„Пловдив към средата на XIX век според описанието на К. Д. Моравенов“ с автор д-р Александър Костакиев Пеев е поредната книга, чието издаване преди Коледа се финансира от бизнесмена, издател, председател на фондация „Балкански културен форум“ и изпълнителен директор на „Новиз“ Любозар Фратев.

Това е 15–та книга от поредицата, която от фондацията издават от 2007 г. до днес.

„От самото начало на това мое начинание, превърнало се в кауза, търсехме да върнем към нов живот, стари, позабравени, умишлено или не, книги за историята на града ни и страната“, разказа в ефира на Дарик радио Фратев.  

Петнадесетата книга е една „изгубена“ книга. Няма я в каталозите на библиотеките, няма я в библиографските справочници, макар и да е налична като отделни коли на хартия. Този път не хората, а самата история, e забравила за истинското й заглавие: „Пловдив към средата на XIX век според описанието на К. Д. Моравенов“ с автор д-р Александър Костакиев Пеев. Книгата на д-р Ал. Пеев, досега, формално не съществуваше и се „припознава“ със заглавието на ръкописа на К. Моравенов „Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание“, който е в основата й, допълни издателят и бизнесмен.

Преди години, когато търсихме  поредната книга за преиздаване, обсъждахме  и пълното научно издание на ръкописа на К. Д. Моравенов от 1984 г. В него езикът на Моравенов е далеч от книжовните норми, своеобразен, неокършен и доста обстоятелствен. Макар колоритен и много емоционален, Моравенов се чете изключително тежко, а на места е дори неразбираем за днешния читател. Поради това, „Паметникът“ отпадна от нашите планове, но не бе забравен, подчерта Любозар Фратев.

През 2020 г. се върнахме към Моравенов чрез прочита му от д-р Ал. Пеев. Д-р Пеев представя части от ръкописа на К. Моравенов на читателите в далечната 1930 г. Това е първи опит да се публикува, прочете и разбере този непознат за съвременниците си летописец, подарил ръкописното си съчинение на Българското читалище в Цариград в 1869 г. Д-р Пеев обширно пояснява, хронологизира и на места допълва, написаното от Моравенов. „Пловдивски общински вестник“ публикува написаното от д-р Ал. Пеев като притурка, която читателите сами си подвързват, продължи разказа си той и добави, че така настоящата книга се явява, фактически първо издание на текста на д-р Ал. Пеев от преди 90 години.  

Авторът й, д-р Александър Костакиев Пеев, е личност достатъчно известна и оспорвана в българската история. Един от тримата синове на големия възрожденец и  строител на нова България - Костаки Пеев. Александър и Васил са вещи познавачи на миналото на Пловдив, оставили ярка следа с работите си за любимия град. Брат му, д-р Васил Пеев е автор на бележитото изследване „Пловдив в миналото“, преиздадена през 2011 г. от нашата фондация „Балкански културен форум“.

Д-р Александър Пеев, е основател и председател на пловдивското археологическо дружество. Откривател на Ситовския надпис; краевед и археолог; депутат; редактор и пр. и пр. Офицер. Участник в две войни с героични 6 години по фронтовете на Балканската и Първата световна война. Удостоен с орден за храброст 1-ва класа. Адвокат и стопански анализатор, русофил.

Авторът на „Паметника“ пък е с неопределена рождена дата – 1810 -1812 г.  и пише  себе си, ту като Константин, ту като Костадин Моравенов. Рано или късно специалистите-историци ще решат и обяснят едното и другото, което не е толкова съществено.

Д-р Ал. Пеев пресъздава най-важното от ръкописа на К. Моравенов. И за него в пълна сила можем да отнесем думите на автора на „Паметника“:

„Целта ми в описанието на тази книга не е да присвоя прилагателното име "списател”, зачтото аз познавам, че не съм достоен за него; но понеже видях, че последнему много се писа от гърците с намерение да подсвоят тойзи град, аз се реших да туря в перо всичко, чтото помня аз самси и чтото съм слушал от баба си и брата й – лица, остарели в почит и учение – първо, за да избавя от тъмницата на забвението фактовете, които са съединени с историята на сегашнийт град Пловдив, и, второ, за да принеса пред жертвеникът на отечеството си ничтожната част от дълга си”.

Извършеното от Моравенов е едно колосално дело. Според проф. Н. Генчев пише в преиздадената от мен книга „Възрожденския Пловдив“: „...това е жив разказ за  пловдивския живот през 19 век., едно тънко наблюдение върху демографските и стопански процеси, богата картина на обществените заведения в града, чудна галерия от образи и типове, дълбоко вникване в интимните същности на историческото минало...“.

Книгата носи аромата на Пловдив от средата на XIX век. В нея се преплитат съдби, сгради, родова памет и градска суетня. Разказът е напълно съпоставим с творбата на Никола Алваджиев, като има едно много по-голямо предимство – автентичността.

Книгата ни показва и още нещо - Пловдив заема наистина изключително място в родната ни история. Както отбелязва д-р Ал. Пеев: „От пловдивската  епархия  излязоха и в нея се подвизаваха най-смелите борци за духовно и политическо освобождение. В Пловдив почнаха своето паметно дело строителите на България. Нашият град пръв здраво раздруса народа от неговото вековно мъртвило. На своите плещи, може да се каже, той изкара освобождението – духовно и политическо – на България. Той даде борците, той даде и жертвите, незабравимите мъченици на Батак и Перущица, на Панагюрище и Клисура“.

Цялото интервю с Любозар Фратев чуйте в аудиото: