Бюрократични причини затрудняват лечението на пациенти с хемофилия при планови операции и тези спънки трябва да се отстранят. Това заяви пред Дарик в Световния ден за борба със заболяването един от най-изявените хематолози у нас проф. Тошко Личичков.
По думите му възможностите за терапия на рядкото генетично заболяване, което се изразява в проблеми с кръвосъсирването, в България са на световно ниво. Едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина са опитите заболяването да бъде излекувано чрез генетични методи.
Защо хемофилията е променила световната история?
„Хемофилията е типичен пример за влияние на заболяване върху световната история. Хемофилията на Царевич Алексей (син на цар Николай II и Царица Александра) е причина за злокобното влияние на царската фамилия на Распутин, който е лекувал Алексей с внушение и със забрана за прием на аспирин. Последствията са известни – двете революции и промяна в света и досега,” разказа проф. Лисичков.
Влияе ли пандемията от коронавирус върху лечението на пациентите?
„Самата пандемия не утежнява ежедневния подход към заболяването. Редуцирахме контактите между пациентите и нас, а организацията на НЗОК е така направена, че по време на пандемията пациентите не е необходимо да идват в лечебното заведение, за да получават протоколи за домашно лечение през шестмесеца. Протоколите се удължават автоматично,” добави той.
Кои са предизвикателствата?
„Разбира се, най-големият напредък в опита да се излекуват хемофилиите, това е генната терапия. Може да е чрез генно добавяне, тоест – вкарва се допълнително нормален ген и пациентът започва да произвежда фактора на кръвосъсирване. Последният напредък в генната терапия, засега в експериментална фаза, е генна корекция. При нея с генни ножици се отрязва мутантната част на гена и се добавя нормална. Така пациентът на практика става напълно здрав. Предизвикателството тука е високата цена. Лечението на един пациент с генна терапия е над 1 милион долара. Това е ограничението тези иновации да навлязат по-широко в практиката. В момента обаче са в напреднала фаза на клинични проучвания,” посочи още проф. Тошко Лисичков.
Цялото интервю чуйте в аудиофайла.