Общественият съвет към Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий” обяви предложение за разширяване на сградата на библиотеката. Това стана този вторник, в който се навършиха 141 години от основаването й.
Членовете на съвета, сред които съм аз заедно с писателя Антон Дончев и емблематичната радиоводеща от Хоризонт Божана Димитрова, предлагаме да се покрие част от градината зад сградата при запазване на растителността, като там бъдат преместени читалните и обособени пространства за културни и образователни събития и Музей на книгата.
Освободените помещения на сегашната сграда ще бъдат използвани за книгохранилища. В тях ще бъдат подредени според световните библиотечни стандарти близо шестте милиона книги и архивни документи, които сега се пазят при неподходящи условия в основната сграда, както и още двеста хиляди, които са в бивша детска градина в село Гуцал. Книгохранилища има още в читалищния салон в село Богданлия и в общи помещения с частна фирма в софийския квартал Изток, като е срамота националното книжно богатство да се съхранява при такива условия.
Сградата на Националната библиотека е построена през 40-те години на миналия век. Проектът от 1939 г. е предвиждал втори етап на строежа, планиран 25 години след завършването на първия етап. През 1971 г. е взето решение за разширяването, но по-късно е отменено. Такъв проект има и от 1986 г. А през 2013 г. млад архитект се дипломира с идея стъклена конструкция – оберлихт да покрие междувременно порасналите дървета.
Предложението за закрита градина за читалните на Националната библиотека ще реши следните проблеми:
Първо, всички книги (с изключение на екземплярите, които трябва да се пазят на друго място от съобразения за сигурност) ще бъдат събрани в сградата на Националната библиотека, където ще бъдат съхранявани при добри условия и ще се улесни ползването им.
Второ, ще бъде гарантирано място за съхраняване на бъдещите книги. В момента в Националната библиотека постъпват по около 60 000 – 70 000 библиотечни единици годишно. Това означава, че за 30 години се очакват още поне около 2 000 000 нови библиотечни единици.
Трето, съхраняването на книгите ще бъде при условия, по-близки до световните стандарти. В момента в хранилищата на библиотеката на площ от 1 квадратен метър се съхраняват 700 библиотечни единици, включително и разположени на земята. Стандартите за книгохранилищата по света са 280-300 тома на квадратен метър.
Четвърто, ще бъдат изградени модерни читални за растящия брой читатели. Към края на ноември 2019 г. в библиотеката са регистрирани 15 290 читатели, докато през 2018 г. са били 12 613.
Пето, ще бъдат изградени пространства за събития - представяне на книги, конференции, концерти и т.н.
Шесто, ще бъде изграден модерен Музей на книгата в България, която е дала една от азбуките на света.
Седмо, читалните ще бъдат използвани и от отсрещната библиотека на Софийския университет „Свети Климент Охридски” и от близката библиотека на Българската академия на науките.
Общественият съвет на Националната библиотека планира да покани за участие в конкурса за идеен проект архитекти, включително и ландшафтни архитекти, защото особен акцент ще бъде запазването на растителността, която да се впише в разширението. Съветът ще се обърне и към университетите и творческите съюзи, за да се включат от професионалисти до преподаватели и студенти със свои идеи.
След провеждането на конкурса Общественият съвет ще предложи на държавата, Столична община и обществеността проектите за обсъждане и ще предприеме инициативи за набиране на средства от различни източници за изграждането на закритата градина – от държавния бюджет, чрез различни програмни и проектни финансирания, със спомосъществувателство от бизнеса и дарения от родолюбиви българи.
Това със сигурност ще отнеме доста време – както 20 години са минали от идеята до построяването наполовина на настоящата сграда на Националната библиотека. Но със сигурност днес българите трябва да поискаме да завършим хранилището на националната си памет ...
Защото – както казва Свети Йоан Златоуст – никой не може да се оправдае с това, че уж е искал, но не е могъл, защото със сигурност не е могъл, защото не е искал …