- Г-н Милков, обръщам се към Вас като народен представител. Започва новият парламентарен сезон, ще бъде ли белязан той от местните избори? Предстои приемане на бюджет, нещо много важно, което може би ще очертае и политическата обстановка в страната до края на мандата на този парламент.
- Действително, очаква ни една вълнуваща есен. Няма как работата на Народното събрание и политическият сезон да не бъдат белязани от местните избори. За мен това е естествено, тъй като те засягат пряко всеки град, село и човек. На изборите през 2015 г. управляващата сега партия в Народното събрание почти овладя цялата страна. В момента социалистите управляват сами само 30 от 265 общини. Това не е било никога. Така че тези избори ще засегнат всеки гражданин. Няма как това да не се отрази и в Народното събрание. Разбира се, това няма да бъде причина за внасяне на законопроекти единствено и само, за да се маркира някакво участие във връзка с изборите. По-скоро дейността на правителството и тази на управляващите в парламента според мен трябва да бъдат чувани и виждани от гражданите, за да си преценят и гласуването по места, защото двата процеса са свързани. Предстои приемането на бюджет. Ние отново ще подготвим алтернативен бюджет. Така ти показваш не просто философстване и говорене ангро, а посочваш едни и същи суми, с които разполага държавата как различно могат да бъдат разходвани. Ние предвиждаме приходи, предвиждаме разходи и един друг възможен свят, ако си разходим парите по друг начин – с приоритети, със смелост, с това България да възвърне позиции, които е имала, да бъде активна държава, а не както сега да бъде държава-статистик.
- От депутат станахте кандидат-кмет. При представянето Ви лидерът на партията Корнелия Нинова каза, че ще липсвате в парламента, с което тя дава висока оценка за работата Ви като народен представител. Всъщност Вие каква самооценка си правите за изминалите вече повече от две години? Какво успяхте да свършите? Какво остана за довършване?
- Оценка сам няма да си дам. Единствено бих казал на слушателите, че до днес, две години давах цялата си енергия и знания, всичко, което съм, в парламента, за да се решават проблемите на Русе. Нямаше законопроект или актуален въпрос, в който да не съм представял непрекъснато и неотклонно проблемите на Русе от най-високата трибуна. Защото това трябва да прави един народен представител. Трябва да поставя въпросите на най-високо ниво. Използвах всичките си правни познания да участвам в дебатите изключително активно по законопроекти, които засягат пряко града ни. Например законопроектът за чистотата на атмосферния въздух, където държавата, не можейки да се справи с мръсния въздух на много места, включително и в Русе, изсипа голяма част от задълженията на РИОСВ върху кметовете на общини. Тогава, въпреки че съм от опозицията и все още нямаше яснота, че ще бъда кандидат за кмет, бурно съм се борил това да не е така. Защото няма как кметът на община Русе – независимо дали е Пламен Стоилов или Пенчо Милков – да изчисти въздуха сам и да го задържи чист. Ами той се движи. Чистотата на въздуха трябва да бъде държавна политика. Когато държавата не може да се справи с някакъв проблем, винаги го изсипва на кметовете на общини, без да им осигурява ресурс. Зададох над 80 актуални въпроса, свързани с нашия град. Вносител съм на 20 законопроекта в Народното Събрание и имам над 120 изказвания по законопроекти. Направил съм стотици приемни на територията на цялата област с граждани. Проведох десетки интервюта и дебати и във всяко едно съм говорил за Русе. Това, което не успяхме да направим и ми е мъчно, че не успяхме да се преборим, на първо място е семейното подоходно облагане и подпомагането на родителството за второ и трето дете. Семейното подоходно облагане е нещо, което подпомага работещите и успяващите родители. Защото в момента ти си работещ, учил, развиващ се, но си наказан от държавата, като за всяко твое дете не получаваш нищо. Защото се възприема, че подпомагането за деца трябва да е социална помощ. А семейното подоходно облагане казва друго – от печалбите на родителя, от доходите, които той реализира за всяко дете, му се приспадат процент от дължимите данъци. И това, което ние предложихме няколко пъти в Народното събрание, беше отхвърлено – за всяко дете да се приспадат 50 лева от дължимите данъци, т.е. имаш 500 лева доход, минимална работна заплата и едно дете, значи няма да плащаш никакви данъци. Ако имаш три деца, 150 лева всеки месец ще остават в семейството заради тези три деца, независимо от доходите на родителя. Предложихме подпомагане на престрашилите се, на тръгналите в приключение да имат второ и трето дете, а именно държавата да подпомага първоначално със сума раждането на второ и трето дете, но на родители, които две години и назад са били осигурявани, т.е. да не се превръща многодетството в някаква форма на бизнес. Следващото нещо, което не успяхме да свършим – четири пъти го предлагахме – е преизчисляването на всички пенсии. Пенсиите в момента са несправедливи. Ако някой е работил 40 години като медицинска сестра и е пенсиониран през 2002 г. и друг човек е работил 40 години като медицинска сестра и е пенсиониран през 2015г., вторият получава два пъти по-голяма пенсия от първия. Затова пенсиите трябва периодично да се преизчисляват и това за много възрастни хора е изключителна болка, защото в България два милиона души живеят и особено пенсионери – 1 600 000 от пенсионерите - под прага на бедността, който в България е 357 лева. Как се живее с 357 лева? А тези хора са работили десетки години. Това не мина... Предлагахме при възнаграждението на занимаващите се с наука – докторанти, асистенти – да има един минимум, от който да тръгва, независимо от учебното заведение, в което са, за да можем да задържим качествените, отличниците да останат на научна работа, защото в момента отличниците най-малко решават да останат на научна работа. И това се отхвърли. Предложихме подпомагане на българските производители - в хипермаркетите определен процент да бъдат български стоки. И това не се прие. Борихме се много. Но пък от друга страна и успехи можем да отбележим. Първото, което направих в Народното събрание, е да анализирам всички въпроси, които всички мои колеги депутати от Русе, независимо от политическата сила, са поставили за десет години назад. Видях кои са били най-важните проблеми. И започнах с тях, защото нито с мен започва народното представителство, нито ще свърши с мен. И аз продължих битката за регионите – дали да бъде център и какво да обхваща Северният централен район. Нека ви припомня тази битка, защото имаше опасност да бъде Велико Търново. Изключително активна наша позиция, директно върху министъра на регионалното развитие и благоустройство. На всички срещи по области съм ходил, на някои съм срещал и нашия областен управител- Григоров, за да се преборя да не се случи това Русе да спре бъде център на Северния централен район. По отношение на чистотата на въздуха напомням, че след много наши актуални въпроси дойдоха мобилните станции. Преди всеки въпрос съм се свързвал с експерти, които да ми обяснят какъв е технологично проблемът, така че въпросът да бъде зададен професионално, а не емоционално. Дойдоха мобилните станции, дойде министърът на екологията тук заради нашия натиск. След което на едно от предприятията беше наложена глоба – няколкостотин хиляди лева, беше променено комплексното му разрешително, беше посочено като замърсител. И трябва да кажем, че това предприятие не е единственият замърсител. Считам, че кметът трябва да е изключително активен в това да изисква, да настоява да доведе държавата до това да свърши работа. Защото вие виждате в Перник, в ТЕЦ-а влезе прокуратурата, влезе ДАНС и какво установи? Че вече се горят РДЕ – отпадъци, без да има подходящата техника. Хората могат да оползотворяват горимите, неопасни отпадъци, но не да ги хвърлят в пещи, предназначени за въглища. Това, което ние ще правим, е изключителен контрол и настойчивост, нетърпимост към това държавата или който и да е чиновник да не си свърши работата, при положение, че виждам кой в момента замърсява. Относно пътя Русе – Бяла. След множество въпроси старият министър на регионалното развитие най-накрая дойде, обеща ремонт и ремонтът беше изпълнен. Казват, че причината е, че управляващата партия и кметът били от една партия. Не е вярно. Колегата от ГЕРБ в момента е четвърти мандат депутат и ремонтът се изпълни едва сега. След огнено настояване. Хората могат да видят на страницата на Народното събрание въпросите ни по дати. Задавахме ги още на служебното правителство и сме ги натискали да работят за Русе.
- Вие самият споменахте няколко от проблемите, които чакат своето решение, както сам се изразихте: “Държавата е прехвърлила проблема с въздуха от болната глава на здравата”, но ще трябва да давате тези отговори и евентуално като кмет на Русе и да търсите тяхното решение - и за въздуха, и за пътя Русе – Бяла. Доколко ще имате такава възможност като градоначалник и законова, и как ще се случи това?
