Българският министър-председател е в Рим за честванията на 24 май.

 

След падането на Търново през 1393 година един от най-важните български ръкописи, Четириевангелие на цар Иван Александър, е изнесено от страната в Цариград, за да бъде опазено. След това то е откупено от молдовския владетел Александру чел Бун. Данни за следващите стъпки на ръкописа липсват. Едва през XVII век е открит в записите на светогорския манастир “Св. Павел”.

Документите показват, че през 1837 година на посещение в православните манастири в планината Атон пристига британеца лорд Робърт Кързън, който вижда Четвероевангелието в библиотеката. По онова време игумен на манастира е българин. Когато на сбогуване питат лорд Кързън какъв подарък би пожелал да получи, той избира именно четвероевангелието. За негова изненада, българският игумен му дарява Четвероевангелието.

До 1917 година Четвероевангелието, заедно с Видинското евангелие, както и редица други ценни ръкописи са притежание на семейството на лорд Кързън. Съпругата на лорд Кързън дарява колекцията от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон, а по-късно Четвероевангелието се премества в Британската библиотека. Оригиналът е излаган в криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски” и в Националния исторически музей.

На аудиенцията на 25 май в Рим, министър-председателят Бойко Борисов подарява Четворевангелието на папа Франциск. Лондонското Четвероевангелие, както също е известен ръкописа, който главата на Римокатолическата църква получава като подарък, е издадено за първи път като пълно фототипно издание.

Четвероевангелието е един от най-известните български кирилски ръкописи и вероятно един от най-важните писмени документи на българската култура преди падането на Второто българско царство. Оригиналът е излаган  в криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски” и в Нацоналния исторически музей.

Великолепно изработеният ръкопис от XIV век, илюстриран с 366 цветни миниатюри, е включен в списъка на ЮНЕСКО “Паметта на света”. Това е най-добре изработеният и най-пълен старобългарски текст, представляващ уникален препис на четирите канонични евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан, изписан на кирилица с търновски устав.

Исторически проучвания показват, че Цар Иван Александър Асен поръчва създаването на евангелието през 1355-1356 година за личната си библиотека. Създадено от монаха Симон, по-късно Четвероевангелието е било притежание и на цар Иван Шишман. Евангелието, като други писмени документи, се озовава извън страната, след падането на България под Османско робство. След библиотеката в Атон евангелието стига до Лондон, където се съхранява до днес в Британската библиотека. То е в голям квадроформат, написано на т.нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.  Четверовангелието е запазено в оригиналния си вид като липсва само една страница.

Характерен с невероятно прецизното графично оформление и богата украса, Четвероевангелието се издава в пълно фототипно издание от “Методиеви книги” и Румяна Стоянова, Диляна Русева и Методий Петриков. Официално изданието с библиографска стойност и уникален издателски номер на всяко копие, ще бъде представено на 7 юни в Националния Археологически Музей в София. Досега Четвероевангелието не е било отпечатвано в пълната си цялост. Фототипното издание дава възможност на изследователи на българската културна история да видят и изучават едно от най-значимите произведения на българската книжовност и изобразително изкуство.

По време на аудиенцията на г-н Бойко Борисов при главата на Римокатолическата църква Негово Светейшество папа Франциск премиерът Борисов подарява и картина на Павел Митков, изобразяваща Св. Иван Рилски и пещарата, в която е живял, както и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък.

 На срещата с папа Франциск присъстват Западно и Средноевропейския митрополит на Българската Православна Църква Антоний, ректорите на УННС проф. Стати Статев и на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” проф. Христо Бонджолов, директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров, ръководителят на Националната школа по приложна математика Теодосий Теодосиев, както и други официални и духовни лица.

 Официалната програма от посещението на министър-председателя в Рим завършва с аудиенцията при папа Франциск. На 24 май в програмата бяха включени  поклонение пред гроба на Св. Кирил и посещение на базиликата “Сан Клементе”, където папа Адриан II благославя славянската азбука и книги. За първи път тази година това традиционно посещение беше осъществено съвместно с делегацията на Македония, водена от министър-председателя Зоран Заев. По-късно същата вечер двете делегации ще участват в прием в българското посолство в Рим по случай 24 май. След посещението на базиликата “Сан Клементе”, двете делегации се отправиха към базиликата “Санта Мария Маджоре”, която е една от четирите велики базилики в Рим и една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на главата на Римокатолическата църква. На няколко пъти двамата министър-председатели подчертаха значението на съвместното честване на празника. Вечерта на 24 май беше даден прием в посолството на България в Рим, където също присъстваха двамата министър-председатели и придружаващите ги делегации.

Информира Константин Вълков, специален пратеник на Дарик: