Юлия Симеонова работи за ромската общност в Николаево - ромската махала там е едно от най-тъжните места, които можете да си представите.

Тя самата е от там, работи от 5 години и се занимава с какво ли не - ваксинопрофилактика, хигиена, превенция на Ковид, подпомагане на ОПЛ в областта на майчино и детско здравеопазване и семейно планиране, превенция на хепатити, туберкулози итн.

Познавам я от пет години, била съм й обучител, израсна като личност пред очите ми. В последните две години активно фондонабира, за да подпомага бедстващите в квартала с храна и дрехи, отделя и от собствените си скромни средства заз благотворителност за "нейните хора".

Нещо повече - Юлия преговаря с работодатели да наемат хората от махалата за розобер и други селскостопански дейности, за да могат да изкарват някаква прехрана. без нея нещата в Николаево щяха да още по-тъжни. Юлия вече е и студентка 1 курс социални дейности.

Съпругът й я подкрепя и те са пример за общността. За допълнителните неща, с които се е нагърбила никой не й плаща, тя и не очаква такова нещо. Просто иска да помогне с многопосочна и системна грижа. И човещина.

Юлия се учи в движение, от практиката - теренът я учи. Все още у нас на повечето места общините нямат разбирането за това колко е важна общНостната работа, развиването на капацитет.

Юлия не гледа на хората от своята ромска общност като на проблем за разрешаване, а като на ВЪЗМОЖНОСТ.

И го прави всеки ден, като капката, която пробива камъка. Юлия дълбоко вярва, че образованието е ключът към промяната за ромската общност. Сигурно един ден ще напише "Ръководство за общностна работа". Дотогава тихо й се възхищаваме и й желаем здраве.

Текст на номинацията: Радосвета Стаменкова, лекар