на държавата да изплати парите на вложители в КТБ, а в замяна правителството се е задължило да върне жеста, като изтегли облигационен заем от тях.
"Когато БСП абдикира от властта миналата година и остави няколко месеца държавата на самоуправление или отговорността за нея да носи президента със служебно правителство, се оказа, че една банка фалира и някой трябваше да изплати на българските граждани вложенията вътре. Затова ние попитахме кои банки са готови да дадат мостово финансиране, за да помогнат в този труден момент на българската държава, за да си осигури ликвидност да си разплати задълженията към собствените си граждани и над 3 милиарда и 400 милиона към снощи да стигнат до техните реални собственици. Всичкото това стана благодарение на тези четири банки без много шум и без много пропаганда."
Една от финансовите институции също предивзика недоволство. HSBC, със седалище в Лондон, е банката в основата на голям международен скандал за укриване на данъци и дългови измами и разследвана от прокуратурата в Швейцария.
И ако за управляващите заемът беше необходим, а за опозицията вреден, то независимият депутат Ана Баракова видя друго в почти 8-те милиарда евро заем:
"Заемът беше аргументиран в продължение на две седмици, ясно обоснован конкретно за какво става въпрос, неговата цел, неговата идея. Аз съм обмислила внимателно и реших, че това е една добра алтернатива за нещо иновационно, нещо красиво и модерно, нещо съвременно, което е наистина добро предложение."
Преди приемането на заема премиерът Бойко Борисов загатна за оставка:
"Да видим, ако не приемат дълга... ако не го приемат, 6 милиарда до края на годината, ако някой ми покаже от къде да ги вземем, понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност и то още днеска. Така че популизма има измерение до едно време, от там нататък са плащанията."
Дали заради неговата заплаха за оставка или не дни по-късно заемът беше приет от парламента. А 6-те милиарда, за които министър-председателят спомена, бяха изтеглени месец по-късно. За предстоящата 2016-та година кабинетът заложи максимален размер за поемане на нов дълг от 5 милиарда и 300 милиона лева. Така ако и те бъдат изтеглени, за 2015-та и 2016-та година ще бъде изконсумирана 1/3 от тригодишния заем от 16 милиарда лева.