Ако на 31 декември направим справка в Google за думата на годината и той очаквано изпише Covid-19, то изкуственият му интелект надали ще може да съобрази, че една друга дума заслужава първото място, поне за България, и тя е – противоречие.
Да, 2020 – годината на противоречията.
"Това не е нито ебола, нито чума, нито толкова страшно заболяване. Паниката обаче е като никога досега!".
"Всички професионалисти и експерти в тази област недоумяват от тази паника и от тези свръхмерки, които се предприемат. Тази инфекция по нищо не се отличава от останалите остри респираторни заболявания. Ние преживяхме далеч по-опасни инфекции през 2002 и 2012 година. Смъртността бе в пъти по-голяма, отколкото при Covid-19."
Думите са на премиера Бойко Борисов и директора на ВМА професор Венцислав Мутафчийски, в навечерието на извънредното положение.
Когато взаимно изключващите се тези вървяха ръка за ръка с всеки изминат ден. А единственото по-силно от тях бе страхът...
"Най-вероятно не сме узрели все още и не знаем какво ни предстои. Предстоят ни времена на изпитание. Ще се загубят човешки животи, и то на тези, които обичаме. Вие явно не сте разбрали изобщо за какво става въпрос..."
Въвеждане на маски, отменянето им след ден, повторното им въвеждане след още няколко. Затворени ресторанти, молове, че дори и паркове. И злорадство към хората с кучета, а малко по-късно и с бебета.
Извънредно положение при 30 заразени, което вещае страх в нощите, с надежда към сутрините. А когато дойдат сутрините:
"Виждали ли сте, когато поръчвате чували за трупове да ви кажат, че могат да ви дадат само 200 бройки?"
"Сутрин от 7 сме тук, без събота, без неделя, без заплащане. Докато някои тулупи спят до обяд и после ми пишат постове..."
Тогава, в обърканото общество, се появиха онези специалисти с едно друго мнение, в които мнозина намериха утеха.
"Отрицателният резултат в медицината не означава, че няма, а че не го хващаш. Това е все едно да отидеш за риба, да не хванеш нищо и да кажеш, че в морето няма риба."
"Защо някой не попита какво се случва с депресиите, домашното насилие и самоубийствата?"
"Можем да опитаме да забавим нещата, но в момента, в който хората огладнеят и започнат да хвърлят камъни, ще се върнем обратно."
"Не смятам, че инфекциозно заболяване ще бъде спряно с танкове, това е глупост."
И тъй като няма празно в природата, когато осъзнаеш, че си вменил страх, следва да осъзнаеш, че трябва да успокоиш. Така, като един оксиморон на сутрешните притеснителни брифинги, се роди среднощен, априлски и успокоителен:
"В социалните мрежи се появиха множество слухове и съобщения за евентуална опасност, надвиснала над България, във връзка с пожара в областта на Чернобил. Такава опасност не съществува..."
И докато някои, вече успокоени от факта, че не ни е нужен йод, защото радиация няма, от сърце ръкопляскаха всяка вечер на лекарите, спасяващи животи по време на извънредното положение, други обмисляха как да ги задължат да не избягат от отговорност...
"Ние сме на предния фронт с цялата си съвест и морал. Да ме обявяват за потенциален престъпник, да държат на тила ми оръжие, за да не се обърна и да се опитам да дезертирам, предварително обявявайки ме за дезертьор, това не мога да приема. Тази епидемия ще очертае героите в България - тези, които са готови да застанат и да говорят истината, в името на правдата, която ще ни спаси. В правдата има съвест, има морал..."
А истината, моралът и правдата по време на пандемия са най-относителните понятия. И ако извънредното положение приключи, коронавирусът не си отиде. Той още се подготвяше за голямото си идване...
Чуйте: