Не е възможно производителите на ваксини да се освободят изцяло от отговорност, както не е възможно да се избегне отговорността след като пациентът подпише „информирано съгласие“ преди ваксинацията. Мнението е на председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова.

В интервю за Дарик тя посочи, че институциите в България вече закъсняват с необходимата информационна и комуникационна кампания на достъпен език и това подхранва антиваксърските настроения. Заедно с БЧК фармацевтичният съюз ще подготви брошури по темата, но основна роля трябва да играе държавата в лицето на здравното министерство и Агенцията по лекарствата.

В редица държави има фондове за компенсации при нежелани реакции

Проф. Сербезова коментира още, че държавата трябва да се произнесе как при предстоящото ваксиниране срещу Ковид-19 ще се гарантират правата на пациентите в случай на тежки нежелани реакции. Защото за разлика от България в редица държави съществуват фондове за компенсация при определен тип нежелани реакции от ваксини. Важна особеност е и че тук не става въпрос за задължителни ваксини.

В България няма такъв фонд и може би е време точно сега да се подложи на обществена дискусия създаването на подобен фонд, но е много важно да видим какъв ангажимент са поели институциите в договореностите си с производителите, обясни проф. Асена Сербезова. В повече от половината държави в ЕС и в Русия има такива фондове, а във всички има някакъв механизъм за обезщетение.

Председателката на Българския фармацевтичен съюз призова българите да бъдат активни и да докладват за нежелани реакции след старта на ваксинацията. Защото страната ни е сред най-пасивните по този показател държави в ЕС.

По думите й не е възможно производителите на ваксини да се освободят от отговорност. Споразуменията не са публични, затова може само да се предположи, че фармацевтичната индустрия е поискала гаранции, за да разшири производствените си мощности преди получаването на разрешение.

Кратките срокове не трябва да са съмнения за безопасността

Проф. Сербезова обясни, че сроковете от 10-15 години за създаване на ваксини се отнасят за старите методи. Науката е напреднала, а наред с това предвид обществената заплаха се премина към процедура на постоянно преглеждане на документи.Така тя отговори на опасенията сред хората, че кратките срокове за производството на ваксини е компромис с тяхното качество.

Сроковете за производство на РНК ваксините са много по-кратки, посочи още тя.

Всеки продукт, който се прилага трябва да отговоря на изискването ефектът от него да надхвърля в пъти рисковете, отбеляза проф. Сербезова, която напомни, че няма нито един лекарствен продукт без странични реакции. За всеки продукт има съотношение риск-полза и се прилага, когато ползата многократно надхвърля рисковете.

Тя заяви, че не очаква експертите в Европейската агенция по лекарствата да направят компромис с оценката на качеството, ефикасността и безопасността на ваксините.

Антинастроенията се подхранват, когато няма информация и нещо се крие, смята председателят на Българския фармацевтичен съюз. Според нея институциите и съсловията вече закъсняват с информационна кампания на достъпен език. Не се обясни достатъчно, например, че РНК ваксините имат добър профил на безопасност, тъй като след време напълно се разграждат, допълни проф. Асена Сербезова.

Желаещите ваксинация фармацевти засега са по-малко от лекарите

Все още се събира информация кои фармацевти искат да бъдат ваксинирани по време на първата вълна, която предстои през януари, съобщи председателят на Българския фармацевтичен съюз. Засега процентът на желаещите бил по-малък от този на лекарите на първа линия. По-бавно се събира информация за тях, за разлика от медиците, за които данните се набират чрез болниците. 

Тя напомни, че фармацевтите учат пет години за лекарствата и искат да получат детайлна информация и оценъчните доклади от Европейската агенция по лекарствата, за да направят своя информиран избор.

Лично тя призна, че ще вземе своето решение, след като се запознае с документите. Самата аз съм била член на този комитет, който ще ги оценява и чисто професионално мога да направя извода и избора за себе си, отбеляза проф. Сербезова.

"И ако ние можем да направим този избор, то трябва да се помисли за хората, които нямат тази информация и на тях трябва да им бъде обяснено - това трябва да направят личните лекари, информационните кампании, защото страхът от неизвестното се бори със знание, с информация и с откритост", подчерта тя.

Преди ден председателката на Българския фармацевтичен съюз беше отличена с приза „Гражданска доблест“ на БХК. През април проф. Сербезова алармира обществото за недостиг на лекарства и апелира гражданите да не се презапасяват с медикаменти. Прокуратурата обаче видя в това опит за всяване на паника и повдигна обвинения на проф. Сербезова, която по-късно бе оправдана.

Чуйте разговора на Йовка Йовчева с проф. Асена Сербезова в предаването "Реактивно".