Медовина не може да бъде направена с имитация на мед – първото условие е медът да е истински, като при правилно съхранение медовината може да бъде напрактика вечна. Това каза в ефира на Дарик радио Здравко Пеев, който е медовар. От 2015г. той активно запознава българите със занаятчийското питие.
По образование Здравко Пеев е микробиолог, но интересът му към историята и към живота през Средните векове го свързват с медовината първо като хоби, което се превръща и в бизнес. Защото той е основател на компания, която произвежда и популяризира най-древната алкохолна напитка, известна на човечеството – медовината.
Младият българин участва в поредицата на Дарик „Вещи в занаята“, където разказа за медовината, наричана още „напитката на боговете“.
„Вещи в занаята“ е проект на Дарик, който ще представи фотографски портрети и радиопрофили на хора с интересни професии, които не могат да работят от вкъщи. Този проект идва във време, когато мнозина работят от вкъщи, а коронавирусът прекрои облика на много професии.
Константин Вълков е авторът на фотографиите на тези хора с типичното им работно облекло, а разговорите с тях може да слушате в предаването на Дарик „Реактивно“.
Интересът му към природата и историята го среща с медовината
„Родителите ми винаги са подкрепяли интереса ми към живата природа и са го стимулирали. След това се запалих по историята – харесвах исторически филми и книги, фантастична литература. В сагите и песните винаги излизаше медовината и аз се чудех какво е това. Започнах да търся – бях на 14-15 години, в интернет търсих информация и се оказа, че има хора които си я произвеждат сами“, разказа Здравко за първите си срещи с напитката, която наричат и „течното злато“.
Започва да рови, за да разбера как са я правили в миналото, защото днес има много разновидности на "меденото вино".
„Медовината е била най-емблематичната напитка на Средновековието, а и не само, за нея има доста информация в историческите извори. Примерно в есе на математик, който е писал за геомагнетизма, може да се прочете и за медовината“, каза още той.
Сред българските извори също открил информация за медовината. „Петко Славейков освен много изтъкнат книжовник и учител има и издадена готварска книга от 1870 година. В тази първа българска готваска книга има и рецепта за медовина също. Така че и по време на българското Възраждане тази напитка е била известна на българите, сега е по-малко известна отколкото тогава“, казва с усмивка младият медовар.
Първата медовина е по старонемска рецепта - от хоби става бизнес
Бил е на 16-17години, когато с помощта на приятели от Българското средновековно общество „Модус вивенди“ се добира до превод от старонемски на рецепта за медовина и успява да я изпълня в домашни условия.
В последствие, когато започва да изучавам микробиология много неща започват да ми се изясняват. Индустриалната микробиология му помага също.
Така, обединявайки интереса си към историята и по-точно начина на живот през Средните векове и познанията си като микробилог, той превръща хобито си в бизнес. Като основава компания, която произвежда и популяризира най-древната алкохолна напитка, известна на човечеството - медовината.
Производството е бутиково, насочено към автентичния вкус и многообразието на форми и усещания, които медовината създава. Най-силните страни на компанията са обединяване на познаване на автентичните и модерните методи на производство, поставянето на медовината в ясен исторически контекст и качествени местни ресурси.
Вода, мед и дрожди – най-древната алкохолна напитка
„Вода, мед и магическата съставка – микроорганизмите“, така Здравко Пеев обяснява най-общо рецептата за производство на медовина. „Една част от микроорганизмите са много полезни, каквито са дрождите – това са гъби, които имат свойство да превръщат захарта в алкохол“, допълва той.
Здравко е категоричен, че няма как виното да оспорва мястото на медовината като най-древната алкохолна напитка. „Причината е, че медът е натурална субстанция. За да направиш алкохол от грозде или ечемик, трябва да отгледаш култура, да имаш земеделие. Докато хора и в миналато и сега добиват мед от диви пчели. Така са правили и преди 9 хиляди години – оттогава са първите данни и археологически находки на съдове, в които е установено чрез молекулярен анализ, че се е провеждала алкохолна ферментация с участието на мед“, обяснява микробиологът.
За историята като реконструкция и интереса към Средните векове
Интересно е и с какви храни се е консумирала медовината преди векове, пък и днес.
„Някои от съвременните типове медовина могат да бъдат консумирани като десертно вино със сушени плодове, с плодове със сирене, с различни типове сирена“, обяснява Здравко Пеев. Но той предпочита да се придържа към средновековните източници.
„За мен идеалният спътник на медовината на трапезата е Средновековната кухя. Има запазени рецепти оттогава и е чудесно да се приготви примерно пълнена патица, заек или дивеч, приготвен по автентична рецепта“, казва почитателят на Средните векове.
Той подчертава, че исторически реконсктрукции са различни от възстановките, които иамат силен театрален елемент, докато при реконструкциите са важни детайлите.
Представя медовината в рамките на Лаборатория по експериментална история към Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Самата идея на лабораторията е да направи връзка между академичната история и археология и практическите измерения на живота преди векове“, пояснява той.
За медовината е важно медът да е истински
„Медовина не може да бъде направена адекватно - говоря за истинска медовина, с имитация на мед. Първото условие е медът да е истински. Обичам да работя с малки производители и не се пазаря за цената, която ми дават, защото тези хора трябва да печелят от труда си – той е много специфичен, занимават се с дейност близка до природата и тя трябва да бъде подкрепяна“, казва още Здравко Пеев.
По думите му при съвременното производство на медовина по-често има вторично подслаждане след ферментацията. Здравко обяснява, че медовината може да бъде сладка, може да бъде и тотално суха както при вината, като най-трайните са сухите медовини.
При правилно съхранение, което е много определящо, тя може да бъде напракита вечна, е съдът трябва да е от траен материал, а много помага и запечатването с восък.
„Когато нещо те вълнува толкова силно и когато съдбата ти предоставя възможност да го разработиш, ти го правиш“, казва Здравко Пеев за развитието на хобито си, прерастнало в бизнес.
Музиката и група „Khanъ“, в която свири, го зареждат заедно с фехтовката
Младият медовар продължава да се занимава с едно от най-любимите си неща – музиката, като част от групата „Khanъ“, в която свири на тамбура. Бандата съчетава метъл с традиционни български фолклорни инструменти, а Здравко е част от нея повече от 8 години. Друго негово изкушение е фехтовката.
„Повечето от тези събития и страсти са подредени във времето и се допълват взаимно, така както в момента музиката е моята най-добра форма за разтуха и медитация“, казва Здравко Пеев. И допълва, че общото във всички тези дейности е, че те изискват посвещаване и упоритост. И при фехтовката и при бизнеса човек трябва да бъде упорит и да не скланя глава пред трудностите, а да продължава напред, смята той.
Пандемията като шанс за нови продукти и партньори
За времето на пандемията казва, че се справят с много креативност. „Нашата цел е да бъдем семейна компания и в такива условия трудностите консолидират компанията. В някои отношения загубите са големи, но в други отношения - партньорите, които намираш в такава критична ситуация са наистина проверени“, казва още младият предприемач.
Даже гледа на кризата като шанс, защото в седмиците на изолация успявят да разработят продукти, за които преди са нямали време.
Здравко казва, че все още въпреки натрупания опит няма да се нарече категорично „вещ в занаята“, защото иска и има какво още да учи...
Слушайте разговора със Здравко Пеев в студиото на Дарик.