- Русе е град с национално и международно значение. Затова личността, която хората ще изберат за кмет, трябва да има енергията и способностите, които му прилягат. Кметът на Русе е изразител на интересите на гражданите му. Няма възможност някой да застане на пътя ми като кмет на Русе, ако виждам, че конкретна институция не си върши работата. Първият проблем е в информираността на хората. Хубаво е, че се сложи таблото с информацията за замърсяването. Но непрекъснато трябва да се комуникира с хората. Трябва да им се обясни, иначе те започват сами да търсят отговори, които невинаги са верни. Първата работа на кмета е да даде вярната информация. Да застане не пред, а между съгражданите си, и да им каже истината – замърсява този, не си върши работата онзи, след което да отиде при институциите, които не работят. И според мен няма институция, която да може да застане на пътя на кмета на град Русе и да не си свърши работата.
- Ще търсите ли обществена подкрепа по този въпрос, защото Вие самият споменахте Перник, но там проблемът тръгна да се разрешава, чак когато хората излязоха на улицата.
- Аз като баща и като мъж съм излизал на улицата за чистотата на въздуха и ще ви кажа защо. Учил съм в училище “Любен Каравелов” и преди 30 години носих маска на училище. И не я носих, за да ме снимат във Фейсбук (нямаше Фейсбук). Носих я, защото беше задушливо. И другите ми съученици имаха маски и го приемахме за нормално. 30 години по-късно децата пак носят маски, тоест животът е бил безсмислен 30 години и нищо не се е подобрило. Затова излязох, защото знам, че има решение на този въпрос. Че липсата на решение се дължи на нерешителност на определени административни органи. Как може да констатираш нарушаване на комплексно разрешително, да направиш промяна в комплексно разрешително и да оставиш предприятието да работи, докато променя комплексно разрешително, т.е. то да продължава да цапа? Да, ще търся обществена подкрепа, ако бъда избран за кмет, и когато това стане, ще направя обществен съвет – действителен и работещ, а не самоорганизиран във Фейсбук. С място за срещи, с регламент, с обществен посредник, избран от гражданите.
- Ако станете кмет, ще търсите ли конкретни отговорности от хора, които са допуснали това?
- Кметът на община няма как да търси отговорност, не е органът, който търси отговорност. Когато поради статуса, който имам, получа информация, ще бъда непримирим. Първо ще я кажа на гражданите, за да бъдем всички заедно, аз ще бъда сред тях.
- Въпросът е свързан с това – ще се разровите ли в това, което е правила предната администрация по отношение чистотата на въздуха?
- До голяма степен знам какво прави предната администрация. Това, което направи кметът Стоилов - до голяма степен свърши работата на областния управител и аз съм присъствал на тези срещи. Бездействието до голяма степен не беше в общината. Тя беше по едно време доста активна. Ако в нещо не беше активна, беше в обяснението си пред гражданите. Те не знаеха чистотата на въздуха чие задължение е. Кметът събираше институции, които няма по закон задължение да събира, за да разреши този проблем. И аз бях на такава среща. Това, което аз бих направил, е да оповестявам, т.е. ако някъде има нарушение, ние да го кажем. Има ТЕЦ-ове в чужбина в центровете на градовете. В някои от тях горят дори и горими неопасни отпадъци, т.е. боклук. И няма грам замърсяване. Т.е. ние не трябва да приемаме априори и не можеш да сложиш отпадък в място, където се горят въглища, т.е. горелката е стар модел, и да приемеш, че това е нормално. Изследвал съм въпроса с ТЕЦ – Русе, с тяхното комплексно разрешително, кога е издадено, кога е променяно. Те са направили искане за оценка за въздействие на околната среда и за горене на отпадъци. И това е нещо, с което те искат да официализират един процес. Няма лошо, само че трябва да видим да не стане като с другото предприятие, което го глобиха. Разрешителното е издадено, но технологиите не отговарят на написаното в него. На място е констатирано друго. Затова ние трябва да бъдем честни към гражданите. Какво точно се случва, кой е отговорникът, какви нарушения има. Назад не мисля, че е необходимо да се рови, по-скоро трябва да бъдем неотстъпчиви, защото пред нас има огромни предизвикателства. Първо - Монтюпе, комплексното разрешително, което е променено, ще бъде ли осъществено? Ще спрат ли замърсяванията, защото ние даваме констатирани замърсявания с много голяма санкция. Второ – ТЕЦ-ът е подал искане за горене на отпадъци. Това ще удари града с въпрос, който трябва да решим - а може ли да стане? Може. Както се случва в други държави, където няма грам отпадък. Но ако смятат да го правят в старите си технологии отпреди десетки години няма как да стане. Затова ние ще изследваме и ще уведомяваме гражданите. Чистотата на въздуха е дефинирана от русенци като проблем номер едно и ще бъда неотстъпчив за решаването му.