До дни се очаква да започне новият археологически сезон на древния емпорион Пистирос край град Ветрен, съобщи изпълняващата длъжността директор на Археологическия музей "Проф. Мечислав Домарадски" в град Септември Виолета Дунева. Разкопките ще продължат 22 дни и са финансирани от Министерството на културата, откъдето са отпуснати 17 000 лева.

 

КОВИД и създалата се заради вируса извънредна ситуация отложиха началото на проучванията. Те ще бъдат само в границите на Пистирос, но не и на римската пътна станция Бона Манзио, свързана с него. По същите съображения за пръв път в тях няма да участват чуждестранни студенти и учени, които не само оказват безценна помощ, но и разнасят славата на страната ни и нейното културно-историческо наследство по света.  Радостната новина е, че все пак разкопки ще има. А учените се надяват на много и още по-интригуващи открития, макар да разполагат с малко време.

 

В далечната 1988 г. започват проучванията, довели до откриването на голям търговски център - емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия.

 

Откривател и научен ръководител през първите 10 години проучвания до внезапната си смърт е проф. Мечислав Домарадски, чието име носи музеят в Септември. Името на града и доказателствата, че той е бил със статут на емпорион, стават известни благодарение на открития през 1990 г. каменен "документ" с надпис на старогръцки език. Той е преведен от съпругата на професора, д-р Лидия Домарадска, която и досега е епиграф на екипа.

Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-голям разцвет на Пистирос.

 

При разкопките са разкрити източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната система на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система, която е отвеждала отпадните води извън селището - доказателство за високото развитие и добрата битова култура на древните хора, живели на това място.

 

Пистирос е бил унищожен, според една от хипотезите - от река Марица, която в миналото е била много по-пълноводна и плавателна. След 32 години разкопки учените все още не са разкрили действителните граници на древния град.