Какво се крие зад понятието „Граждански бюджет“, готови ли са българите, а и местните власти да бъдат активни в контрола и решенията как да се харчат част от обществените средства?

Ако терминът „Граждански бюджет“ ви звучи абстрактно и твърде далеч от интереса ви, то със сигурност Ива Таралежкова, която от години активира местните общности с Форум Гражданско участие ще ви заинтригува с нейната трактовка по въпроса. Та всъщност да започнем от там – може ли бюджетът да бъде изобщо нещо различно от граждански?!?

„Всъщност всеки бюджет е граждански – понятия като общинска и държавна хазна са фикции – всички пари в бюджета са на гражданите. Те не са на кмета, на министъра на финансите или на министър-председателя. Нито държавата, нито общината е частна фирма - тези пари са наши. Въпросът е доколко ние като граждани се възприемаме като данъкоплатци и като хора, които пълнят тези бюджети, за да можем от своя страна да искаме и да бъдем активни в тяхното разходване“, смята Ива Таралежкова.

Не отвчера Ива учи местните в село Деветаки например, един от районите в които работи на терен, че са „активни граждани“, но не като принадлежност към географското понятие на града, а като начин на мислене. Тя напомня, че в редица община вече съществуват фондове и програми, парите за които се харчат с участието на граждански организации, а не с решение на местната власт. 

Тъкмо затова и според нея преминаването пилотно към въвеждането на Гражданските бюджети ще бъде следваща стъпка, от която всички ще се учим повече – и хората и местната власт.

Намирам Георги Илиев, кметът на столичния район Слатина в парк „Гео Милев“, докато следи строежа на нов безплатен паркинг до самия парк – място, което доскоро беше кална улица и буренясал парцел.

Среща ни темата за Гражданския бюджет, която събира всъщност в едно въпроса за наличните пари, най-често оскъдни по районите, и интересите на местните жителите. Могат ли да се пресекат пари и нужди така, че да ресурсът максимално да реши съществуващите проблеми.

„И двете неща трябва да ги има – трябва да има една определена сума или процент от средствата, която самите граждани да кажат за какво да бъдат изразходвани. Големият проблем е, че в момента ние районните кметове, макар и пряко избрани, нямаме такива възможности“,  коментира Георги Илиев. Той напомни, че Демократична България отдавна предлага 20 процента от приходите от местните данъци и такси да останат за разположение на районните кметове.

От местни данъци и такси район Слатина генерира приход в столичния общински бюджет около 30 милиона лева. Ако се приеме идеята една пета от тези пари да остават в района, малката община ще разполага с 6 млн.лева годишно. Тази година са отпуснати около 350 хиляди лева за ремонти в Слатина. Това е едва около процент и малко от това, което районът внася реално като приходи в големия бюджет на София.

Според кмета Георги Илиев разумна е по-скоро следната схема, при която една пета от приходите на малката община да остават при нея, а пет процента да бъдат заделени за Граждански бюджет. Останалите 75 процента от средствата логично ще отиват в хазната на Столичната община.

С „гражданския бюджет“ може да се инвестира в знакови обекти и инициативи, важни за местната общност – като решенията се взимат от т.нар. граждански съвети на районно ниво, смята още кметът. И напомни, че 5 процента от събраните местни данъци и такси в размер на 30 млн. лева не са никак малко – това би било 1,5 млн.лева за „граждански бюджет“.  

Ива Таралежкова смята, че общината в София е най-подготвена за въвеждането на Гражданския бюджет.

И още нещо – всичко това трябва да образова и малки и големи как да имаме отношение не само към семейния бюджет и личните средства, но и към публичните пари, които също са наши и за чието харчене трябва също да носим отговорност.

Защото както напомни и Ива Таралежкова по повод важността на гражданското образование – с него ние ще възпитаваме още от училище граждани и данъкоплатци, а не хора, които просто разчитат на властимащите....

Чуйте още в репортажа на Йовка Йовчева по темата.

Предаването "Какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.