Фигурата на „независим прокурор“, който да разследва главния прокурор, е несъвместима със сега действащата Конституция. Това заяви в ефира на Дарик експертът по конституционно право и съветник на президента проф. Емилия Друмева. По повод стартиралите тази седмица дискусии за промени в основния закон, както и споровете, които възникнаха след препоръките на Венецианската комисия към България, проф. Друмева е категорична, че потребност от дебат за Конституцията е необходим.

В Конституцията е ясно записано, че главният прокурор осъществява този надзор за законност и методическо ръководство спрямо всички прокурори – такъв особен прокурор, нарекоха го „независим“, няма по Конституция, коментира проф. Друмева.

„И тук възниква въпроса, който ние юристите трудно можем да преглътнем е „Как така закон ще определя кои текстове на Конституцията ще се прилагат към конкретни хипотези и кои няма?“, „Е как закон ще извади определени отношения от приложението на Конституцията“, аргументира си тя.

В рамките на съдебната власт има действащ Инспекторат и той е към ВСС – оглавява се от главен инспектор и има още 10 инспектори. Всички те се избират от НС с квалифицирано мнозинство, т.е. техния статут е доста висок, има ги на конституционно ниво. Такъв инспекторат има действащ и с едно допълване, разширяване на функциите на този инспекторат, евентуално на главния инспектор – може този орган да бъде включен и направен полезен в една такава хипотеза, коментира правният съветник на държавния глава проф. Емилия Друмева.

Бившият конституционен съдия съобщи, че редом с промените в основния закон, свързани със съдебната власт и в частност прокуратурата, се коментира и въвеждането на института на „индивидуалната конституционна жалба“.

„Да може всеки гражданин да се обърне директно към КС тогава, когато смята, че негово право изрично записано в основния закон е нарушено от акт или действие на публичната власт“, обясни тя. С аргумента, че става въпрос за „основни права, разписани в Конституцията“, проф. Друмева поясни защо пред КС гражданите трябва да могат да насочват жалбите си.

Проф. Друмева призна, че главната трудност е да се изработят такива изисквания за допустимост, за да не се превърне Конституционният съд в институция, засипвана от сигнали на гражданите каквито са омбудсмана или прокуратура.

Тя прогнозира, че ако се въведе „индивидуалната конституционна жалба“ вероятно ще намалее и броят на делата в Страсбург срещу България.

Чуйте разговора на Йовка Йовчева с проф. Емилия Друмева в предаването на Дарик "Реактивно".