Хирург и инженер са победителите в конкурса „Предприемач в науката” на Фондация Карол Знание. Д-р Мариела Василева-Славева е отличена за проекта си „COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани”, а инж. Калин Николов – за проекта „Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии”.

Двамата победители в конкурса и изпълнителният директор на Фондация Карол Знание Милена Петкова бяха събеседници в предаването на Дарик „Властта на гражданите ... или какво можем заедно”.

В четвъртото издание са селектирани проекти с позитивно въздействие

Тази година в четвъртото издание на програмата Предприемачи в науката темата беше Impact Investing – до финала на конкурса стигнаха 13 проекта с позитивно въздействие върху обществото или околната среда, разказа в ефира на Дарик Милена Петкова. По думите й конкурсът през 2021 г. е бил много силен. Всеки от двамата победители ще получи по 15 000 лева.

Милена Петкова разказа и за другите отличени проекти, като за първи път тази година парични награди е връчила и фондация „Лъчезар Цоцорков“, която е отличила 5 проекта с по 2000 лв. 

Сред интересните проекти тя посочи фотоволтаичен енергиен кооператив в многофамилни сгради, проект на Детска градина „Щастливо място”, система за анализ на наночастици от ТУ-София, която разработва сензори за анализ на риск от срутища.

Един от участниците е лекар, но и програмист, разказа още Милена Петкова. Григор Гачев – докторант от ТУ, представил проект за невронни мрежи. Мартина Лазарова и Милко Пенев – които все още са студенти по медицина, представили разработените от тях колагенови импланти, които могат да бъдат използвани в ортопедията, кардиохирургията, пластичната хирургия. 

Скоро ще е факт демоверсия на виртуалната банка за туморни тъкани 

В студиото на Дарик д-р Мариела Василева-Славева обясни, че проектът й за виртуална биобанка за туморни тъкани дава възможност да се използва един важен за здравеопазването в България ресурс, който в момента не се използва. „Всеки център и лекар може да съхранява данни за своите пациенти и да ги предоставя с цел научни изследвания. Става въпрос за пациенти с онкологични заболявания”, обясни д-р Василева и добави, че работи в екип с доц. Ангел Йорданов от МУ-Плевен.

„Всеки един лекар, който работи в онкологичната сфера може да събира база данни от пациентите и да си прави изводи. Тъканни проби са много търсени. Колкото повече данни се включат за един пациент това е по-добре. В националния раков регистър има част от данните, но там няма много важни детайли от лечението на един пациент”, обясни още д-р Василева.

Според нея биобанката за туморни тъкани ще даде възможност първо всеки лекар да анализира своите пациенти и след това ако някой реши да прави научни изследвания, да има достъп до базата данни – особено ценни, когато става въпрос за редки тумори например.

С паричната награда д-р Мариела Василева-Славева обясни, че ще се направи демоверсия на тази платформа, след което ще започне разработването и на софтуера на виртуалната банка за туморни тъкани.

Декарбонизатор намалява до 30 на сто емисиите от двигателите с вътрешно горене

В ефира на Дарик докторантът от ТУ-Варна инж. Кирил Николов разказа за своя проект, победител в конкурса. „Търсим решаване на проблема с високите нива на вредни емисии от двигателите с вътрешно горене. Наясно сме, че въпреки бурното развитие на всякакви нови технологии, двигателите ще си останат част от нашите технологии и за да ги направим по-екологично съобразни, търсихме и намерихме решение – нашият продукт Декарбонизатор – система за производство но оксиводород”, разказа инж. Николов.

Той обясни, че оксиводородът се насочва към смукателната система на двигателя, като е допълнителен източник на енергия. „Така декарбонизаторът повишава ефективността на горене, води до по-добро изгаряне на горивото и постига по-ниските нива на вредни емисии от самия двигател. Икономисва гориво, както и вредни емисии”, обясни Кирил Николов.

В края на миналата година екипът е инсталирал прототип на декарбонизатора на автобус на община Дългопол. „Системата работи нормално. Направихме замервания на вредните емисии преди поставянето на системата. Очакванията ни са за спад на вредните емисии до 30 процента”, обясни още инж. Николов.

По думите му всички съвременни решения са доста скъпи и отнемат време за преоборудване. Докато тяхната система дава възможност за бърза инсталация. След като екипът събере база данни от няколко прототипа ще търсят инвеститор за производство.

„Тази година се надяваме да монтираме прототип на кораб. Смятаме че при корабните двигатели ефектът ще е доста по-осезаем. Те имат сериозен натиск за намаляването на вредните емисии, а 99 на сто от корабите в световния океан в момента работят с двигатели с вътрешно горене”, обясни още инж. Кирил Николов.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Предаването е реализирано в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.